Лена Бориславова: През тези 9 месеца нямаше нито един корупционен скандал

Първата ѝ крачка към политиката е още от 2017 г., когато става част от учредената тогава партия "Да, България" с лидер Христо Иванов. Но не застава отпред. Впуска се стремглаво в това невинаги комфортно за жени поприще през 2021 г. с появата на друга партия - "Продължаваме промяната".

В периода между тези две събития си извоюва място в класацията на сп. "Форбс" - "30 под 30", която представя млади лидери, постигнали значителни успехи преди 30-ия си рожден ден. Категорията, в която е отличена, е Право и политика. Логично - Лена Бориславова е юрист и след старта на адвокатската си кариера през 2015 г. работи в две от най-големите кантори в България.

Специализира в Харвард след Софийския университет. През 2021 г. е избрана за народен представител, но напуска парламента, за да оглави кабинета на тогавашния премиер Кирил Петков.

На последните парламентарни избори Бориславова спечели 5387 преференции в 24-и МИР-София, но се отказа от депутатското си място, като продължи да работи за каузите на ПП и стана част от ръководството на политическата партия. За това време тя създаде семейство с друг политик от ПП - Мирослав Иванов, и роди дете.

Сега Лена Бориславова отново е кандидат за Народното събрание от листата на ПП-ДБ. Разговаряме за равносметката от участието в управлението и перспективите след 9 юни.

Автор сте на определението “сглобка“, която беляза последното коалиционно управление. Каква е вашата собствена равносметка за “сглобката“? Кои компромиси си струваха?

Самата сглобка беше компромис с обещанията ни към нашите избиратели. Но този компромис се наложи заради сложната обстановка, в която бяхме вътрешно- и външнополитически. От една страна - войната в Украйна и нестабилността за региона, от друга страна -поредни избори, които разтърсваха страната и пречеха да се случат важни реформи.

Да вземем Плана за възстановяване и устойчивост – ако нямаше редовно правителство и Народно събрание, нямаше да е възможно да се придвижим напред с приемането на реформите, необходими, за да могат средствата за България да бъдат усвоени.

От друга страна, това правителство - макар и да беше компромис - не прескочи червената линия на нашите принципи и управленската ни програма.

Напротив, сглобката съществува до момента, до който ние се движехме по нашата програма въпреки съпротивата на ГЕРБ, която беше в немалко случаи видна в самото Народно събрание.

През тези 9 месеца нямаше нито един корупционен скандал или друг скандал, свързан с действие на самото правителство, и това за мен е голямо постижение.

Ако направим сравнение с първия месец и половина на "служебното правителство на ГЕРБ", което имаме в момента, то се тресе от нов скандал буквално през седмица.

Изложихме се външнополитически със Сребреница. Вътрешнополитически - на няколко пъти се налагаше ние от ПП-ДБ да свикваме извънредно заседание на Народното събрание, за да спрем глупостите, които е на път да направи служебният кабинет.

Започна се с разрешението за построяване на частна детска болница, което щеше да блокира това да има държавна детска болница. После дойде опитът за по-ниското увеличение на пенсиите - с 10% вместо със заложените 11%.

Казусът със Сребреница въобще няма какво да го коментираме. Този, който го е направил, трябва да замълчи от срам.

Контрастът е много видим. Защото докато имаше правителството на ПП-ДБ с управленска програма, която беше за хората, а не за частни интереси, такива скандали и международни излагации нямаше. Видяхме, че излъченото от ГЕРБ служебно правителство се върна много бързо към старите практики и политики, където действа личният интерес или някое обещание към Вучич (президента на Сърбия Александър Вучич - б.р.).

Кое беше най-важното управленско решение на кабинета "Денков" от ваша гледна точка?

Може би това е цялостната промяна в икономическия модел, която започна от кабинета “Петков” и продължи при кабинета “Денков”.

Вместо заплатите и пенсиите да се държат трайно ниски, а в края на годината да се разпределя един огромен излишък по неясни критерии измежду малък брой любими кметове и изпълнители на обществени поръчки, ние обърнахме този модел.

