Настроенията в Европейския съюз (ЕС) се движат към по-етническо, затворено и ксенофобско разбиране за „европейската идентичност“ и това в крайна сметка може да се окаже предизвикателство пред бъдещето на европейския проект.
Заключението е от доклад, изготвен от Европейския съвет за външна политика (ECFR) и Европейската културна фондация (ECF), с който Guardian разполага.
Изводите в доклада са базирани на моделите на гласуване и данните от проучванията през последната година.
Анализът идентифицира три ключови „мъртви точки“ в целия ЕС, чиято комбинация крие риск да подкопае или радикално да промени настроенията в ЕС и чувството за европейска принадлежност.
В доклада се казва, че очевидната „белота“ на политиката на ЕС, слабата ангажираност на младите хора и ограничената проевропейска нагласа в Централна и Източна Европа биха могли да формират европейски настроения, които всъщност да противоречат на основните ценности в общността.
„Марио Драги доминираше в разговорите в Брюксел, като насочваше вниманието към необходимостта от съживяване на икономиката на ЕС, която губи своята конкурентоспособност“, казва Павел Зерка, автор на доклада и старши политически сътрудник на ECFR, цитиран от Guardian.
„Но ако икономиката е двигателят на ЕС, тогава "европейската идентичност" трябва да се разглежда като неговото гориво. И това, което се случва в момента с европейската идентичност, изисква спешно внимание – в противен случай рискуваме да останем без гориво или да работим на мръсно гориво.“
Зерка определя „европейска идентичност“ като усещане за принадлежност към общо пространство, споделяне на общо бъдеще и придържане към общи ценности, които той идентифицира като универсализъм, равенство и секуларизъм (политическото управление да действа независимо от религията б.р.), които според него "все повече са под въпрос".
Въпреки годината на войни и избори, третият пореден доклад, все пак показва, че голям брой граждани в почти всяка държава от ЕС продължават да вярват в ценностите на съюза, привързани са към членството в общността и остават оптимисти за бъдещето на ЕС.
За силната европейска идентичност говорят и сравнително високата избирателна активност от 51% на изборите за Европейския парламент тази година, както и фактът, че огромното мнозинство от 27-те национални правителства остават проевропейски настроени в политиката си, се казва в доклада.
Въпреки това все повече хора се чувстват „изключени“, „разочаровани“ или „незаинтересовани“ от ЕС, особено цветнокожи хора и мюсюлмани, както и граждани от Централна и Източна Европа, а младите избиратели смятат, че ЕС е „твърде бял“, „твърде западен“ или „твърде застаряващ“.
В доклада се казва още, че след нападението на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври цветнокожите европейци са изложени на огромна вълна от ксенофобски изказвания, а мюсюлманите често се чувстват отчуждени заради подкрепата за Израел, която много правителства заявяват.
Първите места на крайнодесни партии на изборите за Европейския парламент във Франция, Италия, Белгия, Австрия и Унгария, както и силното им представяне в Нидерландия и Германия, също подхранват рязкото засилване на антимиграционните настроения.
Докладът обръща внимание на постепенното утвърждаване на „ксенофобска гледна точка“, като посочва дебата в Германия около плана на крайната десница за депортиране на хора, търсещи убежище, както и употребата на антимюсюлмански наратив от партии като Алтернатива за Германия (AfD) и италианската "Лига", която е част от управляващата коалиция в страната.
В доклада се отбелязва и "ограниченото разнообразие в европейските институции", като се посочва, че едва 3% от членовете на Европейския парламент са от расови и етнически малцинства, които иначе са 10% от населението на ЕС и че много държави не са издигали кандидати, които да не са бели.
„Белотата" на представителите в Европейския парламент се откроява на фона на други сфери извън политиката - европейските футболни първенства, летните олимпийски игри или песенния конкурс „Евровизия“, въпреки крайнодесния отговор срещу изпълнители като Ая Накамура, например“, пише Зерка.
Хладният проевропеизъм в Централна и Източна Европа също буди все по-голямо безпокойство, се казва в изследването, като избирателната активност на европейските избори е под 40% в седем от 11-те държави в региона.
Данните сочат още, че някои жители на Централна и Източна Европа са разочаровани от реалните ползи от членството в ЕС, а изборните резултати в държави като Словакия, Чешката република и Хърватия показват нарастващо нормализиране на евроскептицизма.
По същия начин, въпреки че проучванията показват, че младите избиратели са по-проевропейски настроени и толерантни от по-възрастните поколения, младите хора проявяват ограничен интерес към европейските избори, а когато гласуват, често избират радикалната десница или левица.
На тазгодишните европейски избори "Алтернатива за Германия" (AfD) остана на второ място сред младите германски гласоподаватели, докато в Полша радикалната десница спечели младежкия вот с около 30 %, а във Франция една трета от младежите гласуваха за Националното обединение на Марин Льо Пен. Авторът на доклада предполога, че тези резултати отразяват усещането у тези избиратели, че не са представени от утвърдените политически сили, които често се разглеждат като партии на "бумърите" (родените между 1946 и 1964 г., б.р.), и предупреди, че чувството за "безгласие" рискува да накара младите хора да се откъснат от ЕС или дори да го отхвърлят.
В доклада се казва, че заплахата за европейския проект е насочването към "етническо" разбиране за европейското, при което ксенофобията, която вече е популярна в много столици, процъфтява безконтролно в "езика, политиките и гледната точка на политиката на ЕС".
Зерка заявява, че за да се противопоставят на това предизвикателство, партиите трябва спешно да разнообразят избирателната си база и членството си.
Една от препоръките в доклада е, че страните биха могли да последват примерите Австрия, Белгия и Германия, като намалят възрастта за гласуване, а политиците да започнат да говорят много повече и по-често с младите хора.
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.