Настроенията в Европейския съюз (ЕС) се движат към по-етническо, затворено и ксенофобско разбиране за „европейската идентичност“ и това в крайна сметка може да се окаже предизвикателство пред бъдещето на европейския проект.
Заключението е от доклад, изготвен от Европейския съвет за външна политика (ECFR) и Европейската културна фондация (ECF), с който Guardian разполага.
Изводите в доклада са базирани на моделите на гласуване и данните от проучванията през последната година.
Анализът идентифицира три ключови „мъртви точки“ в целия ЕС, чиято комбинация крие риск да подкопае или радикално да промени настроенията в ЕС и чувството за европейска принадлежност.
В доклада се казва, че очевидната „белота“ на политиката на ЕС, слабата ангажираност на младите хора и ограничената проевропейска нагласа в Централна и Източна Европа биха могли да формират европейски настроения, които всъщност да противоречат на основните ценности в общността.
„Марио Драги доминираше в разговорите в Брюксел, като насочваше вниманието към необходимостта от съживяване на икономиката на ЕС, която губи своята конкурентоспособност“, казва Павел Зерка, автор на доклада и старши политически сътрудник на ECFR, цитиран от Guardian.
„Но ако икономиката е двигателят на ЕС, тогава "европейската идентичност" трябва да се разглежда като неговото гориво. И това, което се случва в момента с европейската идентичност, изисква спешно внимание – в противен случай рискуваме да останем без гориво или да работим на мръсно гориво.“
Зерка определя „европейска идентичност“ като усещане за принадлежност към общо пространство, споделяне на общо бъдеще и придържане към общи ценности, които той идентифицира като универсализъм, равенство и секуларизъм (политическото управление да действа независимо от религията б.р.), които според него "все повече са под въпрос".
Въпреки годината на войни и избори, третият пореден доклад, все пак показва, че голям брой граждани в почти всяка държава от ЕС продължават да вярват в ценностите на съюза, привързани са към членството в общността и остават оптимисти за бъдещето на ЕС.
За силната европейска идентичност говорят и сравнително високата избирателна активност от 51% на изборите за Европейския парламент тази година, както и фактът, че огромното мнозинство от 27-те национални правителства остават проевропейски настроени в политиката си, се казва в доклада.
Въпреки това все повече хора се чувстват „изключени“, „разочаровани“ или „незаинтересовани“ от ЕС, особено цветнокожи хора и мюсюлмани, както и граждани от Централна и Източна Европа, а младите избиратели смятат, че ЕС е „твърде бял“, „твърде западен“ или „твърде застаряващ“.
В доклада се казва още, че след нападението на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври цветнокожите европейци са изложени на огромна вълна от ксенофобски изказвания, а мюсюлманите често се чувстват отчуждени заради подкрепата за Израел, която много правителства заявяват.
Първите места на крайнодесни партии на изборите за Европейския парламент във Франция, Италия, Белгия, Австрия и Унгария, както и силното им представяне в Нидерландия и Германия, също подхранват рязкото засилване на антимиграционните настроения.
Докладът обръща внимание на постепенното утвърждаване на „ксенофобска гледна точка“, като посочва дебата в Германия около плана на крайната десница за депортиране на хора, търсещи убежище, както и употребата на антимюсюлмански наратив от партии като Алтернатива за Германия (AfD) и италианската "Лига", която е част от управляващата коалиция в страната.
В доклада се отбелязва и "ограниченото разнообразие в европейските институции", като се посочва, че едва 3% от членовете на Европейския парламент са от расови и етнически малцинства, които иначе са 10% от населението на ЕС и че много държави не са издигали кандидати, които да не са бели.
„Белотата" на представителите в Европейския парламент се откроява на фона на други сфери извън политиката - европейските футболни първенства, летните олимпийски игри или песенния конкурс „Евровизия“, въпреки крайнодесния отговор срещу изпълнители като Ая Накамура, например“, пише Зерка.
Хладният проевропеизъм в Централна и Източна Европа също буди все по-голямо безпокойство, се казва в изследването, като избирателната активност на европейските избори е под 40% в седем от 11-те държави в региона.
Данните сочат още, че някои жители на Централна и Източна Европа са разочаровани от реалните ползи от членството в ЕС, а изборните резултати в държави като Словакия, Чешката република и Хърватия показват нарастващо нормализиране на евроскептицизма.
По същия начин, въпреки че проучванията показват, че младите избиратели са по-проевропейски настроени и толерантни от по-възрастните поколения, младите хора проявяват ограничен интерес към европейските избори, а когато гласуват, често избират радикалната десница или левица.
На тазгодишните европейски избори "Алтернатива за Германия" (AfD) остана на второ място сред младите германски гласоподаватели, докато в Полша радикалната десница спечели младежкия вот с около 30 %, а във Франция една трета от младежите гласуваха за Националното обединение на Марин Льо Пен. Авторът на доклада предполога, че тези резултати отразяват усещането у тези избиратели, че не са представени от утвърдените политически сили, които често се разглеждат като партии на "бумърите" (родените между 1946 и 1964 г., б.р.), и предупреди, че чувството за "безгласие" рискува да накара младите хора да се откъснат от ЕС или дори да го отхвърлят.
В доклада се казва, че заплахата за европейския проект е насочването към "етническо" разбиране за европейското, при което ксенофобията, която вече е популярна в много столици, процъфтява безконтролно в "езика, политиките и гледната точка на политиката на ЕС".
Зерка заявява, че за да се противопоставят на това предизвикателство, партиите трябва спешно да разнообразят избирателната си база и членството си.
Една от препоръките в доклада е, че страните биха могли да последват примерите Австрия, Белгия и Германия, като намалят възрастта за гласуване, а политиците да започнат да говорят много повече и по-често с младите хора.