Вместо "постна пица” показахме модел за европейска икономика, при който доходите на всички категории българи растат устойчиво и постоянно, а не се разчита на "хорската любов" с по 50 лв. за Великден и Коледа. Конкретно измерение на тази нова политика е и начинът, по който бяха финансирани и заложени в бюджета общинските проекти.

За първи път, вместо с постановление на Министерския съвет в края на годината, парите за всички проекти бяха разделени за всички кметове - независимо дали са на ПП-ДБ, на ГЕРБ-СДС или на когото и да било - в зависимост от това колко е голямо съответната община. Повече пари отиват там, където има повече население. Всички проекти бяха прозрачно описани в приложение към бюджета, което се гласува публично, обсъжда се няколко дни пред всички, така че накрая и гражданите да могат да сравняват.

Всеки във Варна да може да сравни в какви проекти е инвестирал кметът спрямо проектите на Пловдив, например.

Това беше най-голямата промяна, която е и най-важното управленско решение, и продължение на политиката още от 47-то Народно събрание.

Кампанията ви представя изборите на 9 юни като дилемата от билборда: или Бойко Борисов и Делян Пеевски ще си върнат цялата власт, или ПП-ДБ ще управлява с “човешко” лице. Но част от старите ви избиратели вече не виждат границата между вас след последния мандат. А другите не разбират с кого бихте се коалирали, ако не с партиите, чиито лидери отхвърляте като невъзможни партньори. Какъв е планът за действие след 9 юни?

Това, което научихме за 9 месеца, е, че ГЕРБ не взимат самостоятелно своите решения. Не мога да се сетя за едно решение от тяхна страна, което да не е съгласувано с Пеевски.

Затова и ротацията не се случи, понеже нямаше обещана квота в регулаторите за ДПС, която да им гарантира, че и те ще запазят контрола си при промяната на състава им.

Това, което виждаме в предизборната кампания, само затвърждава този извод и Борисов дори не го крие. Те имат общи прессъобщения, провеждат общи предизборни срещи с някои от кметовете в страната, говорят открито за съвместно управление между ГЕРБ и ДПС. Предлагат ни формула за управление с Борисов премиер и Пеевски, който взима всяко решение – от състава на кабинета до отделните политики на правителството.

Онзи ден в Кърждали съвсем открито Пеевски заяви именно това, че той ще определи кои ще са министрите, дори кой ще бъде премиерът на страната – без значение от изборните резултати и кой ще е мандатоносителят.

Виждаме, че има абсолютно сливане на управлението на тези две партии. А ние не можем да приемем модел, в който Пеевски е на масата и взима решенията. Няма как с нашите гласове да подкрепим управленската формула, която предизборно ни предлага Борисов. Затова и отсега ясно заявяваме, че този път сме напълно наясно какво означава работа с ГЕРБ и не приемаме тази сделка по този начин.

Научихме си урока в сглобката, като в началото не подозирахме, че наистина всяко решение на Борисов се съгласува с Пеевски. То и някакси все още звучи невероятно.

Видяхме всъщност колко дълбока е зависимостта. Хората казват: "Вие трябваше да знаете, че тези партии функционират по този начин и Пеевски решава всичко". Но когато го видиш от първо лице и се увериш, че абсолютно всяко едно решение, не просто големите, се взимат по този начин, разбираш и къде е границата, до която можеш да буташ за реформи и след кой момент просто няма как повече да напреднеш, независимо от усилията ти.

Вие не си представяхте мащабите, така ли?

Да, точно така, защото има ситуации, в които Борисов просто мълчи и някой друг говори вместо него – от негово име и от името на партията му.

Но това вече не се крие. Цялата предизборна кампания на ГЕРБ е основана на идеята за съвместно управление с ДПС, не на съвместно управление с ПП-ДБ.

Противникът на ГЕРБ на тези избори не е Делян Пеевски, той е задължителен и неотменен партьнор, ПП-ДБ е врагът. В този стил са изявленията на Борисов и неговите изпълнители.

Как виждате нещата след 9 юни, имате ли план?

Ние ще търсим мнозинство за тези реформи, зад които заставаме. Всички хора, независимо дали ни подкрепят или не, казват, че не са доволни как функционира правосъдната система, не разчитат на качествено здравеопазване у нас и ако имат избор, не биха влизали в българска болница.

В образованието - видяхме каква е международната оценка на нашите ученици.

Държавната система не работи добре, не работи в интерес на гражданите и те го виждат. Те го търпят всеки ден в живота си. Една голяма част от тези избиратели - над 80% според статистическите данни, с които ние разполагаме - търсят промяна.

И сега въпросът е коя партия е носител на тази промяна.

Ние вярваме, че ПП-ДБ доказаха в два поредни кабинета, че правителството на България може да работи по различен начин.

Сега е необходимо да продължим диалога с избирателите и да ги мотивираме да ни подкрепят, защото само, ако сме по-силно представени в парламента, ще успеем да продължим да налагаме дневния ред на промяната.

Разбирам, че една част от тях са обидени и разочаровани заради колаборацията с ГЕРБ, но наказателният вот в полза на други по-малки проекти (създадени, за да отклонят подкрепата към втората политическа сила у нас) или решението да не се гласува, не водят до правителство без ГЕРБ.

Напротив, утъпкват пътя за управление на ГЕРБ-ДПС. И не го казвам, за да плаша избирателите или да им прехвърлям отговорността. Наша е отговорността за взетите решения и за диалога с гражданите, но без подкрепа, каквито и уроци да сме научили, от тях ще има малка полза, ако нямаме достатъчно депутати в парламента.

Този път няма да бързаме и да предлагаме решения на първата политическа сила. Ще изчакаме да видим какво е на масата. Но изглежда почти невъзможно, поради сливането на Пеевски и на Борисов, ние да имаме отново сътрудничество с тях.

Знам, че зад този отговор кънти "опозиция", но и това е легитимна роля, в която можеш да си полезен.

По-добре е да си в управлението и да имаш средствата, за да прокарваш реформите. Но ако управлението, което се предлага, е "Борисов и Пеевски и нищо друго", няма как да седнеш на тази маса.

Виждаме че и с механизмите на малцинството само в последните няколко седмици успяхме да предизвикаме няколко положителни промени - спряно беше решението за частна детска болница и се раздвижи националният проект; запази се увеличението на пенсиите; ще бъдат повишени възнагражденията на лекарите, срещу което имаше съпротива от служебното правителство на ГЕРБ.

Политиката за по-високи заплати бяха започнати от кабинета “Петков”. Преди това ГЕРБ бяха оставили лекарите да живеят в мизерия, да работят в мизерия и искаха от тях да се грижат за пациентите по-добре. Нямаше как да стане това.

ГЕРБ обаче твърди, че “хазната е празна” и че има риск за вдигане на данъците заради високите държавни разходи. Кое от двете е вярно?

Едното са твърденията на ГЕРБ, от другата страна са фактите и данните на НСИ, на БНБ и на Евростат. Като погледнем числата, виждаме, че това, което ГЕРБ твърдят, просто не е вярно.

И преди са се харчили пари от държавата, но те не са се харчили за пенсии, за заплати или за образование и здравни грижи. Те са се харчили за магистрала “Хемус” - тя е важен стратегически обект, но парите са дадени в чували срещу нищо. Тези пари са изчезнали и сега трябва да бъдат дадени отново.

Имаме вече 4 поредни бюджета или актуализации на бюджет, които се правят от ПП-ДБ и конкретно от Асен Василев, т.е. има период в който може да се проследи как се развиват държавните финанси.

Това, което знам от Mинистерството на финансите и всичките им прогнози - и в нашата програма изрично е записано - че няма да има промяна на данъчните ставки.

Може ли България да очаква същия темп на увеличение на средната заплата и пенсия през следващите 4 г.?

Ако “Продължаваме промяната – Демократична България” носят отговорност за бюджетната, пенсионната и социалната политика на страната, нашият ангажимент към хората на България е, че техните доходи ще продължат да растат, докато не стигнат средноевропейските доходи.

Ако искаме да сме равностоен член на ЕС и да живеем добре както на Запад, ние трябва да догоним техните нива на развитие и темп на растеж на доходите. Ако бъдат следвани нашите програми, те предвиждат формулата точно за такова догонване. Има как при едно и прозрачно управление на държавните финанси това да се случи през следващите 4 години.

