Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Месец преди парламентарните избори „Прогресивна България“ запазва водещата позиция, но с намаляваща преднина.
Данните от национално проучване на „Маркет Линкс“, проведено съвместно с bTV между 7 и 15 март сред 1006 души, показват, че формацията около бившия президент Румен Радев събира 21,1% от гласовете на решилите да участват във вота. Три седмици по-рано подкрепата към партията на Радев беше 25,6%.
На второ място се нарежда ГЕРБ с 18,6%, а трета остава коалицията „Продължаваме промяната - Демократична България“ с 12%.
Разликата между първите две политически сили се свива чувствително спрямо предходни месеци, когато преднината на „Прогресивна България“ беше с няколко процента по-голяма.
Според социолога Добромир Живков част от спада в подкрепата за формацията около Румен Радев се дължи на начина, по който той участва в публичния дебат.
„Трябва да отчетем поведението на Румен Радев в ролята му на политически лидер. Какво всъщност ние видяхме от заявките му в последните месеци, дори години, за борба срещу статуквото - не се видя много. Видя се, че той предпочита да дава изявления, вместо интервюта в студио. Че по-скоро атакува и стои опозиционно на служебния кабинет, а не статуквото, срещу което декларира, че ще се бори“, коментира той.
Живков обясни, че подобна тендеция е имало и преди, когато политически играчи създават високи очаквания, които впоследствие не покриват, а резултатите им започват да падат още преди вота.
По думите му влияние оказва и появата на нови, алтернативни политически субекти, които привличат част от протестния вот. Такава е и коалиция "Сияние", водена от Николай Попов.
Според данните 4%-та бариера за влизане в парламента минават още ДПС със 7,2% и „Възраждане“ с 4,9%.
Извън Народното събрание засега остават БСП с 3% подкрепа, както и МЕЧ с 2,8% и „Величие“ с 2,7% от гласовете. Според последните данни на "Маркет линкс" ИТН събира едва 0,2% от вота.
Сериозен фактор остава високият дял на избирателите без окончателен избор. Около една пета от заявилите, че ще гласуват, все още не са решили кого да подкрепят, което оставя отворен въпроса за крайния резултат.
Проучването отчита и сравнително висока готовност за участие в изборите. 56% от анкетираните заявяват, че ще гласуват, а още 20% посочват, че по-скоро ще го направят.
„Това опровергава хипотезата, че липсата на гръмки политически изявления и битки ще демобилизира част от избирателите“, отбелязва Живков.
Данните очертават фрагментирана политическа картина, при която съставянето на стабилно управление изглежда трудно. Според социолога е възможно да се стигне до необходимост от коалиция между три формации, но конкретна конфигурация засега не може да бъде очертана на този етап.
