В свят, който ежедневно е наводнен от информационен шум и все по-умело прикрити неверни новини, способността да разпознаваме истината се превърна в основен стълб на информираното и здраво общество. Развитието на критичното мислене вече не е академичен лукс, а жизненоважно умение за всеки гражданин.
Това е и причината най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България – „Ти и Lidl“, да постави в тазгодишното си издание силен акцент върху темата. Най-въздействащият проект, фокусиран върху развитието на критично мислене и способността на хората да разпознават невярна информация, ще получи специално отличие в направлението #BeVocal.
Това е една от петте области на “Ти и Lidl” и е насочен към медии и индивидуални журналисти. Останалите четири тематични области са #BeLocal - за култура, традиции и изкуство, #BeGreen - за проекти, насочени към опазване на околната среда, #BeFair - за преодоляване на социалното неравенство и #BeActive - за активен начин на живот и граждански активизъм. Младежки групи между 14 и 18-годишна възраст могат да подават проектни идеи във всяка от тематичните области.
Специалното отличие в #BeVocal ще бъде връчено от доц. д-р Мария Николова. Тя е ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“ (катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие) в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Води дисциплините „Кризисен PR“, „Комуникация в социалните мрежи“, „Бизнес комуникация и PR“ пред бакалаври от специалности „Медии и журналистика“ и „Медия икономика“. Преподава курса „PR Писане“ в магистърската програма "Връзки с обществеността" на същата катедра.
Участвала е в няколко университетски, национални и международни изследователски проекта, посветени на въпросите на медийната и дигиталната грамотност, речта на омразата и уязвимите социални групи, кризисната комуникация в социалните медии и др.
От 2023 г. тя е част от международния комуникационен екип на ENGAGE.EU –- алианс на девет водещи европейски университети в областта на бизнеса, икономиката и социалните науки. Била е два мандата член на Комисията за професионална етика на най-старата професионална PR организация в България – Българско дружество за връзки с обществеността.
През 2022 г. участва в International Visitor Leadership Program (IVLP) - водеща програма за професионален обмен на Държавния департамент на САЩ на тема 21st Century ChangeMakers: NexGen Media Exposure Strategies for Ethical and Accountable Reporting.
Автор e на статии в български и чуждестранни научни издания, както и на две монографии – „Управление на кризи в социалните медии“ и „Културният образ на Балканите“.
С нея разговаряме за това как можем да изградим устойчивост срещу дезинформацията и защо тази тема е толкова важна за бъдещето на медиите и обществото.
Като експерт по медии и комуникации, как бихте дефинирали "медийната грамотност" и "критичното мислене" в контекста на днешната информационна среда?
Медийната грамотност, както и дигиталната, не включват просто уменията да използваме смартфон или да създаваме съдържание – те включват уменията как създаваме и интерпретираме медийните послания, как те се разпространяват и как влияят върху вярванията и поведението ни. Тя надгражда т. нар. функционални умения на хората – традиционното четене и писане и им дава способността да анализират, оценяват, създават съдържание чрез всички форми на комуникация.
Медийната грамотност се споменава и в една от последните законодателни инициативи на ЕС (Европейски акт за свобода на медиите), където е обяснена именно като умение за критично мислене, което ни е необходимо, за да преценяваме, да анализираме комплексните реалности и да разграничаваме мненията от фактите. Именно критичното мислене прави възможна медийната грамотност. То ни помага да решим доколко да вярваме на нещо.
Критичното мислене не означава да критикуваме – то ни дава здравословната доза скептицизъм, помага ни да преценяваме аргументацията, която ни представят в медийното и дигиталното пространство, да откриваме пристрастията. Медийната грамотност и критичното мислене са в основата на силната гражданска компетентност. Те са точно обратното на цинизма и арогантността, които виждаме в социалните медии от някои потребители, а именно – готовност да преценим и да се ангажираме отговорно със съдържанието в медийната и дигиталната среда.
Как бихте обяснили – особено на по-широката аудитория – защо развиването на медийна грамотност и разпознаване на дезинформацията е станало жизненоважно не само за журналистите, но и за всеки гражданин?
Лавинообразно разпространяващите се фалшиви истории, deep fake съдържание, манипулиращите емоциите ни видеа, несъмнено водят до това медийната и информационната грамотност да бъдат в основата на процеса на вземане на решения за всичко – от това за кого да гласуваме до това какъв продукт да си купим. И още нещо – информационната грамотност е важна, защото никой от нас не иска да бъде неволен разпространител на дезинформация и да компрометира репутацията си.
Медийната грамотност ни учи да задаваме въпроси като „Кой е източникът?“, „Какви са доказателствата?“ и „Каква е целта?“, с което ни дава способността да разпознаваме пропаганда, преднамерено подвеждащи послания и предразсъдъци. Но днес дезинформацията е социално-технологичен проблем, затова са необходими и дигитални умения за работа със софтуерни приложения за разпознаване на манипулирани и генерирани с AI изображения и видеа, за проследяване на извадени от контекста снимки и др. Не без значение е всички да знаем как работят различните алгоритми на социалните медии. Така че, не става дума само за защита от „фалшиви новини“, а за развиване на дигитална култура, която да предотврати нашето затваряне в т. нар. „ехо стаи“.
Данните показват, че общественото осъзнаване за това расте. Ще цитирам едно проучване на Бостънския университет от 2024 г., в което се обобщава, че 72 % от анкетираните американци смятат медийната грамотност за важна за разпознаване на дезинформация, а 68 % искат обучение за разграничаване на истинска и фалшива информация. Това потвърждава, че развиването на медийната грамотност е обща задача и всеки един проект в тази посока е важен.
Кои са най-често срещаните техники и "червени флагове", които обикновеният потребител трябва да търси, за да разпознае фалшивите новини и манипулативните послания? Кои са основните грешки, които допускат потребителите, когато четат новини в дигиталната среда?
Разпознаването на манипулираните послания става все по-трудно, защото технологиите за създаване на дезинформация стават все по-усъвършенствани. Колкото и банално да звучи – първото нещо, което можем да направим, е детайлна проверка на сайта, в който е публикувана новината – какъв е домейна, каква е структурата на сайта, дали има ясна информация кои са издателите и авторите.
Вторият е заглавието: сензационни или провокативни заглавия, написани с големи букви или натоварени с емоционален език, често сигнализират за кликбейт, чиято цел е да провокира възмущение или страх, а не да информира.
Трети признак е липсата на цитиране на източници или линкове към оригиналните проучвания Това важи за публикации, в които се правят категорични твърдения и обобщения за общественото мнение, но в тях не се цитира надежден източник. Четвърти сигнал е прекомерната емоционалност: манипулативните послания често разчитат на силни емоции (страх, гняв или възмущение), за да накарат хората да ги споделят и коментират без да се замислят много.
Също така, при разпространението на дезинформацията и манипулативните послания се наблюдава така т. нар. кросмедийно споделяне на едно и също съдържание в различни платформи. Грешката на някои потребители е, че предпочитат да споделят съдържание, което резонира с техните разбирания.
Често то е от съмнителни сайтове или пък са постове в социалните медии, които са взети от страници или групи без автори. Допълнително, потребителите рядко проверяват автентичността на изображения, а тези снимки често са извадени от контекст или са от стари събития, или са изцяло манипулирани.
Вашата катедра активно работи по темата, включително чрез колективната монография „Медийна грамотност“ и образователни инициативи като хакатона „Защо е важно да бъда медийно грамотен?“. Какви са основните насоки или умения, които трябва да развиваме в обществото, за да можем да различаваме качествената журналистика от фалшивите новини?
Колективната ни монография, хакатонът за ученици и много други дейности са общи инициативи на катедрата по проекта, с който получихме статут на катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие през 2022 г Ние сме единствената катедра в България в нашето направление с такъв статут.
Има още две катедри на ЮНЕСКО, които обаче са в съвсем други области. Когато започнахме този проект с колегите, вече имаше опити от неправителствените организации да поставят темата във фокуса на общественото внимание. Най-голямата организация – Коалиция за медийна грамотност, от която също сме част, предлага безплатни ресурси за обучение, за проверка на информация и др.
С колегите и партньорите ни осъзнаваме мисията, че качествената журналистика е важна за здравата медийна и информационна среда, а тя от своя страна – за образованото и граждански грамотното общество. Затова считаме, че в университетите и училищата е мястото, където да работим за това. В обучителните си програми ние насърчаваме студентите да осъзнават собствените си пристрастия и да си задават въпроси като „кой има интерес да разпространява тази информация?“ и „за кого е предназначена?“.
Успяхме да сключим партньорства с няколко училища, в които се изучава медии, журналистика и комуникации и колеги вече трета година водят предмет в училище за медийната и информационната грамотност. Затова инвестираме преподавателски и изследователски усилия, за да помагаме на младите хора да се ориентират по-добре в сложния дигитален свят.
Медийната грамотност не цели да изолира хората от медиите. Напротив – тя цели да им помогне да разбират по-добре медийните процеси, гражданските си права и отговорности. А това е в основата на качествената журналистика, в чиято сърцевина е спазването на професионалните стандарти. Образователната мисия на нашата катедра е да помогне на студентите да разпознават тези професионални стандарти и да изграждат доверие към медии, които ги спазват.
С навлизането на AI, Вие посочвате, че борбата с дезинформацията ще придобие още по-голямо значение. Какви нови инструменти или методи трябва да въведат журналистите, за да се справят с генерираното от изкуствен интелект фалшиво съдържание (като например deepfakes), и каква е отговорността на медиите в тази посока?
