След шестмесечно разследване и повече от 50 изслушвания междупартийната парламентарна проверка установи, че партията „Национално обединение“ (RN) на Марин льо Пен е служила като „комуникационен канал“ за руската власт, включително като е подкрепяла незаконното анексиране на Крим от страна на Москва. Това се посочва в изтеклия доклад, цитиран от France24.
Текстът, който трябва да бъде публикуван следващата седмица, бе приет в четвъртък с 11 срещу пет гласа. Председателят и инициатор на разследването – депутата от RN Жан-Филип Танги, побърза да отхвърли процеса като „фарс“.
Гласуването се състоя едва няколко дни след като Льо Пен бе разпитана под клетва от разследващите членове. Тя каза, че не е имала връзки с Кремъл, но същевременно потвърди подкрепата си за превземането на Крим от Москва – ход, който тя нарече „повторно присъединяване“.
Москва от своя страна явно е оценила думите ѝ, а руската преса е отразила широко думите на крайнодесния лидер от 24 май относно това „Крим е и винаги е бил руски“.
Останала на два пъти втора на президентските избори във Франция през последните години, Льо Пен многократно се е изказвала с възхищение за Владимир Путин и неговата националистическа реторика. Преди миналогодишната инвазия – и въпреки руските нахлувания в Грузия, Крим и украинския Донбас – французойката осмиваше хипотезите, че той представлява заплаха за Европа.
В парламентарния доклад се посочва, че връзката между Русия и крайнодясната политическа формация, основаната от бащата на Марин, Жан-Мари Льо Пен, е „дългогодишна“. Отбелязва се още, че „стратегията за политическо и идеологическо сближаване“ с Москва се е „ускорила“, след 2011 г., когато дъщерята наследява лидера на партията.
В доклада се описват честите контакти между представители на партията и руски официални лица, чиято кулминация е топлото посрещане на Льо Пен в Кремъл преди президентските избори във Франция през 2017 г., придружено от снимка с Путин.
В него се подчертава и „приспособяването“ на крайнодясната лидерка към „руския дискурс“ по време на незаконното анексиране на Крим от Москва през 2014 г. – годината, в която Националният фронт получи заем от банка, близка до Кремъл.
Проруската позиция „омекна“ след инвазията на Москва в Украйна, когато Льо Пен и нейната партия осъдиха руската агресия – макар и без да променят позицията си по отношение на Крим.
На заплата от Путин
Въпреки усилията за дистанциране от Москва, войната изостри вниманието към връзките на партията Марин льо Пен с Русия. Това даде на опонентите ѝ възможност да я атакуват в навечерието на последвалите президентски избори във Франция. В дебат преди втория тур Еманюел Макрон атакува опонентката си, че на практика е на заплата в Кремъл заради връзките на партията ѝ с руска банка.
Льо Пен неведнъж е заявявала, че не е имала друг избор, освен да търси кредитори в чужбина, тъй като френските банки не желаят да работят с нейната партия – някои от идеологически съображения, други поради хронично нестабилните финанси на партията.
Спорният заем попадна в центъра на вниманието и по време на изслушването ѝ миналата седмица – макар че не бяха предоставени доказателства за извършване на политически услуги в замяна.
„Няма нищо, нито едно доказателство, което да доказва руско влияние върху RN“, заяви Льо Пен пред репортери в четвъртък, когато започнаха да се разпространяват слухове за изтеклия доклад. „Този доклад дава оценка на политическите ми възгледи, а не на каквато и да е форма на чуждестранна намеса“, добави тя.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
