За 22 години на власт Владимир Путин е "преживял" четирима американски президенти, четирима президенти на Франция, петима премиери на Великобритания, трима канцлери на Германия и още толкова държавни ръководители на Китай.
В началото на 2000 г., когато той идва на власт, все още никой не предполага какво предстои да се случи с управлението на Русия.
Но още първата среща с Путин показва признаците на разбиранията му за света, историята и мястото на Москва в нея.
Това разказва бившият държавен секретар на САЩ и дългогодишен съветник по международни отношения и сигурност Мадлин Олбрайт в статия за New York Times. Родената в Прага през 1937 г. в семейството на чешки дипломат, който е принуден да напуска родината си както заради нацистката окупация, така и заради завземането на властта от съветския режим, Олбрайт е първата жена начело на Държавния департамент на САЩ в администрацията на Бил Клинтън (1997-2001).
Тя се оказва и първият представител на американското правителство, който се среща с Владимир Путин в Кремъл, в новото му качество на руски държавен глава.
"В екипа на Бил Клинтън не знаехме много за него по това време - знаехме само, че е започнал кариерата си в КГБ. Надявах се, че срещата ще ми помогне да го опозная като човек и да оценя какво би означавало внезапното му издигане за отношенията между САЩ и Русия, които започнаха да се влошават по време на войната в Чечня", разказва тя.
Олбрайт вижда пред себе си "дребен и блед" човек, който се държи толкова хладно, че й напомня на "влечуго".
Веднага е впечатлена от контраста между него и Елцин. Докато бившият президент е експресивен, шумен и ласкателен, Путин говори без емоции и без предварителни бележки. Убедено обяснява как ще възстанови руската икономика и ще смачка чеченските бунтовници. Твърди, че разбира защо Берлинската стена трябваше да падне, но че не е очаквал целият СССР да се срине.
"Путин се срамува от случилото се с държавата му и е убеден, че трябва да възстанови величието й", записва Олбрайт в бележките си на връщане в Америка.
Военната му агресия спрямо Украйна я кара да си спомни за тази среща 22 години по-късно.
"Ревизионистичното и абсурдно твърдение на Путин, че Украйна е "изцяло създадена от Русия" и че едва ли не е отнета насила от Руската империя, съвпада напълно с изкривените му възгледи за света. Това, което ме потресе най-силно, е, че той го използва като претекст за пълномащабна инвазия"
"Това е историческа грешка", казва Мадлин Олбрайт.
Тя описва управленския стил на Путин като идейно наследство от Сталин:
"Той присвои политическата и икономическата власт в свои ръце, като асимилира или смаза евентуалните си съперници - а през това време се опитваше да възстанови сферата на руска доминация в отделни страни от бившия СССР. Също както и другите авторитарни лидери, той поставя знак на равенство между собственото си благоденствие и благоденствието на народа. Опозицията за него е равнозначна на предателство. Убеден е, че американците също изповядват неговия цинизъм и стремеж към власт, а в света, в който всички лъжат, никой не може да го накара да казва истината. Той вярва, че САЩ доминира в своя регион чрез сила - следователно Русия има същото право".
Украйна е неразделна част от идеята на Путин, че може да възстанови мощта на Русия чрез прокарване на разделение между САЩ и Европа и отслабване на НАТО.
"Вместо да проправи пътя на Русия към величието, инвазията в Украйна гарантира на Путин позор - държавата му ще остане в дипломатическа изолация, икономически съсипана и стратегически уязвима на фона на все по-силен и обединен западен съюз. Санкциите ще поразят не само икономиката на страната, но плътният кръг от корумпирани съучастници на Путин - а те на свой ред може да се обърнат срещу управлението му. Това, което със сигурност ще се случи, е кървава и катастрофална война, която ще погълне руските ресурси и ще коства живота на руски граждани. В същото време ще стимулира Европа да прекъсне опасната си зависимост от руските енергийни доставки", казва Мадлин Олбрайт.
"Атаката на Русия в Украйна няма да е повторение на анексирането на Крим през 2014 г. Това ще е сценарий, напомнящ на злочестата съветска окупация на Афганистан през 80-те години", предупреждава тя.
Нещо повече - докато кръгът на съюзниците на Путин се ограничават около хора като Башар Асад, Александър Лукашенко и Ким Чен Ун, конфронтацията в Украйна го прави още по-зависим от Китай и Путин осъзнава този факт.
Когато двамата се срещат през 2000 г., той й казва: "Да, харесвам китайската храна. Забавно е да ядеш с пръчици. Но това е нещо тривиално. Това не е нашият манталитет - той е европейски. Русия твърдо трябва да бъде част от Запада".
"Владимир Путин и китайският му колега Си Дзинпин често казват, че живеем в многополюсен свят. Това е очевидно, но не означава, че големите сили имат правото да разпарчетосат света на сфери на влияние, както са го правили колониалните империи преди векове. Украйна има право на суверенитет, независимо кои са съседите й. В модерната епоха великите сили приемат този принцип и Путин също трябва да го приеме. Това е посланието на западната дипломация. Това е разликата между свят, управляван от върховенство на закона, и свят, който не зачита никакви правила", казва Мадлин Олбрайт.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
