Красен Кюркчиев е собственик на компанията “Фикосота”, за която Украйна е един от големите търговски пазари. Присъства там с марките Savex, Teo, Marrety, My Motto и Milde и Emeka. По време на Covid-19 Кюркчиев беше автор на концепцията “България на две скорости” - която предвиждаше да върне на пазара на труда младите хора, а ограниченията да важат само за рисковите групи.
Сега той предлага държавата да подкрепи както Украйна, така и българските бизнеси, които продължават да изнасят продуктите си към страната, обхваната от пълномащабна война.
"Трябва да е ясно, че в Украйна вече има и ще има глад за стоки от първа необходимост", казва той, като призовава правителството да използва инструменти на национално и европейско ниво, за да гарантира безпрепятствените доставки на основни стоки от България към Украйна. Най-големите вериги супермаркети са готови да купуват от внос, защото местните фабрики и заводи не могат вече да произвеждат необходимите количества.
Колкото до изхода от войната - Кюркчиев вижда надеждата в новото руско поколение, което няма да допусне да попадне в пълна изолация от света. Изолация, провокирана от егото и манталитета на Путин като "човек, който не знае какво е Uber".
От колко време работите в Украйна?
Ние имаме бизнес в Украйна отдавна, може би от порядъка на над 20 години. Започнахме да работим на техния пазар от 1998 г. За този период постигнахме много. От десетина години имаме много хубав офис в Киев, с който сега не знаем какво става.
Имаме хубав бизнес в региона - хората, които работят, управляват "Продажби и Маркетинг" не само в Украйна, но и в Армения, Грузия, Молдова, Беларус и Русия.
Все пак Украйна е най-големият ни бизнес и много се притесняваме за екипа си. Там се намират някои от най-добрите ни хора - с много сериозно отношение към работата, дисциплина, дългогодишни служители, много успешни.
Има ли мобилизирани от тях в армията?
В момента - не. Те ми обясниха, че има три вълни на мобилизация. В първата са повикани хората, които имат военен опит. Останалите засега са по домовете си.
Ние нямаме производство в Украйна, нямаме и складове, а доставяме продукция - возим по 3-4 големи камиона всеки ден.
В момента не губим нищо, но предстои да губим оттук нататък, ако реша да снабдявам клиентите си и да им изпращам стоки, без те да са застраховани - защото застраховките не работят.
В нашия бизнес ние изпращаме стоката, а след това чакаме плащанията. За да бъде спокоен доставчикът, той работи със застрахователни дружества, които гарантират, че ще получи очакваните пари. Това са компании от типа на HERMES, в България има и държавно застрахователно експортно дружество - Българска агенция по експортно застраховане (БАЕЗ), която сега е под шапката на оглавяваното от Даниел Лорер министерство.
Когато има война обаче, застраховките отпадат. Ако сега изпратя стока в Украйна, сам поемам риска.
Реших, че ще подкрепя хората в страната и още миналата седмица уведомих нашите клиенти и контрагенти, които са най-големите вериги в Украйна, че поемам ангажимент да направя това.
Сега продължавате ли да доставяте по 3-4 пъти на ден?
Продължаваме, но постоянно някой се обажда - един казва “Спри ги!”, друг казва “Пусни ги!” или “Сега не мога да платя, но докарайте стока”. Нашият ритъм се промени на момента.
Четох, че замразяват цените на някои стоки?
В Украйна имат списък със стоки, за които е възможно да купуваш валута. Те ще имат проблеми с валутните наличности. Държавата спира да работи, спрени са предприятия, а в същото време има огромни разходи - трябва да изхранва войска. Това е големият проблем.
Украйна разполага с пари, но дори не е ясно с колко се е обезценила местната валута - гривната. Правителството фиксира курса на нивото в деня преди войната. В момента обаче обменът не е свободен. Например, ако имаш 100 хиляди гривни, трябва да се обосновеш с каква цел ги обменяш в чужда валута - едва тогава може да получиш парите по съответния курс.
Ако имаш фирма, която внася велосипеди или други стоки, които в момента не са нужни на страната, държавата може да не ти разреши да купиш валута. За други стоки компаниите имат разрешение да обменят гривни в долари или евро.
В момента това е част от проблема. Има супермаркети, които се изпразват със страшна скорост, защото са нарушени веригите за доставки. Фабриките не работят, тъй като или са в опасни зони, или при тях не идват необходимите суровини за производство, или нямат хора.
И така в момента в Украйна има празни супермаркети на най-големите вериги, които са готови да плащат за внос за храни и продукти от първа необходимост.
В същото време има производители в България които могат да започнат да продават за първи път на този пазар и след войната да останат на него, което е стратегически много полезно за българския бизнес, но някой трябва да поеме риска за плащанията.
Ако българската държава чрез БАЕЗ застрахова тези плащания, то това би стартирало процеса. Вярно е, че рискът сега е много по-голям, но може премиите да са по високи, а и да се презастрахова включително и в Украйна.
Така вместо оръжие България може да прати храни и други важни стоки веднага в Украйна.
Първо, украинците ще получат продукция, от която има нужда. Второ, български производители ще могат да присъстват на този пазар. Трето, България ще е осигурила нещо иновативно, макар и по лош повод.
Правили ли сте оценка на риска в Украйна, особено след анексирането на Крим през 2014 г.?
Вярвам, че сме тук за дълго - ако не ние, то поне нашата работа. Всичко, което правя, е с идеята да е дългосрочно полезно и правилно.
Да, можем да изгубим някакви плащания, но знам, че постъпвам правилно и че всичко се връща. Ако загубя сега, ще продължа да работя и след време ще си възвърна загубата. Не искам да треперим за неща, които не са от най-съществено значение сега, когато хората треперят за живота си.
Донецк беше една от областите, в които ние бяхме с най-добри позиции. След анексирането на Крим обаче това се промени. Донецк и Луганск като размер за Украйна са като Петрич за България - говоря само като големина на пазара, не като суровини и природни ресурси. Това, което се случва с войната сега обаче, няма нищо общо.
Около 10% от бизнеса на Фикосота са Украйна, Русия, Беларус. Ние ще се опитаме да продължим да работим и в Русия, и в Беларус - най-вероятно ще е трудно и няма да успеем заради плащанията.
Могат ли да ви плащат?
Оказва се, че SWIFT не е единственият начин за разплащания, а и не са спрели всички банки от системата. Нашите стоки са за хората. Аз не смятам, че гражданите на Русия или на Беларус могат да носят вината за това, което правят управляващите. Но фокусът ни сега е Украйна. Наистина искам да се опитаме да помогнем там и го правим, колкото можем.
Какви впечатления имате от украинците като хора?
Те са по-прями от нас българите, може би и малко по-наивни. Но друго, което може да се каже, е че са много дисциплинирани. IT индустрията в Украйна е много развита. Имам прекрасни впечатления. С някои украинци работя от 15 години, с други - от 10.
Успяхме да преместим в България един от нашите служители, който като многодетен баща е освободен от мобилизация - с него работим от 6 години. Прави ми впечатление, че се създават лоялни отношения, които във времето остават, което е учудващо. Учудващо е колко добри са тези украинци.
Какво очаквате да се случи с войната?
Малко съм изненадан, че в Украйна имаше и хора, които не осъждаха толкова Русия, колкото дори и ние. Явно г-н Путин се е подготвил, щом реши да влезе и очакваше, че ще го посрещнат с цвят и рози. Но сега виждам как се променя нагласата на украинците.
Там има хора, които са с руско самосъзнание, срещал съм такива, които персонално съжаляват, че не са част от Русия, и които искат да са част от нещо по-голямо. След началото на войната обаче - най-вече след последните дни на бомбардировки срещу градовете - тези хора започват да се променят.
Възелът се завързва. Иначе Путин е много движен от егото си, което прави всичко непредвидимо. От друга страна - целият свят затвори Русия и тя се превърна парий на света, а Путин в презрян човек.
Ако продължат, светът няма да им прости. Русия ще стане една затворена държава и бъдещето й ще е да прилича на Северна Корея. Не мисля обаче, че руснаците ще го допуснат. От 30 години те вече са по света и виждат каква е разликата. По-скоро Путин е този, който не иска интеграция със света, не знае какво е Uber. По-скоро вярвам, че ако дойде добра промяна, тя ще е от руснаците.
Впечатли ме главният редактор на "Новая газета" Дмитрий Муратов, който е носител на Нобелова награда за мир от 2021 г. Той каза, че на света му е необходимо ново руско антивоенно движение. Не знам обаче дали властите ще го позволят в момента.
Представете си щетите, които са нанесени на Украйна. Това са милиарди долари. Кой ще ги плаща? Руснаците бомбардират летища и електроцентрали. Как ще се възстанови тази страна? Кога?
Моите колеги украинци не вярват, че Русия ще отстъпи. Те очакват най-лошото.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
