Мартин Граховски е видеограф-документалист. Предпочита да разказва историите си във видео, а когато усети добрата история, е готов да я размени срещу добрия сън - както се случва с проекта, по който работи в момента. Мартин, заедно с още 4-ма свои колеги, е посланик на Canon и е част от кампанията Поколението R. Поколение, което не се определя от възраст, пол или жанр, a чрез историите, които разказва. То е за тези, които искат да променят правилата и да изразят своята индивидуалност, за всички, които обичат да се открояват от тълпата.


Мартин, кое дойде първо в живота ти - пътешествията или видеозаснемането?

Ще отговоря на този въпрос, без да се колебая - пътешествията. Бил съм едва на 8 месеца, когато с баща ми сме заминали за Америка. По това време майка ми е следвала в САЩ и това е бил естественият път за моето семейството. Въпреки това, като малък прекарвах всичките си лета в Севлиево. Изградих много силна и дълбока връзка с този град. 

Като се замисля, най-ранните ми спомени, всъщност, са свързани с полети до различни държави. Пътувал съм из САЩ и Канада, прекарах и няколко години в Холандия, за да уча. Покрай следването си, постепенно открих, че ми доставя удоволствие да снимам – като хоби.  

После, работата по различни проекти, ми даде възможност да пътувам из Африка, Азия и Западна Европа. Истината е, че покрай пътешествията усъвършенствах уменията си във видеозаснемането - да откроявам контрастите в света и експлозията от образи в различните култури.

Кога застана зад обектива за първи път? 

За първи път застанах зад обектива, когато бях на 16 г. Имах голямо желание да споделя с приятелите си в Канада какво за мен е България. Исках да разкажа толкова много неща – какви спомени съм събрал, какво е лятото, какъв е животът в Севлиево. Имах желанието да покажа планините, величествените гори, очарованието на града и емоциите, които изпитвах. Осъзнах, че единственият възможен начин да пресъздам нагледно всеки един миг е чрез видео. 

Вместо да разказвам и да описвам с думи, най-логично беше да го заснема. Тогава се роди и първият ми „документален филм“ - час и половина видео за Севлиево и околните села.

Видеозаснемането срещна ли с те екзотични култури?   

Винаги съм харесвал възможността да разкажа на хората повече за различните култури, с помощта на изразните средства, използвани във видеографията. Благодарение на създаването на видеа, с което се занимавам от толкова много време, посетих Непал, Индия, Лаос, Гана, Виетнам, Камбоджа, Тайланд и Япония - камерата ми даде достъп до много изолирани населени части в тези държави. Благодарение на нея видео историите ми остават живи, като се предават във времето и между хората.  

Имал ли си повратна точка, в която разбиранията ти за видеографското изкуство са се променили?

Когато бях в Непал, имах възможност да фотографирам една фабрика за тухли. Там неуморно работеха предимно деца. Тогава бях на 22 години и допуснах голяма грешка - влязох с идеята, че аз съм правилният човек да разкажа историята на тези деца пред света. Точно в този си стремеж, се изгубих в адреналина на нелегалното ми влизане и документиране на тази фабрика, бягайки и снимайки децата, без въобще да се запозная с тях, да им обърна внимание, да си поговорим  за живота им.

Tогава реших, че с видео ще мога да разкажа историята, така както аз искам, да съм там, да бъда част от нея. Бях прекарал в Непал няколко седмици, но не си давах сметка, че колкото и да се информираш предварително какво би могло да те очаква в дадена държава, никога не можеш да си подготвен напълно.

След като се прибрах вкъщи и започнах да сглобявам кадрите осъзнах, че подходът ми на документиране е бил неправилен. Разбрах, че ако искам сериозно да се занимавам с видеодокументалистика, не трябва да минавам покрай случващото се. Осъзнах, че най-правилният подход за мен е да бъда част от историята и да позволя на героите да ме опознаят без камера, за да ми разрешат да заснема по правилен начин историята и емоцията им.

Какво означава да си едно от лицата на Поколението R?

Поколението R дава възможност да бъдат разказани повече истории. Това са артисти с техника, която наистина преодолява вече съществуващите граници в създаването на визуално съдържание. Мислех си, че нищо няма да замени усещането да държа кинокамера в ръка. Canon EOS R камерите доказват, че притежават много по-удобни характеристики, които правят историите също толкова интересни, наситени и богати. Поколението R е свобода. Където и да отида – висок връх или пък далечно  място, имам възможност да творя.

Кои са границите и правилата, които Поколението R преодолява без проблем?

Поколението R преодолява границите, свързани с време и удобство. EOS R камерите представляват технологичен и иновативен скок. Без значение от условията, в които се намирам – ден, нощ, сумрак - мога да разчитам на една доста компактна камера.

Кои са най-важните предимства на EOS R камерите в разказването на истории? 

От техническа гледна точка, разполагат с възможност за  4K60 видео, което е много важно за разказването на истории. Казано с по-прости думи, не трябва да се притесняваш за стативи, слайдери и стабилизатори. Можеш да разчиташ единствено и само на камерата. Тя притежава високоскоростен начин на снимане, богати и наситени цветове, а последващата работата по пост-обработка на видео е изключително лесна и креативна.

Ако можеше да снимаш само с един обектив, кой би избрал и защо?

Мой фаворит е обективът на Canon RF 24-105mm f/4. С него контролирам ситуацията изцяло, защото притежава невероятни работни показатели. 

Какво включва процесът на обработката на видео?

Процесът на обработката на видео е спонтанен. Според мен, най-ключовият елемент е музиката. Често се случва да нямам ясно очертана идея на това какво искам да покажа в началото, средата или края. Ще ви издам една малка тайна - обожавам да забравям с какви кадри разполагам.

Когато реша, че времето за монтиране е дошло, обичам, с изненада, да откривам, че съм заснел точните кадри и имам точната идея. Чувството е сякаш преоткривам отново и отново историята.

Имаш ли си специално фото и видео оборудване за пътешествия? 

Разбира се, че имам. В работата си използвам предимно камери от серията Cinema EOS, но в раницата ми винаги има място за една от семейството на EOS R. Тези камери перфектно допълват цветовете и киновизията на по-големите си братя, а и се усещам, че все по-често започвам да ги ползвам.

Дали ще е EOS R, или R6 няма значение. Не забравям и да взема 24-105mm и 35mm обективи Canon, както и в задължителния ми списък намират място и микрофоните, дрон, понякога стабилизатор и лек карбонов статив.

Как би описал творческата си концепция на някой, който не е виждал нищо твое? 

Бих казал нестандартна документалистика. Старая се филмите, които правя, да бъдат под 20 минути. Стремя се сюжетите да са вдъхновяващи, а историите да бъдат разказани по нестандартен начин. Опитвам се да показвам естествените и силни моменти от живота на хората.

Кое е най-голямото ти постижение в областта на видеозаснемането?

Наистина труден въпрос. В момента работя по една нова поредица, която все още не съм обявил. Основната идея е да заснема историите на 15 български личности, в два последователни дни. Само по себе си е доста интензивно. Налага се да ставам между 3 и 5 часа сутринта, за да могат снимките да обхванат целия ден. Веднага след получаването на материалите, започвам работа по монтажа.

Целта на този проект е да подтикна към действие всички онези, които се оправдават, че нямат време да снимат. С него искам да докажа, че дори и да имаш два дни да заснемеш нещо, може да излезе една невероятна продукция. 

Научи повече за Поколението R и EOS R системата. А работата на Мартин Граховски можеш да откриеш тук.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: