Снимка: © Getty Images

Ангела Меркел не съжалява за отношението си към Владимир Путин по време на нейното управление. Бившият канцлер на Германия твърди, че руският президент би възприел плана за членство на Украйна в НАТО от 2008 г., който беше блокиран от нейното правителство, като „обявяване на война“. И също така твърди, че управлявана от олигарси и демократично незряла Украйна би била по-малко подготвена за инвазия тогава, отколкото сега.

Бившият канцлер на Германия говори за първи път публично и пред медиите от напускането си на политиката преди 6 месеца. Интервюто води журналистът от Der Spiegel Александър Осанг.

Официално изявата на Меркел е посветена на издаването на книгата ѝ „И така, каква е моята страна?“. "Книгата" всъщност включва три важни речи на бившия канцлер, които германците лесно биха могли да разпечатат от интернет. Премиерата на изданието е във великолепна необарокова театрална зала с червени плюшени места за зрителите и златни колони. А интервюто на Меркел е сякаш нейното завещание за това какво ще пише за управлението ѝ в учебниците по история.

Меркел започва с първите си седмици извън офиса - правела е самотни разходки край Балтийско море, с качулка на главата, за да не бъде разпозната от минувачите, докато е слушала на аудиокнига "Макбет" на Уилям Шекспир.

Разговорът, разбира се, бързо се обръща към войната в Украйна и към ролята на самата Меркел - дали предполагаемата снизходителност на Германия към Кремъл е окуражила Путин, попита Осанг. В отговора си Меркел казва, че смята, че геополитическите проблеми, създадени от разпадането на Съветския съюз, са присъствали през 16-те ѝ години на власт.

„Не беше възможно да се сложи край на Студената война по някакъв правилен начин ... въпросът за Русия винаги оставаше.”

„Бих се почувствала много зле, ако бях казала: „Няма смисъл да говоря с този човек (Путин)“, продължава Меркел в интервю си на сцената в театър Berliner Ensemble във вторник вечерта, след като напусна политиката преди половин година - на 8 декември 2021-ва.

„Голяма трагедия е, че не се получи, но не се обвинявам, че се опитах“, добавя тя.

Запитана дали съжалява, че се е противопоставила на ръководения от САЩ план за действие за членство за Украйна и Грузия през 2008 г., Меркел казва: „Украйна не беше страната, която познаваме сега. Това беше Украйна, която беше много разделена... дори реформистките сили (Юлия) Тимошенко и (Виктор) Юшченко бяха в силно противоречие. Това не беше държава, чиято демокрация е вътрешно стабилна."

Меркал добавя, че Украйна по това време е била „управлявана от олигарси“.

От гледна точка на руския президент „това би било обявяване на война“. Въпреки че не споделя гледната точка на Путин, Меркел твърди, че е знаела какво би си помислил той и не би искала да го провокира допълнително.

Бившият канцлер на Германия е на мнение, че е блокирала пътя на Украйна към членство във северноатлантическия алианс, следвайки най-доброто за страната. „Не можете да станете член на НАТО от днес за утре“, смята Меркел. „Това е процес и по време на този процес, Путин би направил на Украйна неща, които не са добри за нея".

Меркел коментира и Минските споразумения от 2014 и 2015 г., които бяха подписани от тогавашния украински президент Петро Порошенко с цел постигане на мир в Източна Украйна (през 2014 г. е анексирането на Крим от страна на Русия), но бяха критикувани заради налаганите отстъпки в момент, в който страната беше военно притисната до стената.

И днес Меркел защитава споразуменията, заявявайки, че те са купили време на Украйна. „Това успокои въпроса и спечели време на Украйна да се развие в страната, в която се е превърнала сега.“

Тя хвали президента Владимир Зеленски за неговото лидерство по време на войната и казва, че той представлява нова Украйна.

Ангела Меркел признава, че е започнала да приема на сериозно възможността за задаваща се инвазия от страна на Русия през последните няколко седмици, докато заема поста си - по време срещата на върха на Г-20 в Рим, докато правителството на Олаф Шолц все още е било в процес на формиране.

„Имаше намеци и говорихме много за това“, казва тя. „Тогава разбрах, че Путин е приключил с Минския процес“.

Въпреки че в интервюто си Меркел ясно осъжда руската агресия в Украйна, тя предполага и че Западът носи известна вина.

„Случилото се е голяма грешка от страна на Русия... обективно нарушаване на всички правила на международното право, които ни позволяват да съжителстваме в Европа в мир. Ако започнем да спорим коя територия на кого принадлежи, тогава щяхме да воюваме без прекъсване."

„Не споделям мнението на г-н Путин - искам да го кажа много ясно. Но не успяхме да създадем архитектура за сигурност, която би могла да предотврати това (война в Украйна). И ние трябва да помислим за това."

Тя отхвърля също така критиките, че Германия под нейно ръководство е изпаднала в илюзията, че една военно агресивна Русия може да бъде демократизирана чрез разширяване на търговските връзки със Запада.

„Не вярвах, че Путин може да бъде променен като се прави бизнес с него“, казва Меркел. Но добавя, че позицията ѝ е била, че ако политическото сътрудничество е невъзможно, то е от значение да има поне някакви икономически връзки с Москва.

Защитата на разширяването на икономическите връзки с Русия е теза на Меркел, която е в противоречие с твърдението ѝ, че е предупредила други политици, че Путин изпитва враждебност към целия западен модел на демокрация и че иска да „унищожи Европа“.

Бившата лидерка на консервативния Християндемократически съюз (ХДС) признава, че европейските страни не са успели да инвестират достатъчно в своята военна сила, въпреки че отхвърля критиките, че германската армия е изпаднала в хаос под нейния контрол.

"Военната сила е единственият език, който Путин разбира. Той видя, че ние, и не само Германия, но и други, вече нямаме силата от Студената война."


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Салман Рушди беше нападнат с нож по време на лекция

Нападателят на автора на "Сатанински строфи" е задържан

Българите в чужбина ще гласуват в 733 секции на 2 октомври

На последните избори бяха отчетени 225 785 гласа от чужбина

Бизнесът обвини "Булгаргаз", че купува газ с надценки за септември

Според служебния министър - сделката е станала на "доста добра цена"

Кадри от времето на ГЕРБ се озоваха на ключови позиции в служебния кабинет

Съветници, зам.-министри и нов шеф на тол системата имат стари връзки в ГЕРБ

Disney изпревари Netflix по брой абонати и стана номер едно в стрийминга

Само 16 месеца след пускането ѝ на световния пазар, Disney+ достигна до над 100 милиона абонати - постижение, което отне на Netflix цяло десетилетие.

"Авакс": Интерконекторът ще е готов не по-късно от първата седмица на септември

Строителите твърдят, че са на финала на предаването на обекта

Българското кино пак остана без пари заради скандали и "борба на кланове"

Втори пореден конкурс за финансиране на игрални филми е блокиран в съда

TikTok уж забрани руското съдържание, но то още е достъпно - и в Русия, и у нас

Европейско изследване откри руски акауни, които заобикалят ограниченията

МРРБ "отчете" недовършени обекти по газовата връзка с галерия от площадките

Малко по-рано компанията ICGB съобщи, че всички основни строителни дейности са приключени