Ако обаче страната е изложена на политическа нестабилност или някой друг реши, че пари, които са налични, няма да се дават за пенсии и заплати, тогава не мога да прогнозирам дали ще има запазване на тази тенденция.

Споменахте магистрала „Хемус“. Ще има ли цяла АМ “Хемус” и цяла АМ “Струма” до 2028 г. и докога целият трафик към Варна и Гърция ще минава по неадекватни за натоварването пътища?

Магистрала “Хемус” и магистрала “Струма” трябваше отдавна са построени. Това, което установихме още с кабинета “Петков” за тези проекти е, че за част от лотовете няма проектна документация, тоест дадени са пари, за да се строи, но никой не знае какво, къде и как трябва да построи.

На други места е така е строено, че асфалтът е с определени проценти по-тънък и това го прави опасен. Има места, където дори не е започнало отчуждаване на имотите.

Много работа трябва да се свърши, преди да може магистралата да се построи и и съответно да бъде използвана. И когато преди години някой е рязал ленти и се е хвалил как ще има магистрала, всъщност е давал пари с чували за нещо, за което не си е свършил работата – да отчужди, проектира и построи.

И оттук какъв е хоризонтът?

Това, което успяхме да направим, е да установим какво е реалното състояние на магистралата, да възложим проектирането там, където то липсва, да стартираме отчуждителните процеси там, където те не са довършени. Прогноза може да се направи само, ако сме сигурни, че имаме стабилен хоризонт от няколко години и няма да се случват злоупотреби. Но има още време да почакаме.

Какъв е планът за пълноправно членство в Шенген и влизане в еврозоната без повече забавяния? Защо Хърватия успя да постигне тези цели за 10 г. в ЕС, а България не успя за 17 г.?

Това, за което работеше кабинетът „Денков“ и стоеше реалистично според разговорите с международните ни партньори, беше до края на 2024 г. да имаме конкретна дата за присъединяване в Шенген, и тази дата да бъде в рамките на следващата година.

В момента поради това, че не е ясно кой и по каква програма ще управлява страната в следващите няколко месеца или години, не може да се направи прогноза доколко този план остава в сила.

Членството на България в еврозоната може да се случи в средата на 2025 година при условие, че мерките за намаляване на инфлацията, които бяха въведени от кабинета „Денков“, продължат да се прилагат. Всички останали предпоставки са изпълнени. Имахме уверението, че средата на 2025 г. е напълно реалистична дата.

В България продължават да битуват митове около членството в еврозоната. Защо нямаше видима кампания за еврото?

Кампанията е много важна в днешната ситуация на дезинформация и проруски партии, които се опитват да наслагват всякакви внушения срещу европейските политики и по-силната интеграция в Европа.

Бяха избрани лого и слоган, бяха възложени и изработени видеоклипове за информация, но една от първите задачи служебното правителство беше да спре кампанията, за да не би случайно да даде политически кредит на една или друга политическа партия, която се е борила за това да влезем в еврозоната.

Доколкото разбрах - в момента кампанията е паузирана.

По време на последното управление за първи път беше сменен главен прокурор заради уронване престижа на съдебната власт, а промяната на Конституцията мина с гласовете на ГЕРБ и ДПС. Една година по-късно сякаш всичко си върви по стария начин, без много шум. Има ли гаранции, че реформите в съдебната система са необратими? Как ПП-ДБ ще работи за въвеждането им, без да влиза в неприемливи съюзи с тези две партии?

Има два важни урока, които научихме в последните 2 години и половина, а именно - промяната се случва, но се случва много бавно. Много рядко нещо може да се напрви от днес за утре.

Вторият урок е, че много от промените могат бързо да бъдат върнати обратно и рядко има реформа, която е изключително трайна. В категорията „трайни промени“ са случаите, в когато смениш начина на мислене и очакванията на хората.

Пример за това е, че българските пенсионери вече не разчитат само на 50 лв. добавка. Вече не може да им кажеш, че те нямат право на повече, защото едни пари трябва да бъдат разпределени по непрозрачен начин. Те ще продължават да искат достойни доходи - независимо кой управлява.

