Когато "Кръстникът" на Франсис Форд Копола излиза на екран в Ню Йорк на 15 март 1972 г., критиците веднага осъзнават, че семейната мафиотска драма е истински шедьовър. Но едва ли са предвидили как някои от диалозите ще станат част от колективната ни памет, често превръщайки се в крилати фрази дори извън контекста на самия филм.
В чест на 50-годишнината от премиерата на "Кръстникът", няколко критици, актьори и режисьори поглеждат назад към Дон Вито Корлеоне, синовете Сони и Майкъл, Клеменца и Том Хейгън. Пред The New York Times те правят анализ на най-популярните реплики:
„Лука Браси спи с рибите“
Клеменца към Сони след получаването на изненадващия пакет
Смъртта на Лука Браси е ключова сцена във филма. Тя бележи началото на насилието, организирано от Солоцо срещу семейство Корлеоне. Браси е изпратен да шпионира Солоцо, но е убит и фамилията Корлеоне получава бронежилетката му, в която е увита мъртва риба.
Клеменца отбелязва, че това е сицилианско послание и опитва да го интерпретира пред Сони, който обаче не го разбира. "Героите в „Кръстникът“ не са хора на поезията. Тук обаче виждаме доста интересна лирика", отбелязва критикът Джесика Кианг.
„Нищо лично, Сони. Това е просто бизнес“
Майкъл обяснява на по-големия си брат логиката на отмъщението
„Просто бизнес“ – по този начин Том Хейгън описва опита за убийство на Вито от страна на конкурентните фамилии. "Бизнесът" е и основанието, което Майкъл предлага за отмъщението си, което включва убийството на полицейски капитан.
Когато хладнокръвният Том заявява, че семейството не трябва да възприема лично атаката срещу своя лидер, той опитва да обезвреди гнева на кипящия от ярост Сони. Също така предлага старинният кодекс на кръвната вражда да отстъпи място на един по-модерен американски подход. Семейството трябва да остави настрана плановете за отмъщение и да сключи сделка.
Съгласява ли се Майкъл? Изглежда, че той преобръща разсъжденията на Том и стига до заключение, което е още по-жестоко от това, което Сони си е представял. „Това е образцова гангстерска диалектика, от която зависи развитието на филма (а може би и на света). Майкъл, ветеран от армията, се превръща от малък брат в убиец. Той трансформира Корлеоне от престъпно семейство в нещо като транснационален конгломерат. Това не ги прави по-малко носещи смърт, точно обратното“, смята филмовият критик на The Times Антъни Оливър Скот.
В следващата сцена Майкъл чува отзвук от спора в думите на своя враг Солоцо, който обяснява, че стрелбата по Вито е било "una cosa di business". Майкъл не спори. За да покаже колко е съгласен, изстрелва куршум в главата на Солоцо. Нищо лично.
„Остави пистолета, вземи канолите“
Клеменца към своя колега наемен убиец
Когато Питър Клеменца напуска дома си сутринта, съпругата му извиква след него: „Не забравяй канолите!“.
Той и Роко отбиват от главния път, за да убият Поли заради предателство към семейство Корлеоне. Роко изстрелва три куршума в главата на предателя, докато Клеменца „пуска една вода“. Когато се връща в колата, той инструктура партньора си: „Остави пистолета. Вземи канолите“ - и двамата оставят Поли да лежи безпомощно на предната седалка.
„Винаги съм чувал историята, че тази реплика е измислена на място от Ричард Кастелано, който играе Клеменца. В такива моменти осъзнаваме спецификата на работата, която актьорите са свършили. Те са толкова погълнати от света на героите си, че са започнали да се държат като тях“, казва актьорът Уендъл Пиърс.
„Ще му направя предложение, което не може да откаже“
Дон Корлеоне, който обяснява своя метод за убеждаване
„Филмът е толкова подъл и дълбок удар по недостатъците на американската система, обгърнат от идеята за борба за американската мечта“, коментира актьорът и режисьор Алекс Уинтър. „Това винаги е било много важно за мен, идвайки от Англия в Щатите в началото на 70-те години, и още по-важно, когато го гледах толкова години по-късно. Това говори за двойствения начин, по който се възприема филмът - а именно като наръчник за това как да успеем в американското капиталистическо общество и да се издигнем до върха“.
„В същото време репликата е натоварена с патоса и тъгата за това откъде идват тези хора, какво се опитват да постигнат в Америка и колко недостижимо е то. Тя описва твърдите момчета, които си проправят път към място, на което не са желани“.
„Искам да организираш среща с главите на петте семейства“
Дон Корлеоне към Том Хейгън, след като Сони попада в засада
„Има нещо, което винаги съм харесвала в имиджа на тези пет престъпни фамилии – представете си колко мощен ще е ударът им, ако се съберат заедно“, казва режисьорът Таяриша По.
Тя описва момента като един от любимите ѝ, защото „когато говорим за сила и власт, обикновено спорим кой е по-силен и кой може да предизвика по-голямо унищожение – но силата е у този, който може да каже: „Достатъчно“. Който има куража да изрече думите: „Нека спрем, нека поговорим. Готов съм да загубя в този момент, за да не губим всички занапред“.
„Можеш да се държиш като мъж!“
Дон Корлеоне към Джони Фонтан, който иска да е филмова звезда
През 1972 г. не се водят разговори за токсичната мъжественост – поне не и такива като сегашните. Режисьорите на много от най-добрите филми на 70-те обаче обичат да тълкуват какво е „да се държиш като мъж“. Можем да видим изкривените, противоречиви представи за мъжественост, които са наследили от предишните поколения.
Когато Дон Корлеоне, който е патриархът в буквалния и символичния смисъл, удря и осмива кръщелника си Джони Фонтан, задето се е разплакал за разпадащата се своя кариера, моментът ни напомня колко крехко може да е мъжкото самочувствие.
Джони се нуждае от помощтта на кръстника си за филмовото студио; Майкъл рискува живота си и захвърля бъдещето си, защото един полицейски капитан го е унизил; Сони е подмамен към смъртта, защото иска да защити честта на сестра си. „И все пак, не дай си Боже, някой от тях да покаже крехкостта си и да пролее сълзи... това не би било „мъжествено“, коментира критикът Джейсън Бейли.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
