Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Зрелостниците, които днес се явяват на матура по български език и литература, имат избор между две теми за писане в последната 41-ва задача от изпита. Вариантите са интерпретативно съчинение на тема „Разум и чувства“ по повестта „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев, а темата за есе е „Животът – колело или стълба“.
Над 50 000 зрелостници в цялата страна се явяват днес на държавния изпит по български език и литература. Матурата започна точно в 8:30 ч., а минути преди 6:00 ч. бе изтеглен Вариант 4 – един от 5 859 375 възможни.
Изпитът включва общо 41 задачи, разпределени в три модула: първите два съдържат въпроси със затворен и отворен отговор, а третият – задачата за създаване на текст.
Емилиян Станев (псевдоним на Никола Стоянов Станев, 1907–1979) е сред най-значимите български писатели на XX век. Роден е във Велико Търново, а по-голямата част от детските си години прекарва в Търново и Елена. Като малък често придружава баща си на разходки или лов в гората – преживявания, които оставят траен отпечатък в творчеството му. В произведенията му често присъстват природни описания, както и ловни епизоди.
Повестта „Крадецът на праскови“ (1948) разказва историята на забранена любов между сръбски военнопленник и съпругата на български офицер по време на Първата световна война. През 1964 г. е екранизирана от Въло Радев и се превръща в една от класиките на българското кино с участието на Невена Коканова.
Първите си творби Станев публикува в началото на 30-те години на миналия век. Работи за редица издания, сред които вестник „Литературен фронт“, списанията „Съдба“, „Златорог“, „Българска реч“ и други. Всичките си произведения издава с литературния псевдоним Емилиян Станев.
Книгите, които му носят широка популярност и които се четат и търсят и до днес, са повестта „Крадецът на праскови“, романите „Антихрист“ и „Иван Кондарев“ – последният е писан 14 години, преди да бъде публикуван. Сред останалите му известни романи са „Легенда за Сибин, преславския княз“, „Търновската царица“ и „Тихик и Назарий“.