Тази промяна вече е факт. Друг такъв пример е зависимостта от руски газ и петрол. Какво ли не се говореше се за "страшната зима", щяхме да умираме от студ и глад, икономиката уж се сриваше. Вече хората знаят, че и без руския газ, криза няма да има. Нашата енергетика може да бъде диверсифицирана.

Реформите, които трудно се връщат обратно, обикновено изискват по-високо мнозинство в парламента, но е много трудно да се намери такова, особено в днешните политически обстоятелства.

Такива са промените в Конституцията, които казват, че регулаторите ще се избират с прозрачен процес, вече няма всесилен главен прокурор, а ВСС занапред ще функционира по различен начин, защото ще се избира по различен начин. Христо Иванов от 2015 г. досега търсеше мнозинство за тази промяна. Виждате каква цена плати и лично той, и ние за промяната на Конституцията. Ясно е, че друга такава промяна в тази насока е много трудна.

Третата гаранция за това, че една промяна няма да бъде толкова лесно заметена под килима, е партиите и народните представители, които вярват в нея, да не се отказват. Те са там и работят да не се противодейства на реформите. Да не се връщаме назад във времето.

Ние от ПП-ДБ заявяваме, че независимо от ролята, която имаме в следващото НС, ще бъдем там, за да следим и да бием аларма тогава, когато нещата не се движат в правилната посока. Видяхте през последните няколко седмици, че това се случва.

Струваха ли си промените в Конституцията в частта за начина, по който се сформира служебно правителство? В момента имаме служебно правителство, което да не е на Румен Радев, но по всичко изглежда, че е на ГЕРБ.

Промените, свързани със съдебната власт, еднозначно мисля, че никой не ги поставя под съмнение.

Сега чакаме естествените процеси да се случат - новият Закон за съдебната власт да бъде приет и през него да има реални изражения на конституционната реформа в обществения живот на всички нас.

Има закони, които трябва да се гласуват в Народното събрание. Не е изненада, че служебното правителство на ГЕРБ, които назначиха заместника на главния прокурор за министър на правосъдието, спря и свали от обществено обсъждане законопроекта за съдебната власт.

От друга страна, ако видим управленската програма на ГЕРБ, там не се говори по никакъв начин за новия закон за съдебната власт, за реформа на прокуратурата. Те още страдат като цяло за това, че няма специализиран съд и прокуратура както преди.

По отношение на ситуацията със служебните кабинети: въпреки че това е въпрос, който търпи критика, все още не е еднозначна оценката дали е правилно или грешно.

Има два момента, които са много силни и много правилни в тази промяна. Първо, вече се носи политическа отговорност за това кой и как управлява в това служебно правителство.

Партията, която участва заедно с президента в избора му, след това се отчита пред своите избиратели за резултатите му - и това е напредък.

Второто е, че тази партия не може сама да реши кои да са министрите. Все пак трябва да се координира с президента. Президентът, от своя страна, също не може едностранно да реши какъв да е съставът на кабинета.

Тоест имаме минимум двама играчи, които трябва да намерят компромис, за добро или за лошо, какъв да е съставът на правителството.

Тези две промени според мен са изключително правилни, защото се премахва безвремието.

Третото нещо, което заложихме, но за съжаление все още не е реализирано, е, че служебните кабинети вече нямат право да определят дългосрочната политика на страната в отсъствие на Народното събрание.

От една страна заложихме парламентът да продължава да действа по време на служебното правителство. От друга страна, ако имахме времето да се приеме закон, който да въведе ограниченията какво може да прави едно служебно правителство, тогава съвсем щяхме да имаме адекватен на парламентарна република модел.

Една от причините, за които споменахте, че са довели до падането на правителството е, че липсата на квота за ДПС в регулаторите. Кои комисии трябва да се сменят веднага и какъв тип хора не трябва да попадат в тях?

Голямото мнозинство от регулаторите в страната, може би с изключение на СЕМ, са с изтекъл мандат. Някои дори карат втори пореден изтекъл мандат, което е изключително неправилно, нелегитимно, безотчетно и безотговорно.