AI отдавана е част от нашето ежедневие, но от 2023 г. в ежедневието ни свободно навлезе генеративният изкуствен интелект. Това променя съществено фронта на дезинформацията, защото за минути могат да се създават фотореалистични изображения, фалшиви изявления, аудио-клонирани гласове и цели „новинарски пакети“.
За да останат надежден източник на информация, журналистите трябва да прилагат нови инструменти и методи за проверка, които самите са разработени с AI. Има платформи, които позволяват на журналистите да изпратят връзка към подозрително съдържание, системата го обработва с няколко алгоритъма за откриване на манипулации и връща процентната вероятност за това дали дадено изображение или видео е генерирано от AI. Въпреки това разработчиците предупреждават, че тези инструменти понякога дори не могат да засекат някои форми на „cheapfake“ материали (ръчно редактирани с обикновени приложения) и че има, например наслагване на deepfake върху реален кадър, което помага да се „излъже“ софтуера. Затова експертите съветват тези инструменти да се използват само като първа проверка, а не като окончателно доказателство.
Ръководството на Global Investigative Journalism Network описва някои категории индикатори за AI-създадено съдържание, които могат да се прилагат от репортери без специално образование.
Те включват оглеждане за анатомични или естетически аномалии като „перфектни“ прически и лица, липса на несъвършенства по кожата, косата, дрехите и аксесоарите, физични и геометрични несъответствия, наличие на дигитален монтаж.
Експертите съветват журналистите да търсят дребни несъответствия в интонацията и ритъма на говора, които изкуственият интелект трудно имитира. Но и тук научните изследвания показват, че платформите имат затруднения, когато аудиото или видеото са създадени с нови техники, различни от тези, на които са обучени самите софтуерни приложения за засичане на синтетично съдържание.
Отговорността на медиите в тази посока е двупластова. От една страна, медийните компании трябва да инвестират в обучение на репортери и редактори, за да могат да използват новите инструменти и да разбират ограниченията им. От друга страна, медиите носят обществена отговорност да информират и обучават аудиторията за съществуването на deepfakes и други генеративни манипулации. Както отбелязват специалистите, основната цел не е просто да „хванем“ фалшификата, а да изградим култура на критично мислене, а това включва и публикуване на разследвания за произхода и разпространението на AI съдържание.
Инициативи като #BeVocal на Лидл България имат за цел да подкрепят журналистически проекти по темата. Защо е важно усилията на регионалните медии и журналистите да имат и корпоративна подкрепа?
Инициативите като #BeVocal са пример за това как корпоративният сектор може да подпомага медиите, без да се намесва в редакционната им независимост. Регионалните медии в България са изправени пред много трудности, които обричат оцеляването им.
Участието на корпоративни дарители е важно, защото то осигурява ресурси за местните редакции, в които пазарът на реклама е слаб, позволява им да правят журналистика, насочена към решения и общественополезни каузи и показва, че частният сектор има интерес от професионални медии.
Регионалните медии имат ключова роля за местната демокрация: те отразяват проблемите на общността, държат отговорни местните власти и насърчават общественото участие. В България много от тях работят с ограничени ресурси и често са уязвими към икономически и политически натиск.
Участието на академични представители, на експерти от професионални организации в подбора на проекти и наличието на ясно разписани етични правила намаляват рисковете от конфликт на интереси и гарантират, че средствата се разпределят по критерии за обществена значимост и журналистическа стойност.
Вие ще връчите специалния грант в областта #BeVocal и ще го изберете сред всички подадени проекти. Какви са критериите, по които ще разглеждате проектите, за да изберете един от тях?
При избора на проект за специалния грант в областта #BeVocal ще се ръководя от критерии, които съчетават изискванията на инициативата с принципите на качествената журналистика.
Първо, проектът трябва да отговаря на тематичните приоритети на „Ти и Lidl“ – да популяризира съдържание по обществени теми като образование, култура, опазване на природата, социална справедливост и гражданска активност.
Темата трябва да бъде важна за местната общност и обществото. Важни са и етичните стандарти: проектът трябва да следва принципите на честността, независимостта и отговорността.
Не по-малко важна е и аргументацията защо темата е значима за конкретната общност и как проектът ще допринесе реалистично за борбата с дезинформацията и повишаване на медийната грамотност в дългосрочен план чрез включване на повече заинтересовани страни.
Ако трябва да дадете един-единствен, най-важен съвет на нашите читатели за това как да бъдат по-информирани и критични потребители на информация – какъв би бил той?
Едно от най-полезните качества на човека е здравословното любопитство. Не приемайте първото, което ви попадне, за окончателната истина. В този смисъл критичното мислене е не просто задължение, а акт на уважение първо към себе си.
Още в античността философите са свързвали личното достойнство с търсенето на истината. Аристотел отбелязва: „За благородния човек истината стои по-високо, отколкото това, какво мислят хората“.
Това може да послужи като вдъхновение за всеки, който иска да бъде критичен и информиран – да поставяме истината пред удобството и механичното обществено одобрение.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
