"Всички казват, че завръщането към гравитацията е голяма изненада, защото изведнъж се налага да направиш усилие, за да вдигнеш ръцете и краката си. Толкова дълго време не съм усещала тежестта на тялото си, ще видим как ще се получи", споделя Кристина Кук няколко дни преди завръщането си на Земята. 

Когато 40-годишната американка излита в Космоса за първи път на 14 март 2019 г., все още не предполага, че мисията й ще счупи рекорди. Завръщането й обаче се превърна в историческо събитие за жените в астронавтиката.

Кристина Кук прекара почти година в орбита, преди на 6 февруари да кацне в Казахстан заедно с още двама от колегите си от Международната космическа станция - командирът на Експедиция 61 Лука Пармитано от Европейската космическа агенция и Александър Скворцов от "Роскосмос". Пармитано и Скворцов пристигнаха на МКС след Кук, като престоят им продължи общо 201 дни. В момента в станцията се намират трима души - руският космонавт Олег Скрипочка и американците Джесика Меир и Андрю Морган. 

Връщането на Кристина Кук на Земята постави край на 328-дневния престой на астронавтката от NASA в орбита. Това е нов рекорд за продължителност на непрекъсната космическа мисия, изпълнена от жена. 

Първоначалният план за мисията й предвижда тя да се прибере на Земята още на шестия месец. Престоят й обаче беше удължен, за да се съберат допълнителни данни за физиологическите ефекти от дългосрочните космически мисии. През декември 2019 г. Кристина Кук надмина досегашния "женски" космически рекорд на Пеги Уитсън, която бе прекарала 289 дни на Международната космическа станция през 2017 г. 

Астронавтът Скот Кели е единственият американец, който е прекарал повече време в космоса без прекъсване отколкото Кристина Кук - неговият рекорд е 340 дни и датира от 2016 г. Най-продължителната мисия в историята е на руския космонавт Валерий Поляков от 1994 г. (437 дни) и тя все още остава ненадмината. 

"Още тогава знаехме колко специален е този момент"

По време на участието си в експедиции 59/60/61 Кук е преминала през над 210 научни изследвания, включително за това по какъв начин човешкото тяло се адаптира към натоварванията от космическия полет. Липсата на гравитация предизвиква загуба на мускулна и костна тъкан при астронавтите, затова учените се опитват да установят на какво се дължи този ефект и има ли начин да се предотврати - например чрез медикаменти или чрез физически упражнения. Напредъкът в тази област на науката може да има важно значение за бъдещето на по-продължителните човешки мисии до Луната или Марс. 

Американката е участвала в изследване на ефектите от режима на хранене, задържането на вода, микрогравитацията и космическото пътуване върху състоянието на бъбреците. Третата голяма научна програма, в която Кук участва на Международната космическа станция, е посветена на кристализирането на протеин, който е от важно значение за растежа на туморите и раковите клетки. Резултатите от този тип изследвания биха могли да доведат до по-ефективно лечение на онкологични заболявания заради различната реакция на кристалите в микрогравитация. 

Кристина Кук участва още в мисията за роботизирано скачване на кораб без човешки екипаж към Международната космическа станция, както и в инсталирането на лаборатория за принтиране на тъкани в МКС, която ще се използва от бъдещите експедиции.  

През последните 328 дни Кристина Кук е излизала шест пъти в открития космос, с обща продължителност от 42 часа и 15 минути. Три от нейните космически разходки бяха изпълнени съвместно с астронавтката Джесика Меър, с която поставиха още един рекорд - първата извънкорабна задача, изпълнена от изцяло женски екип. 

"Когато за първи път излязохме от въздушния шлюз, се погледнахме за миг и още тогава знаехме колко специален е този момент. Никога няма да го забравя. Рекордите са нещо важно поради две причини. Първо - защото дават сила на разговора за напредъка на човешките изследвания. Вторият аспект е свързан с вдъхновението. Мнозина черпят вдъхновение от тези важни моменти и от това, че виждат постиженията на хората, които се трудят упорито", казва Кук след първото й излизане в открития космос заедно с Меър на 18 октомври 2019 г. 

Кристина Кук е инженер по образование, като завършва академията на NASA през 2001 г. Част от професионалната й дейност досега е свързана с разработването на научни инструменти за космически мисии. От 2004 до 2007 г. работи като изследовател към Антарктическата програма на Съединените щати и прекарва месеци на станцията "Амундсен-Скот" на Южния полюс.  

Кариерата й включва работа към космическия департамент в Лабораторията по приложна физика на Университета Джонс Хопкинс, мисия в обсерваторията в Бароу, Аляска, както и ръководство на станцията на Националната океанска и атмосферна служба на САЩ, разположена на о. Американска Самоа в Тихия океан.