Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Физиците Джон Хопфийлд и Джефри Хинтън са отличени с тазгодишната Нобелова награда за физика. Тя им се връчва за открития и изобретения в областта на машинното обучение.
Победителите бяха обявени на пресконференция от Кралската шведска академия на науките.
Хопфийлд е професор от Принстънския университет в САЩ и е известен най-вече с изследването си на асоциативната невронна мрежа от 1982 г.
Хинтън е профеор от Университета в Торонто, Канада. Той е компютърен учен и когнитивен психолог. Работата му върху изкуствените невронни мрежи му спечелва прякора "Кръстникът на изкуствения интелект". Неговият най-значим принос е именно разработването на т.нар. метод за обратно разпространение. Тази техника позволява на мрежи да се учат от данни без постоянна човешка намеса.
И двамата учени са отличени за новаторската си работа в областта на изкуствените невронни мрежи, които са в основата на голяма част от съвременните технологии с изкуствен интелект.
"Ученето е забележителна способност на човешкия мозък. Можем да разпознаваме образи и реч и да ги свързваме със спомени и минали преживявания. Милиарди неврони, свързани помежду си, ни дават уникални когнитивни способности. Изкуствените невронни мрежи са вдъхновени от тази мрежа от неврони в мозъка ни", обясни за иновациите председателят на Нобеловия комитет по физика Елън Мунс.
Той допълни, че тазгодишните нобелови лауреати са използвали фундаментални концепции от статистическата физика, за да проектират изкуствени невронни мрежи, които да функционират като асоциативна памет и да откриват модели в големи масиви от данни.
"Откритията и изобретенията на лауреатите формират градивните елементи на машинното обучение, което може да помогне на хората да вземат по-бързи и по-надеждни решения. Например при диагностициране на медицински състояния. Въпреки че машинното обучение има огромни ползи, бързото му развитие поражда и опасения за нашето бъдеще", каза още Мунс.
Победителите ще си поделят награден фонд от 11 млн. шведки крони (около 968 хил. евро)
От 1901 г. до 2023 г. са присъдени 117 Нобелови награди за физика. Най-младият от 225-те лауреати е бил на 25 години, а най-възрастният - на 96.
В понеделник бяха обявени и носителите на Нобела в областта медицина, а по-късно през седмицата предстои да бъдат обявени лауреатите в останалите категории, включително литература и мир.
