Наградата Пулицър за журналистика или коя е "мръсната тайна на диктаторите"

През последните седмици многохилядни протести разтърсват Грузия заради така нар. закон за "чуждестранните агенти", видимо копиран от руското законодателство. Каква е връзката между репресивния закон и Дейвид Хофман - журналиста от "The Washington Post", който е сред наградените с "Пулицър" за 2023 г.?

Преди да отговорим на този въпрос, нека хвърлим поглед назад в миналото и се пренесем Русия, каквато е преди малко повече от десетилетие.

През пролетта на 2012 г. Владимир Путин чувства истински обществен натиск, тъй като към онзи момент все още не упражнява толкова жестоки репресии. Или поне видимо не го прави.

Тогава в продължение на месеци по улиците на Москва и други градове се провеждат протести срещу управлението му след фалшифицираните парламентарни избори през декември предишната година.

Путин, на когото му предстои да положи клетва за трети президентски мандат, тогава се страхува от "цветни" революции - като Революцията на розите в Грузия през 2003 г., Оранжевата революция в Украйна през 2004-2005 г. - както и от други народни бунтове като Арабската пролет през 2010-2012 г., при която са свалени четирима диктатори.

До встъпването на Путин в длъжност през май 2012 г. руските власти толерират демонстрациите. Но когато уличните протести избухват отново, полицията арестува стотици хора.

На 20 юли Путин 2012 г. подписва закон с ясна цел властта да "сложи ръка" на неправителствените организации (НПО), които подозира, че стоят зад протестите срещу него. И се финансират от чужбина. Законът за "чуждестранните агенти" задължава всеки, който получава външно финансиране, да се регистрира като такъв агент. Така влиянието на тези групи, които са гръбнакът на зараждащото се гражданско общество, разцъфнало през 90-те години на миналия век след разпадането на Съветския съюз, е предотвратено.

Една от първите групи, срещу които е насочена мярката, е "Мемориал", основана през реформаторските години на Михаил Горбачов, за да защитава историческите данни за съветските репресии и да отстоява правата на човека. Следва затягане на режима, стигащо до крайност след началото на руската война в Украйна.

През 2024 г. властите в Грузия - смятани за проруски, се опитват да наложат същото законодателство и в иначе устремилата се към членство в ЕС страна.

Пътят на законодателството за "чуждестранните агенти" е само една част от задълбочената поредица на Дейвид Хофман, посветена на дикторите и техните мръсни тайни, които по всичко изглежда копират един от друг.

• Дейвид Е. Хофман е член на редакционната колегия на "The Washington Post". Преди това е бил заместник-главен редактор, чуждестранен редактор, кореспондент в Йерусалим, ръководител на московското бюро и кореспондент на Белия дом във вестника.

В началото на седмицата станаха ясни отличените с "Пулицър" за 2023 г. - това е най-престижната награда в сферата на журналистиката, литературата и музиката.

В своята поредица за "The Washington Post", Хофман детайлно проучва новите технологии и тактиките, които авторитарните режими използват, за да потискат несъгласието в дигиталния свят, и за това как може да се води борба с тях.

Така например, в частта, в която разказва за спорния руски закон, хронологично онагледява как репресивното законодателство, насочено към ограничаване на НПО, се приема в поне 60 държави, а 96 други провеждат политики, ограничаващи дейността на неправителствения сектор като налагат тромави изисквания за регистрация, свръхнаблюдение и упражняват тормоз.

"Вълната от репресивни мерки предлага ясен поглед към титаничната борба между демокрацията и авторитаризма. През последното десетилетие диктаторите създадоха транснационални връзки, споделяйки методи, копирайки тактики и учейки се един от друг. Те намират нови начини да потискат свободата на словото и независимата журналистика, да ликвидират неправителствените организации, да заглушават инакомислието и да задушават критиката", казва Хофман в един от отличените си с "Пулицър" материали.

Руският закон за "чуждестранните агенти" окачи вериги на шията на неправителствените организации, а по-късно и на независимите журналисти и блогъри - всеки, който получи пари от чужбина, дори за една-единствена статия на свободна практика. Всички те бяха задължени да поставят етикет върху публикуваните материали, в който се посочваше, че те са дело на "чуждестранен агент", което в Русия традиционно се свързва с шпионаж.

Когато много организации отказаха да изпълнят това задължение, законът беше изменен така, че Министерството на правосъдието да може да ги впише в регистъра без тяхно съгласие. След това през 2015 г. Русия добави нов закон, според който всяка организация се определя като "нежелана", ако правителството я сметне за заплаха за националната сигурност - на практика това е забрана.

Една от така обозначените организации беше фондация "Отворено общество", създадена от инвеститора Джордж Сорос.

Азербайджан беше първата от бившите съветски републики, която копира руския закон от 2012 г. около две години по-късно. След това дойдоха Таджикистан през 2014 г. и Казахстан през 2015 г. със закони, които пряко ограничават чуждестранното финансиране на НПО или рязко увеличават бюрократичните тежести за тях.

Последва Египет, който също постави на прицел неправителствените организации. През 2013 г. съдилищата осъдиха 43 служители на неправителствени организации, включително американци, египтяни и европейци, много от които задочно, по обвинения в извършване на дейност без необходимото одобрение на правителството.

При управлението на президента Абдел Фатах ел-Сиси египетските власти замразяват активите на правозащитници, забраняват им да пътуват в чужбина и редовно ги викат на разпит по подозрения за "чуждестранно финансиране". През 2019 г. Египет все пак замени драконовския закон за НПО от 2017 г. с нов, но запази много строги ограничения при нарушаване на неясно формулирани дейности, които подкопават "националната сигурност".