Бойко Борисов често прави внушения, че ние от ПП е трябвало да ги сменим при предишния кабинет “Петков”, когато имахме друго мнозинство. Реалността е, че и там мнозинството, което имахме, не беше готово да гласува за независима антикорупционната комисия.

Това е един много болезнен въпрос, който стана причина за падането не на едно, а на две редовни правителства, в които ние участвахме. Ние не приехме да има "наши и ваши хора" в тези регулатори и те да са партийно послушни и верни кадри, като например председателя на КЗК в момента.

Според нас в тях трябва да има политически неутрални професионалисти, които да минават през нарочна проверка за интегритет. Трябва да се даде възможност там, където е допустимо, да има конкуренция, да има състезание на добри кадри, които да изложат концепция как трябва да се реформира дейността на даден регулатор, и да се избере най-добрият сред кандидатите.

Това е голямата битка, която предстои след тези избори. Това е големият залог и - както се вижда - е на живот и смърт.

За пръв път от 30 години в българската политическа история трябва да се изберат накуп толкова много регулатори, тоест чрез техния състав ще се репликират интересите на мнозинството, което управлява точно в този момент.

Обичайно процесът е такъв, че една част от регулаторите се избират при едно Народно събрание, друга част - при друго и така има баланс, различна представителност. Затова е толкова сериозно това, което предстои.

Затова и предизборната кампания е толкова мръсна и отчаяна. Нашите опоненти правят кампания за очерняне, така че да има гарантирана квота за ДПС и да не се променя тяхното влияние в тази т.нар. перманентна власт.

Докога държавен регулатор ще определя цените на тока за домакинствата в България и докога ще се отлага реформата в енергийния сектор? Либерализацията е сред условията за парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Какво казвате на хората, които се притесняват от тази промяна?

България е единствената държава в Европейския съюз, която няма някаква форма на либерализация на пазара на енергетиката. Тя винаги се е отлагала именно заради страховете на хората, че енергията ще поскъпне, че те няма да могат да си я позволят.

Само че за да дадем сигурност на хората, ние приехме дефиниция за енергийна бедност. Вече има механизми, с които енергийно бедни семейства, които не могат да посрещнат разходите си, ще получат държавна подкрепа. Това е прието, одобрено е от Европейската комисия, така че там няма да има някакви бъдещи проблеми.

От друга страна, виждаме в момента как се развиват цените на енергията - когато няма криза, цените продължават постоянно да падат. Така че либерализацията не е лоша сама по себе си. Въпросът е да има защитни механизми, когато възникне криза, каквато беше войната в Украйна.

Видяхме, че може да се налага таван на печалбите на енергийните дружества. ЕС и българската държава приеха нормативни документи, с които казаха - приходите се ограничават до 33%, връщаме обратно към фонда на държавата, за да може да се компенсират всички потребители и промишлени производители.

Най-лошото, което направи Народното събрание, беше под мотото на дивия популизъм и злоупотреба със страховете на хората. В последните дни на парламента ГЕРБ и ДПС не просто отказаха да изпълнят реформа по ПВУ. Те открито направиха всичко възможно либерализацията да не се случи. Така че в момента ние сме в изключително неблагоприятна позиция спрямо Европейската комисия за второто плащане по ПВУ.

Прие се мярка, която лиши българските потребители от преходен период, в който те да могат да свикнат с новите отношения на енергийния пазар.

Парламентът лиши дружествата от възможност да се подготвят за този преходен период на цената на средствата по ПВУ.

Оставиха крайната дата - либерализация през 2026 г. - но ни лишиха от прехода, в който всички тези механизми да могат да се тестват, да се види как работят, да се успокои населението в неговите притеснения.

Това ще ни струва със сигурност неизпълнение на плана и ще ни лиши от ценни финансови ресурси, на които разчитахме.

Какво бихте казали на хората, които си мислят, че така или иначе сега нищо няма да се реши и септември пак отиваме на избори?

Ако има това мислене, със сигурност през септември пак ще отидем на избори.

Нека да отидат и да гласуват. В някои държави хората нямат това право, а ние сякаш не го искаме и не го ценим. За промяна трябва мнозинство – това е краткият отговор.