Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Най-късно от 2038 година България трябва да спре изцяло използването на въглища за производство на електроенергия.
Че топлоелектрическите централи (ТЕЦ) на въглища си отиват не би трябвало да е новина, тъй като страната ни има ангажименти за ограничаване на въглеродните емисии, поети още отпреди 20 години с подписването на протокола от Киото за намаляване на въглеродните емисии. След това страната ни става член на ЕС, което също идва със задължения.
Но темата е доста чувствителна – в сектора у нас са заети повече от 15 хиляди души, енергийната система (все още) е зависима от тези централи, те влияят и върху цената на тока. Наистина ли обаче въглищните ТЕЦ произвеждат евтин ток?
В България битува мнението, че зелената електроенергия е на по-висока цена. Фактите обаче говорят друго. С развитието на ВЕИ технологиите и увеличаването на зелените мощности, всъщност той става доста по-изгоден.
Неслучайно цената на електроенергията на свободния пазар рязко скача през нощта, когато няма слънце, както писа „Капитал“ през лятото.
Всъщност цената на тока от въглища може да бъде конкурентна, само когато имат извънредно поскъпване, както беше през 2022 г. Кризата тогава дойде заради войната, която Русия започна в Украйна, и първоначалния недостиг на природен газ - който в голяма част от Европа е нужен именно за производството на ток.
Както се видя, веднага след като цените на електроенергията тръгнаха надолу, се наложи държавата отново да спасява въглищния си „ТЕЦ Марица Изток 2“.
За да може централата да продължи да работи, в микса на електроенергията за битовите потребители бяха включени 2 200 000 MWh, произведени от нея. За това плащат потребителите. Цената на тока за бита беше увеличена не с 3%, а с 5% от юли 2023 г. При това държавата намали мрежовите такси в сметките за ток.
Токът от въглища е скъп, защото производството му е един от най-големите замърсители на въздуха. А за да работят тези централи, отиват стотици милиони левове за плащане на квоти парникови газове. Плащаме и със здравето си.
По данни на Европейската агенция за околна среда за 2017 г. замърсяването на въздуха е струвало на държавите от ЕС между 277 и 433 милиарда евро, като тази цена се изразява основно в щети върху здравето на хората и околната среда.
А България е сред първенците по мръсен въздух.
Ако останем без въглища - зимата няма да има ток?
Това е една от ключовите опорни точки в защита на въглищните централи.
Всъщност делът на тока от ТЕЦ в потреблението е все по-малка. В периода от януари до август 2023 г. въглищните централи в България са произвели двойно по-малко електроенергия в сравнение със същите месеци на миналата година. На фона на рекорден ръст за тока от ВