Кристина Верославова: За решенията на момента и изкуството да даваш

Модел, актриса, бакалавър по бизнес от университета в Бирмингам - това е Кристина Верославова. Докато се придвижваме към задните редове в самолета към Марсилия, част от пътниците обръщат поглед към нея и го задържат по-дълго от обикновено. Тя с нищо не дава вид да забелязва.

Много хора я познават от сериалите “Татковци” или “Вина”. Самата аз чух за нея, когато актрисата Силвия Лулчева ми изпрати свое късо видео на английски език. То беше проектът ѝ, с който кандидатства за участие в уъркшопа на академията “Лий Страсбърг” в София - един от най-известните институти по актьорско майсторство в света.

Оказа се, че зад идеята и организацията стои именно Кристина Верославова.

Новината е голяма, защото самият Дейвид Лий Страсбърг, син на легендарния Лий Страсбърг и директор на института в Лос Анджелис, води класовете в София. Той е и човекът, който преди 4 години казва на Кристина: “Защо не останеш в Ел Ей?”. И тя остава. Към онзи момент нищо не подсказва, че ще си разменят ролите и няколко години по-късно тя ще е тази, която ще го кани в София.

Самолетът ни излита - крайната дестинация е Екс он Прованс, където ни предстои да се запознаем с тайните на екобиологията* по покана на NAOS - френския дермокозметичен бранд, който прави най-известната мицеларна вода в света - BIODERMA.

В следващите няколко дни научавам много интересни неща - и за света на козметиката - от недостъпната за външни очи лаборатория на NAOS и за работата на моделите, за киното и живота на актьорите.

Въпреки че до ден днешен снима за брандове и има доста успешна кариера като модел, Кристина не иска да се самоопределя така.

Намира професията за доста егоистична и най-вече – не вижда добавената стойност за другите. Оказва се, че ако има една движеща сила за решенията, които Кристина взима, тя е тъкмо да си полезен и ценен за повече хора.

Започва да се снима като модел в тийнейджърските си години. Като повечето важни неща в живота ѝ и това става случайно - спират я на улицата и я питат дали не иска да се пробва.

На 16 заминава за Италия. От днешна гледна точка се радва, че майка ѝ тогава е с нея, защото “това не са най-приятните среди” - казва Кристина.

Работата като модел обаче я води на различни места по света - от Южна Корея и Китай до Италия и Испания. За първи път започва да се съмнява в бъдещето си като модел, когато е на 17 години. Тогава е частна ученичка - учи и снима едновременно.

“Това беше моментът, в който казах, че не искам моделството да ми е професия. Не ми харесваше, не се чувствах щастлива. И след това започнах само т.нар. direct bookings - ходя да снимам за един ден и се връщам. После станах на 18 и не знаех какво искам да правя.”, разказва Кристина.

Следва една година, в която си дава почивка. Парадоксът е, че пак пътува за снимки, за да изкарва пари, но в същото време мисли какво ѝ се прави в живота напред.

“Бях снимала за Vogue, Glamour, имах първа опция за Prada, от целия свят бяхме останали само две момичета. Наистина работех страшно много, бяха се хванали да ме развиват, защото виждаха че мога много да работя. Но си казах: "Не, не искам, не ми харесва". Те също се опитаха да ме разубедят: "Остани, абсурд, трябва да останеш, ако останеш, ще изкараш милиони”. Но аз бях на 18 и въобще не ме интересуваше какво ще изкарам и просто си тръгнах.”

Основната причина да не се чувства добре в професията е, че не усеща какво дава на другите и дали въобще дава нещо.

“При мен явно е важно това да правя неща, които по някакъв начин са смислени, но не само в личен план, а и за останалите. Даже в актьорското майсторство понякога го усещам, малко ми е егоистично. Затова и сега организацията на уъркшопа на Лий Страсбърг е предизвикателство, което ме кара да се чувствам добре, защото е за другите, не за мен.”, продължава Кристина.

Не ѝ харесват нито стандартите за красота, нито стереотипите, свързани с моделската професия, които са особено силни в България.

“Ти си просто едно тяло, нямаш никакъв глас, нищо не зависи от теб, нямаш право на мнение, просто трябва да изглеждаш добре, да можеш да позираш и някой друг решава ти красив ли си, не си ли красив. Което също за мен е много странно - това да се явиш с 200 момичета на кастинг и някой да каже коя е най-красива. Има нещо много сбъркано за мен, което може да създаде много проблеми и несигурности, особено като си на 15-16.”

В крайна сметка Кристина се записва да учи “Международен бизнес с руски” в Бирмингам. В рамките на образованието си прекарва една година в Москва, а после, след като завършва, се мести в Лондон, където живее отново една година и работи.

“Не ми хареса Лондон, не беше моето място. Тогава се върнах в България. Една година отново си задавах леко депресарския въпрос "Какво ще правя с живота си?" и тогава дойде това с актьорското майсторство. Срещнах едни хора, те ми казваха: “Тук има един курс” и ей така случайно попаднах в Киноцентъра при Зарко Бинев, който го водеше тогава. Абсолютно на шега, поне за мен.” 


Признава, че мисълта за това ѝ е минавала през главата, но винаги я прогонвала сама: "Как с актьорско майсторство ще се занимаваш? Нищо не разбираш. Дори една пиеса не си чела.”

Отива обаче на този курс и там още на втория-третия ден започва да снима в един италиански сериал. Работа на сет много ѝ харесва. Тогава си казва, че може би не е лоша идея да учи актьорство по-сериозно. Започва да проучва нещата.

“Имах приятели от САЩ - актьори, в Лондон се бях запознала с тях, и ги поразпитах. Те ми казаха или “Страсбърг”, или “Адлер”. Избрах "Страсбърг" и просто реших, че ще замина за там.”

“Големите решенията в живота ми обикновено са много спонтанни.”, казва Кристина.

“Бях на 27, като реших, че ще замина да уча "Актьорско майсторство" в Лос Анджелис, след като вече бях завършила "Бизнес" в Англия и бях работила неща, свързани с бизнес образованието му. С други думи на 27 тепърва отивах на другия край на света, за да уча нещо, което знаех, че е много малко вероятно да се превърне в професия, но не ме интересуваше. Усещах, че това е правилното решение. ."

Приемат я в Института по театър и кино "Лий Страсбърг", минава една година и като завършва синът на Лий Страсбърг – Дейвид, провежда разговор с нея, в който я съветва да не се прибира в България. Мнението му е, че трябва да остане в Америка и че си струва да опита.

“Каза ми: “Остани, защото ще е грехота да не останеш, имаш потенциал да се развиваш като актриса. Ако се прибереш в България, никога няма да се върнеш повече в САЩ”.

И така Кристина взима решение да остане, въпреки че има билет за самолета за след седмица.

Няма работна виза, нито пари. Няма и приятели, не познава почти никого.

“Но останах, работех по три-четири работи на ден. Работех нелегално сигурно над половин година - гледане на бебета, разхождане на кучета, всичко. Просто трябваше да изкарвам пари. Междувременно си подготвях документите за работна виза”.

В края на краищата взима виза, но настава Covid и всичко затваря.

Въпреки това Кристина не се отказва. “Изкарах Covid там първата година. Имах си приятел, занимавах се театрално продуцентство. Още преди Covid правехме едни постановки.

Започнах всички тези неща с абсолютната идея да остана там и да се развивам.

Идва обаче Коледа. Дядо ѝ се разболява много тежко и тя си прибира във Варна. Остава в България няколко месеца.

Животът отново има други планове за нея. Викат я на кастинг за сериала "Татковци" и я избират. Снимките са 9 месеца, в които тя трябва да реши дали да живее тук или да се върне в Америка.

“Не ме е бивало никога в това да чертая планове, следвам по-скоро усещането си на момента - това, което чувствам, че е правилно, даже отстрани да изглежда абсурдно.”

Америка обаче ѝ дава не само практическото образование, но и нови идеи.

Вижда, че, веднъж завършили, актьорите в България нямат много възможности да продължават да се развиват и да се обучават, каквато е практиката в САЩ, в Англия. Там се организират много уъркшопи на най-различни учители, така че актьорът от една страна да може да пробва различни методи, но и да се държи във форма. Това я провокира да действа. Годините в университета в Бирмингам си казват думата и Кристина организира първия уъркшоп с академия “Лий Страсбърг”.

“В началото имаше скептично отношение генерално, защото никой не ме познава коя съм аз, не съм учила тук в НАТФИЗ, а снимам, ще правя уъркшоп. Но след като мина самият уъркшоп, всички бяха много доволни.”

В първото издание се записват утвърдени имена като Калин Врачански, Ирен Кривошиева, както и Стефани Ивайло, която е от по-новите лице.

Кандидатстват над 200 човека за група от 16. Селекцията се прави от самите преподаватели. Това, което прави впечатление на Кристина е, че има актьори, които са работещи и утвърдени, но понякога не ги избират, а в същото време харесват и напълно нови лица, без опит.

“Не се конкурирам с НАТФИЗ, нито с Киноцентъра. Просто това е още една опция за актьорите да се учат или развиват.”, продължава Кристина Верославова и дори добавя, че тази организационна и концептуална работа в известен смисъл ѝ е по-интересна от актьорското майсторство.

“Доставя ми много по-голямо удоволствие, когато направя нещо, което дава и има смисъл за други хора, вместо аз да отида и да заснема нещо. Като се прибера след снимки не се чувствам особено удовлетворена, но когато правих първия уъркшоп, бях истински щастлива. Почувствах, че това, което правя, наистина има смисъл.

Тази година е вторият - Кристина е вече по-опитна и уверена.

Докато сме в Екс он Прованс, посещаваме фабриката на Bioderma, NAOS и Esthedem. И ние участваме в уъркшопи, но не за актриси, а за най-новия продукта на Esthederm - Ageproteom. Групата ни е голяма - има хора от цяла Европа. Част от тях са професионални инфлуенсъри, хърватката е модел. Кристина общува лесно с тях, с чувство за хумор и любопитство към работата на другите.

Подхожда с уважение към всички, но със сигурност знае, че не иска да е инфлуенсър. Смята, че много често не е искрено.

“Като си инфлуенсър, с личността си заставаш зад някакви продукти, препоръчваш ги на хората с идеята, че те ти се доверяват. Имам морална дилема да кажа за нещо, че е страхотно, ако то не е или ако нямам никаква идея дали е. За мен това е вътрешен конфликт, който не ми позволява да го направя.”

Докато снима “Татковци”, Кристина получава покана от Виктор Божинов да се снима в сериала “Вина”. В началото се притеснява, като разбира какъв ще е актьорският екип, защото е с най-малко опит. Но когато започват снимките, страхът се изпарява.

“Основно снимах със Зомбори и с Телбис. Мина ми и даже беше прекрасно, защото с тях се работи много добре, много лесно.”

За актьорската професия Кристина има също своите морални граници.

“Смятам, че е много важно актьорът да има хигиена, защото после хората те асоциират с ролите… никой не мисли кой е режисьорът или кой е продуцентът. Актьорите са лицата, те са виновни, ако филмът е слаб. Отделно, това е изкуство. Ти изразяваш себе си и по някакъв начин трябва това, което тръгваш да снимаш, да ти говори нещо, да ти стане интересно, да те провокира. Ако го правиш, просто защото искаш да си на екран, да те дават по телевизията и да си известен, това за мен не е смисълът на професията”.

Като се връща назад и прави личната си равносметка, Кристина си спомня, че винаги е обичала да влиза в роля.

“За самата мен чувството е много интересно. От малка обожавах да се обличам с дрехите на баба ми, баща ми, майка ми, да имитирам хора, да си измислям ситуации, в които попадат, винаги ми е било любопитно. Много силно се влияя от хората около мен, особено ако някой ми стане интересен и неусетно си присвоявам мимиките и жестовете му. И без да се усещам се хващам как ги ползвам в различни моменти. Шизофренно е малко, защото много хора едновременно превключват в главата ти”

Въпреки че никога не си е мислила, че ще живее в България, защото тръгва по света от 15-годишна, сега на Кристина ѝ харесва. Смята, че има голяма промяна и тя е за добро. Среща много интересни хора, такива, които правят наистина смислени неща и въобще не усеща да ѝ липсва някаква среда например, която е имала навън.

Единственото, което определя като лек дефицит, това е мащабът. “Тук много по-бързо можеш да стигнеш до тавана на това, с което се занимаваш и оттам нататък този размах много ми липсва. Но иначе сега вече не мога да си представя да живея на друго място”, казва тя.

От известно време работи и по още един проект - "Предизвикателството", заедно с Ники Мутафчиев.

С него си говорят за това, че извън София няма достъп до образование, още по-малко до кинообразование, особено за младежи.

“Ники беше един от първите хора, с които се запознах, когато се върнах, защото ни свързаха общи познати от САЩ. Той също е част и от организацията на уъркшопа на “Страсбърг”. Правили сме и други проекти заедно.

Говорихме си, че липсват такива неща - например, аз бях в Бургас и там бяха организирали предприемачески уъркшоп за младежи. Бяха поканени всякакви ментори, лектори. После му разказвах и си казах: "Защо няма нещо такова за кино, тези деца да се провокират творчески, да речем?"

След този разговор тръгва проектът. Миналата година от Бургас, после Варна. С подкрепата на Национален фонд "Култура" и Националния филмов център става национален – в 14 града в България.

“Образованието от Бирмингам ми помага, хилядите курсови работи също. Пиша си проектите и после си ги работя”, казва Кристина. И се шегува с астралната си карта: “Аз съм зодия Дева с много планети в Козирог. Административното ми харесва, няма проблем”, смее се тя.

На въпроса дали има нови идеи, отговаря утвърдително.

“Пак искам да давам на другите. Това ми се прави. Имам няколко идеи, в различни направления. Едната е свързана с танци, защото аз от малка се занимавам със спортни танци. Майка ми искаше да ме запише на много неща, за да не си губя времето. Ходех на тенис, на танци, всякакви други уроци. Сестра ми също се занимава професионално с танци, тя никога не е имала колебания какво да прави в живота си, за разлика от мен. Аз тепърва сега мисля, че започвам да се ориентирам какво искам да правя.”

Всъщност това, което прави Кристина щастлива, е изкуството. Едва когато го допуска в живота си, намира онова, което винаги ѝ е липсвало.

Казва, че за удоволствие - работи. Просто работата ѝ e удоволствие. Няма момент, в който да въздъхва: “Ох, сега това трябва да го направя".

Не харесва арогантността, чувството за собственост, хора, които се възползват от слабостите на другите.

“И егото не харесвам, но то се подразбира.”

*Екобиология е концепция на NAOS, която се базира на разбирането, че кожата е уникална екосистема. Целта на всички продукти от семейсттвото на NAOS (BIODERMA, Esthederm и Etat Pur) e да подсилва естествените ѝ защитни механизми. Нашата кожа е жив свят, а екобиологията я защитава.

Локация: Национален тенис ОББ център

Гаредроб: LaCoste

Козметика: BIODERMA, ESTHEDERM

Грим: Росина Георгиева

Фотограф: Мирослава Дерменджиева