2020: Последната битка на Майкъл Блумбърг

• 77-годишният Майкъл Блумбърг - един от 10-те най-богати хора в САЩ - се кандидатира за президентската номинация на Демократическата партия.
• Късното му включване в кампанията е рисков ход, който обаче може да смени посоката на предварителните избори и да обърне посланията на Демократите в посока на по-умерените центристки гласоподаватели.
• Проблемът с "избираемостта" на водещите кандидати се превръща в сериозна грижа за Демократическата партия, които не желаят да повтарят грешките от кампанията на Клинтън, но и все още не разполагат с достатъчно стабилна обединяваща фигура.

Той е мултимилиардер, медиен магнат, кмет на Ню Йорк с три последователни мандата, известен филантроп. Името му е легенда в света на финансите и информационните технологии.

Какво повече може да поиска един мъж на 77 години?

Майкъл Блумбърг желае Белия дом.

Официалната кандидатура на Блумбърг за президентската номинация на Демократическата партия вече е факт, след който кампанията ще поеме по нова траектория - рискова от гледна точка на самия кандидат, но от съществено значение за бъдещата посока на американската политика.

Битката на Блумбърг има ясно послание: има кой да победи Доналд Тръмп и да възстанови нормалния диалог в свръхполяризираното общество.

"Не можем да си позволим още четири години с безразсъдните и неетични действия на президента Тръмп. Той представлява екзистенциална заплаха за нашата държава и нашите ценности. Ако спечели още един мандат на власт, може никога да не успеем да се възстановим от щетите. Залогът не може да стане по-висок от това. Трябва да спечелим тези избори. И трябва да започнем да възстановяваме Америка. Вярвам, че моят уникален опит в бизнеса, управлението и благотворителността ще ми позволи да победя и да водя", казва той във встъпителното си обръщение.

Роден в Бостън през 1942 г., Майкъл Блумбърг завършва електроинженерство Университета Джонс Хопкинс (на който дари 1,8 млрд. долара през 2018 г. за студентски помощи), а по-късно прави магистратура по бизнес администрация в Харвард. Започва работа в брокерската компания Salomon Brothers, като в началото на 70-те става партньор в управлението й. През 1981 г. компанията е придобита от Phibro Corporation, а Блумбърг е освободен от ръководството.

Състоянието му тогава възлиза на 10 милиона долара, които използва за създаването на нов собствен бизнес - предоставяне на компютърни терминали за достъп до бърза и висококачествена бизнес-информация. Днес Bloomberg LP осигурява работа на близо 19 000 служители и представлява гигант в сферата на медийната и технологичната индустрия. Към ноември 2019 г. личното богатство на Майкъл Блумбърг се оценява на около 58 милиарда долара - над 18 пъти повече от активите на Доналд Тръмп.

Блумбърг печели кметските избори в Ню Йорк през 2001 г. след края на мандата на Руди Джулиани. Предварителните избори за номинациите на двете големи партии са планирани за 11 септември, но са отложени след терористичните удари срещу Световния търговски център. Въпреки че е регистриран гласоподавател на Демократите в продължение на 4 десетилетия, Майкъл Блумбърг се явява на изборите с подкрепата на Републиканската партия и побеждава.

Преизбран е със значителна преднина през 2005 г., а през 2008 г. успява да убеди градския съвет да промени изборните правила, за да се кандидатира за трети път и да осигури стабилно управление в Ню Йорк в разгара на финансовата криза. Печели за трети път - този път като независим кандидат.

Три битки, три победи

Тази позитивна равносметка дава основание на Блумбърг да претендира, че е избираемият кандидат, способен да привлече гласове както от ляво, така и от дясно. Милиардерът ще финансира сам цялата си президентска кампания и няма да приема предизборни дарения. Само в първата седмица от анонса на кандидатурата си той инвестира 34 милиона долара за телевизионна реклама.

Блумбърг обмисля възможността да участва в изборите още през 2016 г. като независим кандидат, но се отказва, за да не разсейва потенциални гласове в полза на Хилари Клинтън и да осигури лесна победа на Доналд Тръмп. На междинните избори за Конгреса през 2018 г. дарява над 100 милиона долара за кампаниите на кандидатите на Демократическата партия в страната.

През март 2019 г. Блумбърг обяви, че няма да се кандидатира за президент независимо от съветите на мнозина, че може да спечели избора в Демократическата партия, ако "промени възгледите си, за да съвпаднат с обществените нагласи".

Блумбърг защитава фискално-консервативна политика, отворена към сътрудничество с бизнеса и подкрепяща свободната инициатива срещу намеренията за повече регулация, данъци и централизирано преразпределение. В същото време, активно поддържа някои типични за прогресивните Демократи каузи като контрола върху продажбата на огнестрелни оръжия и нуждата от финансиране на инициативи за борба с климатичните промени - "спешни предизвикателства, по които трябва да работим, независимо от това, че Вашингтон продължава да игнорира доказани решения".

Икономическите му разбирания - и собственият му опит като предприемач - влизат в пряк сблъсък с моралната критика на Бърни Сандърс към богатство ("Милиардерите не би трябвало да съществуват"), или с плановете на Елизабет Уорън за централизирано универсално здравно осигуряване и въвеждане на прогресивен данък "Богатство" върху активи над 50 милиона долара, увеличаване на корпоративното облагане и таксуване на всички операции с покупко-продажба на акции, облигации и деривати.

В писмото си от март Майкъл Блумбърг предупреди, че тласкането на партията към крайности ще компрометира всички шансове за победа над Доналд Тръмп, защото ще отблъсне голяма част от хората с по-консервативни или умерени възгледи. Той посочи, че е изключително важно Демократическата партия да номинира човек, който ще бъде в най-силна позиция срещу Тръмп с оглед на задачата за възстановяване на силно разделеното общество.

Кой се страхува от Блумбърг

Проблемът с "избираемостта" на водещия кандидат се превръща в сериозна грижа за Демократите, които не желаят да повтарят грешките от кампанията на Хилари Клинтън, но и не разполагат с достатъчно стабилна обединяваща фигура от ранга на Барак Обама в кампаниите през 2008 и 2012 г. Слабата популярност на Тръмп в национален мащаб засега дава известно предимство на фаворити при Демократите, но всеки от тях страда от слабости, които правят последните 12 месеца от кампанията напълно непредсказуеми.

Бившият вицепрезидент Джо Байдън, който обяви кандидатурата си още през април 2019 г., беше смятан за почти сигурен победител в кампанията за номинацията на Демократите, с висока популярност сред чернокожите избиратели и сред колебаещите се хора от консервативните среди. Силният старт обаче беше помрачен от несигуното му представяне по време на телевизионните дебати и серията от гафове в предизборни прояви.

Активните фигури в лявото поле на партията - Уорън и Сандърс (който претърпя инфаркт през октомври) - може да се окажат обречени на неуспех заради неспособността да привлекат широка коалиция от избиратели извън ядрото. Според данни от изследване на Gallup през май 2019, мнозинството от американците заявяват, че не биха гласували за социалист, дори ако е с висока квалификация. Само 19 процента от симпатизантите на Републиканската партия казват, че биха били склонни да подкрепят ляв кандидат (на фона на 61% готовност да гласуват за хомосексуален президент). По-малко от половината безпартийни избиратели споделят, че са склонни да подкрепят социалист.

Сандърс вече изрази недоволството си от анонса на Блумбърг, като го обвини в "опит да купи нашите избори". Елизабет Уорън също го атакува, като коментира, че Демократите имат нужда от "гражданско движение по местта - така би трябвало да работи демокрацията".

По-младият подгласник Пийт Бутиджидж (37 г.) води в прогнозите за предварителните избори в щата Айова и успява да привлече значителни дарения за кампанията си, но също се сблъсква с проблеми - липса на управленски опит на национално ниво отвъд 7-те години като кмет на 100-хиляден град в Индиана, протести с обвинения за расова дискриминация от страна на полицейски служители по време на кметския му мандат и твърде слаба популярност сред чернокожите избиратели на Демократите.

Майкъл Блумбърг се включва в надпреварата в критично важен и рисков момент от кампанията, когато конкурентите му разполагат с предимство по отношение на медийно присъствие, разпознаваемост, официална подкрепа от значими обществени и политически фигури, достъп до външни финансови ресурси и др.

Според данни на FiveThirtyEight - 68% от склонните да гласуват симпатизанти на Демократическата партия заявяват, че имат мнение за Майкъл Блумбърг, като 37 на сто изразяват позитивно отношение към него, а 31% - негативно.

Намерението на хората от екипа му е да компенсират изоставането с тактически ходове. А именно: да фокусират всички ресурси върху осигуряване на победа при т.нар. Супер Вторник - 3 март 2020 г., деня на предварителните избори, в които ще гласуват жителите на 15 щата, включително Калифорния и Тексас, които излъчват най-голям брой делегати. С едно изключение от 1984 г. всички официални кандидати за президент от Демократическата и Републиканската партия през последните 35 години са били и победители от Супер Вторник.

И все пак, никога досега номинацията на Демократите не е печелена от претендент, който се включва в толкова късен етап от надпреварата. Колебанията на Майкъл Блумбърг продължиха близо една година, а забавянето ще го лиши от възможност да участва във вътрешните избори в четири щата, включително в ключови места като Айова и Ню Хемпшир. Опитите за заобикалянето им досега не са донесли победа на никого - както при Републиканците, така и при Демократите.

Планът е толкова рискован, че само човек с огромното лично състояние на Блумбърг може да си позволи да задейства, както коментира BBC. Във всички случаи, силното му участие би върнало дебата в Демократичната партия към центъра. Ако това е цената на победата през ноември 2020 г., може би си струва.