Ландо Норис - шампионът на Формула 1, който иска да бъде забравен (за няколко дни)

“Ландо, отпразнувай титлата по-спокойно. Нека запазим гумите”, това бяха инструкциите от щаба на “Макларън” след края на Гран При на Абу Даби.

Горе-долу по средата на това изречение обаче новият световен шампион вече се въртеше в кръг, празнувайки огромния успех.

Ситуацията бе доста забавна, защото това бе един от редките случаи, в които Ландо Норис се проявява като “лошо момче”. В този случай обаче той загуби хладнокръвието си и за първи път през сезона във Формула 1 си позволи да се отпусне и да се отдаде на емоцията. Заслужи си го.

На пистата “Яс Марина” драмата можеше да бъде пълна. След като през почти целия сезон всички си мислеха, че Норис и съотборникът му от “Макларън” Оскар Пиастри са недостижими за останалите, Макс Верстапен с “Ред Бул” показа колко гениален пилот е и без да има най-добрия болид, в края на кампанията дишаше във врата на фаворитите.

В крайна сметка Норис финишира на третата позиция в Абу Даби, което му бе достатъчно да нарече себе си световен шампион.

Макс Верстапен от отбора на “Ред Бул” спечели Гран При на Абу Даби, а Оскар Пиастри (“Макларън”) завърши втори.

В генералното класиране Ландо Норис завърши с 423 точки, Макс Верстапен има 421, а Оскар Пиастри се нареди на третото място с 410.

В емоционалните моменти след състезанието Норис първо отиде при семейството си - като символ на благодарност за всички жертви, които са положили през годините в името на неговата мечта.

Не си мислете обаче, че става дума за финансови жертви, както в много от историите за велики шампиони. Парите не са проблем. Една майка обаче трябва да се сбогува с 8-годишния си син, буквално, защото знае, че в следващите години ще има възможността да го вижда само за по няколко дни в годината. Това е другата цена на успеха.

Баща му Адам и майка му Сиска изживяваха всичко в Абу Даби. Семейството е много заможно, благодарение на успешната кариера на Адам Норис като трейдър на пенсионни фондове - дейност, която му носи милиони.

„Всеки човек жертва различни неща. Моите жертви са просто различни от тези на останалите. Започнах на осем години и почти нямах време със семейството ми”, признава Норис.

Едва на 7 години той започва да се занимава с картинг на пистата Clay Pigeon Raceway в Дорчестър. И още тогава всички виждат, че това момче има нещо, което не се научава - усещането за скорост.

През 2014 г. той прави първата си голяма заявка, като става най-младият световен шампион по картинг. А година по-късно печели титлата в британксия шампионат на Формула 4.

„Тогава татко беше този, който ме водеше навсякъде. Прекарвах много повече време с него, отколкото с мама. Тя беше у дома и се грижеше за сестрите ми”, разказва британският пилот.

Докато е дете, той вижда майка си по 20-ина дни в годината. Неговите “родители” са други - инженери, стратези, механици и мениджъри.

“Победата и това, което постигнахме, направиха всички тези години далеч от дома да си струват малко повече. В крайна сметка всички искаме едно – да направим родителите си горди. Фактът, че успях да го направя е най-хубавото чувство на света”.

Именно този начин на мислене прави Норис един различен шампион. Той не се фокусира върхо успехите, а върху това да направи родителите си щастливи.

Голямата любов на Ландо е португалският модел и инфлуенсър Маргарида Корсейро, която през този сезон все по-често бе забелязвана по време на състезания.

За връзката на Корсейро с Норис се знае много малко, защото пилотът пази личния си живот далеч от светлината на прожекторите.

23-годишната португалка живее предимно в родината си. Участва в рекламни кампании на различни брандове, а има и собствен такъв за бански костюми - Missus Swimsuits. Прави обаче и всичко възможно, за да бъде близо до една от най-големите звезди в спорта.

Пътят на Норис в последното десетилетие върви стремглаво нагоре, но всичко се случва постепенно - крачка по крачка. А една от основните му философии е - бъди честен със себе си.

“Ако не върша добра работа, го признавам – а и хората около мен не се притесняват да ми казват истината. Най-много мразя обратното - да се справяш зле, а някой да ти повтаря: “Спокойно, всичко ще се оправи”. Това просто не е истина”, смята Ландо.

"Не съм израснал с такова мислене. Хората около мен никога не са били такива. При нас винаги е била важна суровата, истинската честност – тя ме е направила човека, който съм днес”.

През 2017 година Ландо става шампион в Европейската Формула 3. Година по-късно вече е тестови и резервен пилот на “Макларън", а през 2019 година прави своя дебют във Формула 1 в Гран при на Австралия.

Първият подиум идва през 2020 г., а през следващите два сезона идват и още победи, докато Норис трупа опит и увереност.

През 2022 година завършва на 7-мо място в генералното класиране на Формула 1 и дава заявка, че тепърва може да направи нещо голямо.

Миналата година Норис се превърна в световен вицешампион във Формула 1 и помогна на “Макларън” да печели първата им конструктоска награда от 1998 г. насам. А сега сбъдна и най-голямата си мечта - да е №1 при пилотите.

Вместо обаче да се главозамайва, Норис посъветва всички:

“Опитайте се да забравите този сезон. Забравете за малко всичко, което постигнахме заедно. Дори забравете, че карам във Формула 1”.

“Не че искам да залича това, което направихме, но просто искам да изживея няколко нормални дни в годината – да поиграя голф, да правя обикновени неща… и това е”.

Няколко нормални дни - точно с толкова разполага Ландо Норис сега.

Предстои му да бъде официално награден с трофея от Формула 1 на церемония в Ташкент (Узбекистан) в петък тази седмица, а само ден по-късно трябва да е в Лондон за коледното парти на “Макларън".

След това ще му се наложи да повярва отново в себе си. И досега, макар вече да е №1, признава, че трябва да вярва малко повече и да има повече увереност.

В първата половина от сезона съотборникът му Оскар Пиастри води в генералното класиране и изглежда фаворит за титлата.

„Когато Оскар се справяше по-добре от мен си казах, че може би просто е по-добър. Може би е по-постоянеб и успяватда изваду повече от колата. Понякога дори не ми минаваше през ума, че е възможно аз самият да го постигна”.

После идва Гран При на Монако. В квалификациите Норис не се справя добре, но в края записва феноменално време, след което всичко се променя. Мигът, в който си казва “Мога да го направя”.

И наистина успява.

„Имах си слабостите. Имах грешки. Но вече имам увереността да ги призная, да ги прегледам, да ги анализирам и да не ги повторя. И да бъда още по-добър през следващия сезон”.