Крис Захариев е популярен влогър и режисьор. Той е трети гост от поредицата ни "Зареди се с България", специално издание на "Животът и други неща" в партньорство с OMV.
Водещи: Сибина Григорова и Асен Григоров.
В първия епизод чухте Владо Карамазов и неговата неочаквана страст по родопските села.
В епизод две - актрисата Силвия Петкова разказа за морското си пътешествие, в което съвсем сама прекарва един месец на морето, пътувайки от Северната част на Черно море до Южната.
Сибина: Крис, аз знам за теб, че пътуваш с карта на България и стреличка от дартс - мяташ и където се падне, там отиваш.
Крис: Да, и винаги има приключение.
Сибина: Ти си приключенец по принцип, или само в някакъв момент от живота беше такъв?
Крис: О, не, винаги съм приключенец. Моите родители ме запалиха по пътешествията. Аз имам по-голям брат и когато бях по-малък, прекарвахме известно време заедно - семейно, пътувайки наляво и надясно, на море и на планина. Но, реално, истинските ми лични приключения станаха, когато пораснах и можех сам да си купувам БДЖ билет.
Сибина: И как определяше крайната дестинация?
Крис: Не знам откъде, но някъде в училище ми хрумна едно много странно хоби, което имах с приятелите си, да купувам билети за влак - задължително пътнически, защото спира на всички малки гари, и всъщност пътувахме, без да имаме крайна дестинация. Там, където ни харесаше гарата, селцето, усмихне ни се човек, там слизахме и винаги знаехме, че 100% през деня има обратен влак. За времето, за което сме във въпросното село, обикаляме, говорим си с хората, чакаме магазинът да отвори да си купим една вафла. И така, винаги има приключение и най-запалващото е, когато вкарваш неизвестното вътре.
Сибина: И другите ни гости казват, че отиват в някое село и си говорят с хората. Чудя се - не е ли малко неудобно така да отидеш и да говориш с тях?
Крис: Има подходи. Просто разпъвам картата и стрелям с дартс. След това хората ме питат как съм попаднал в това село и като им кажа “опънах една карта, стрелях с дартс и просто попаднах”, те не вярват. Много хора си мислят, че когато се появят едни млади хора, вероятно нещо ще крадат, нещо ще им навредят.
Веднъж дори ми се случи в едно русенско село, по време пътуването ми “Да се изгубиш нарочно” - ние сме двама усмихнати младежи, август, пек, слънце, птички пеят, и по едно време идва един бял джип до нас. Оказва, че това е кметът, който е получил сигнал, че са видели съмнителни млади хора, които се разхождат, и той идва да ни проверява. Учтиво ни помоли следващия път, когато идваме, първо да минаваме през кметството да кажем “ние сме тук” и тогава да се разхождаме.
(…)
Асен: Това вече не е ЖП проект, а пътуваш по друг начин?
Крис: Не, това приключение “Да се изгубиш нарочно” трябваше да е цяло лято пътуване без план с Жигула. Това се провали.
Сибина: Не намери Жигула ли?
Крис: Не, намерихме. Първата наехме - така се разбрахме с един дядо, когото намерихме по обява, но връщайки я към София, тя се развали. Акостира в Сопот и оттам нататък трябваше да я върнем с Пътна помощ. Втората купихме - беше Лада. Минахме през някакви прегледи, всички казаха, че е супер, и в деня, в който решихме да потегли, тя изпуши пред вкъщи. Това беше, като на филм. Потеглихме с едно старо БМВ на баща ми, което изглежда симпатично и ретро, но аз, возейки се на него цяло детство, си казах: “Еее, искам да си изляза от комфорта, искам да се таралянкам с ладата”, но не се получи.
(…)
Сибина: Да се върнем на запознанството с непознати хора. Как става, как им говориш, на “ти”, на “вие”….
Крис: Започва се винаги с усмивка - това е много важно. Винаги е “Здравейте, много хубаво село” или “Ех, че слънчев ден!”. И те ни питат: “Вие чии сте, какво правите тук?”. Ние продължаваме: “Пътуваме, снимаме, много хубав двор имате, мога ли да ви направя една снимка”. Така се започва разговорът, винаги с комплимент: много хубаво село, много хубав двор, много хубава улица, ах, каква крава имате.
Цялото интервю можете да чуете в Soundcloud.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