Китай, който първоначално разрешаваше на НПО да съществуват в сива правна зона, зае по-твърда позиция след идването на Си Дзинпин на власт през 2012 г. Докато Русия работеше временно с черни списъци, Китай създаде "бял", отбелязва Хофман.

Си възнаграждава някои НПО, чиито интереси одобрява, но едновременно с това се стреми да наказва тези в чувствителни области като медиите, правата на човека и религията.

И в България една партия - "Възраждане", която подкрепя откровено действията на режима в Москва, се опитва да прокара подобен закон - почти точно копие на руския.

Наградите "Пулицър" се присъждат от Колумбийския университет в Ню Йорк за журналистически материали в 15 категории и за постижения в киното, музиката и литературата в още 8. Тази година освен поредицата на Дейвид Хофман за диктаторските режими и потискането на свободата, призове взеха и анализите от затворническата килия на руския дисидент и политически затворник на Путин - Владимир Кара-Мурза, разследване на бизнес империята на Илон Мъск, кадри от войната в Газа, един от които - на жена, оплакваща убитото си дете, обиколи интернет.

Ето и кои са всички отличени за работата си през 2023 г.:

Категория "Журналистика"

• В подкатегория "Обществена дейност" са наградени Джошуа Каплан, Джъстин Елиът, Брет Мърфи, Алекс Миерски и Кирстен Берг от "ProPublica" - за поредицата от материали за влияние на богати хора във Върховния съд на САЩ, която довежда до първия приет етичен кодекс за поведение на институцията
• В подкатегория "Breaking news репортаж" е отличено изданието "Lookout Santa Cruz", базирано в Калифорния - за отразяването на бедствията, сполетели щата през 2023 г.
• В подкатегория "разследващ репортаж" е отличена Хана Драйер от "The New York Times" -- за поредица материали за детския мигрантски труд в САЩ.
• В подкатегория "Explanatory reporting" е отличена Сара Стилман от "The New Yorker" - за разследване за присъдите за убийство в САЩ, в които сред осъдените доминират чернокожи граждани
• В подкатегория "Local reporting" победителите са Сара Конуей от "City Bureau" и Трина Рейнолдс-Тайлър от "The invisible institute" - за разследване за изчезнали чернокожи момичета и жени в Чикаго и расовата дискриминация
• В подкатегория "National Reporting" са отличени журналисите от агенция "Reuters" - за поредица от мателиали за бизнес империята на Илон Мъск в автомобилостроенето и космическите технологии, която доведе до проверки
• В тази подкатегория победители са и журналистите от "The Washington Post" - за ролята на достъпа до автоматично огнестрелно оръжие и трагедиите, свързани с това.

• В подкатегория "International reporting" победители са журналистите от "The New York Times" - за отразяването на войната в Газа
• В подкатегория " Feature Writing" е отличена Кейти Енгелхарт, автор на статия в "The New York Times" - за история, свързана с деменцията
• В подкатегория "Коментар" отличен е руският опозиционер Владимир Кара-Мурза, колумнист в "The Washington Post" - за анализите му от килията в Русия, свързани с режима на Владимир Путин и бъдещето на страната.
• В подкатегория "Criticism" отличен е Джъстин Чанг от "Los Angeles Times" - за анализите му в сферата на киното
• В подкатегория "Editorial Writing" призът грабна Дейвид Е. Хофман от "The Washington Post" - за историята, която описахме на диктаторските управления и битката им срещу свободата на изразяване
• В подкатегория "илюстриран репортаж и коментар" отличен е Медар де ла Круз, сътрудник в "The New Yorker" - за историята му за американския затворнически остров Райкърс Айлънд и глада за книги на обитателите му.
• В подкатегория "Фотография" отличени са фотографските екипи на "Reuters" и "Associated Press" - за кадрите от нападението над Израел от "Хамас" и послевалата война в Газа, както и за пътя на мигрантите от Колумбия към САЩ.

• В подкатегория "Аудио репортаж" призът спечели екипът на "The invisible institute" - за поредица, разказваща истории на престъпления от омраза в Чикато през 90-те години на миналия вес

Категория "Книги и музика"

• В жанра "Фантастика" е отличена книгата "Нощна стража" (Night watch) на Джейн Ан Филипс.
• В жанра "Драма" призът получи "Първично доверие" (Primary trust) от Ебони Бут.
• В жанра "История" победител е книгата "Без право на честен живот: Борбите на чернокожите работници в Бостън в епохата на Гражданската война" на Жаклин Джоунс.
• В жанра "Биография" носител на наградата е "Кинг: Живот"(King: A Life) на Джонатан Ейг.

В този жанр наградена е и книгата "Господин роб, съпруг, съпруга: епично пътуване от робство към свобода" (Master Slave Husband Wife: An Epic Journey from Slavery to Freedom) от Илън У.

• В жанра "Мемоар или автобиография" победител е книгата на Кристина Ривера Гарза "Непобедимото лято на Лиляна: Търсенето на справедливост от една сестра" (Liliana’s Invincible Summer: A Sister’s Search for Justice).
• В жанра "Поезия" призът грабна "Трипас: Поеми"(Tripas: Poems) на Брандън Сом.
• В жанра "General Nonfiction" наградата отиде при "Един ден от живота на Абед Салама: анатомия на една йерусалимска трагедия" (A Day in the Life of Abed Salama: Anatomy of a Jerusalem Tragedy) на автора Нейтън Трал.
• В жанра "Музика" спечели Адажио (Adagio For Wadada Leo Smith) от Тайшон Сори.