През 1972 г. NASA вече е напреднала в проекта за многократно използваем космически апарат. На снимката по-долу: Управителят на NASA Джеймс Флетчър обсъжда совалката с президента Ричард Никсън.
Програмата Space Shuttle официално започва през 1981 и приключва на 22 юли 2011. Совалките извършват 135 полета. Смята се, че от обявяването си през 1972 до края през 2011, програмата струва 210 милиарда долара. Програмата става реалност 10 години по-късно, и на 12 април 1981 Columbia STS-1 потегля към космоса.
Отделянето на ракетните двигатели от основния резервоар на Columbia при първия и полет:
Произведени са пет совалки: Columbia, Challenger, Discovery, Atlantis, Endeavour. Всяка совалка има проектиран живот от 100 полета.
На STS-101 (сто и първия полет от програмата) Atlantis за първи път лети със т.нар „стъклен кокпит“. В командния пулт са инсталирани 11 пълноцветни плоски екрана, които заменят електромагнитни и тръбни модули. Совалката „олеква“ с 32 килограма:
Поглед към модула Spacelab и товарния отсек на Columbia – STS-9. Върху самия Spacelab модул ясно се вижда знакът на Европейската космическа агенция.
Трите главни двигателя Block II RS-25D на Atlantis по време на излитането на STS-110:
Endeavour, скачена с Международната космическа станция на 23 май 2011 г., по време на последната си мисия, 23 май 2011 г.:
Columbia на 25 март 1979 г. - в ремонтния док за подмяна на керамичните термоизолационни плочи. Още няколко хиляди предстои да бъдат поставени. Точно нарушена термоизолация доведе до гибелта на Columbia и седемте и астронавта през 2003 година:
За 30-те години на програмата, NASA губи две от совалките – Challenger и Columbia. Challenger се разпадна 76 секунди след старта в резултат на теч в десния резервоар.
Увеличение на предишната снимка, на което се вижда капсулата с астронавтите вътре. Предният конус с контролните двигатели липсва.
Последното излитане на Columbia преди катастрофата. 16 януари 2003 г.:
Discovery след изпълнена мисия на 9 August 2005 г.
22 юли 2011: Приветствената церемония след последния полет на Atlantis и на програмата „Космическа совалка“. Без совалките нямаше да е възможно изграждането на Международната космическа станция, изпращането на телескопа „Хъбъл“, извеждането в орбита на десетки спътници и метеорологични проби, провеждането на хиляди научни експерименти.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
