Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Очакванията са ударите по Иран и ответните реакции да продължат седмици.
- От продължителността на конфликта зависи как той ще се отрази на енергийните доставки и световната икономика.
- Целта на САЩ и Израел е сваляне на режима на аятоласиге в Техеран, но това е режим, способен да оцелява.
Съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран, при които беше убит върховният лидер на ислямската република аятолах Али Хаменей, както и ответните удари на Техеран срещу Израел и съседни арабски държави, отново хвърлиха Близкия изток във война.
Подобен развой изглеждаше силно вероятен още в средата на януари, след като режимът в Техеран потуши брутално протестите в страната с повече от 3000 жертви. "Помощта идва“, заяви тогава американският президент Доналд Тръмп, без да разкрие повече подробности, като в типично негов стил допусна, че една от възможностите е военна намеса.
След седмици на обрати и подвеждащи сигнали, Тръмп изпрати преговорния си екип Джаред Къшнър и Стив Уиткоф на разговори с иранския режим.
Паралелно с това започна мащабно струпване на сили в региона. Тръмп ту хвалеше възможностите на дипломацията и събуждаше надежди за сделка, ту демонстрираше крайно недоволство от отсрещната страна. Удар за „обезглавяване“ изглеждаше неизбежен. Според информация на Spiegel американският президент неколкократно е променял решението си в последния момент.
В крайна сметка САЩ и Израел оценяват настоящия момент като най-подходящ за удар по Ислямската република - не само за унищожаване на ядрената ѝ програма, но и за отслабване на военния ѝ потенциал. През последните две години и половина Израел отслаби част от регионалните съюзници на Техеран, като „Хамас“ и „Хизбула“, и разшири присъствието си в Ливан и Сирия.
Разузнавателната информация накланя везните за конкретния развой - ясно е местонахождението на върховния лидер Али Хаменей, който в крайна сметка е ликвидиран при ударите в събота, заедно с някои от най-висшите военни представители на режима.
Какво следва?
Президентът на САЩ Доналд Тръмп и израелският министър-председател Бенямин Нетаняху заявиха, че целта им е да освободят Иран от режима на аятоласите, като предизвикат смяната му.
"Макар убийството на Хаменей да представлява сериозен удар по ислямския режим, той не е непреодолим. Много ирански лидери са били убивани и преди. Те обаче бяха заменяни сравнително безпроблемно и ислямският режим оцеля", пише Амин Сайкал професор по близкоизточни изследвания в свой анализ за The Conversation.
В него той отбелязва, че ликвидирането Хаменей е малко вероятно да означава край на режима в краткосрочен план, тъй като се предполага, че върховният лидер е организирал линия на наследяване както за своето ръководство, така и за това на висшите военни, служители по сигурността и политически лидери в случай, че бъдат „мъченически убити“.
Режим, изграден за оцеляване
Съгласно Конституцията на Ислямската република, органът, отговорен за назначаването и освобождаването на върховния лидер, ще се събере и ще назначи временен или дългосрочен наследник на Хаменей измежду своите членове или извън тях.
Трима са вероятните кандидати:
- Голам-Хосейн Мохсени-Еджеи, ръководител на съдебната власт;
- Али Асгар Хеджази, началник на канцеларията на Хаменей;
- Хасан Хомейни, внук на основателя на Ислямската република аятолах Рухолах Хомейни
Режимът има всички основания да направи необходимото, за да гарантира своето оцеляване. В страната има множество негови защитници и изпълнители, водени от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и подчинената му паравоенна групировка „Басидж“, които могат да потушат вътрешни бунтове. Тяхната съдба е тясно свързана с оставането на режима.
Тръмп и Нетаняху призоваха иранския народ - около 60% от който е под 30-годишна възраст - да свали режима, след като американско-израелските операции го отслабят.
Много от иранските граждани са силно недоволни от теократичните ограничения и тежката икономическа ситуация в иначе богатата на петрол и природен газ страна. Те излязоха на протести в края на 2025 и началото на 2026 г. Режимът реагира с твърди репресии, при които бяха убити хиляди хора.
Според анализатори силовият и административният държавен апарат в Иран твърдо подкрепя режима и без допълнително пропукване сред тези структури особено в IRGC, не е изключено режимът да преживее и тази криза.
Глобални икономически последици
Техеран вече предприе ответни удари, като започна да обстерлва Израел и американски военни бази в Персийския залив, две от ракетите достигнаха и Кипър, където има военна база на Великобритания - тоест на НАТО.
Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) предприе и действия за блокиране на Ормузкия проток - тесния стратегически морски път, който свързва Персийския залив с Оманския залив и Индийския океан. Около 20% от световния петрол и 25% от втечнения природен газ преминават ежедневно през този проток.
Корабите вече избягват този маршрут. Дори без физическа блокада и затваряне, застрахователните тарифи за танкери, превозващи суров петрол и петролни продукти, се покачват. Съобщава се и за нападения срещу танкери близо до пролива.
Пазарите реагираха незабавно с покачване в цените на суровия петрол до най-високите нива за последната година и половина.
Икономическият ефект зависи от продължителността конфликта.
Колко ще продължи войната?
Продължителна война изглежда вероятна. Американският президент Доналд Тръмп допусна, че конфликтът може да продължи няколко седмици. От това колко дълъг ще е периодът на военни действия зависи и какви ще са последиците за глобалните енергийни доставки и икономиката.
Макар да е трудно да се направи категорична прогноза накъде ще се развие войната, сцената е подготвена тя да не приключи веднага. Конфликтът може да не продължи дни, а седмици. САЩ и Израел не се стремят към нищо по-малко от смяна на режима, а режимът е решен да оцелее, пише още професорът по близкоизточни изследвания Амин Сайкал.
Според него с тази война ръководството на Тръмп изпраща сигнал и към своите противници, особено Китай, че САЩ остават водещата световна сила, докато Нетаняху се стреми да затвърди позицията на Израел като доминиращ регионален фактор.
Вътрешнополитическата слабост на Тръмп
Критици на американския президент допускат, че с войната срещу Иран Тръмп може би се опитва да отвлече вниманието от вътрешнополитическите си проблеми.
Президентът е под натиск: рейтингите му са ниски, а неотдавна понесе сериозно юридическо поражение с решението на Върховния съд да отмени едностранно наложените от Тръмп високи митнически такси за различни страни. На междинните избори, които предстоят тази година, републиканците рискуват да загубят мнозинството си в Камарата на представителите към Конгреса.
Тръмп вероятно мисли и за политическото си наследство: „Дълги години молехте Америка за помощ, но никога не я получихте“, обърна се той в своето видео рано в събота към иранския народ. „Нито един президент не беше готов да направи това, което аз съм готов да направя тази нощ. Сега имате президент, който ви дава това, което искате“, заяви Тръмп.
Конфликтът се разширява - Израел атакува „Хизбула“ в Ливан, Иран плаши с „великите врати на огъня“
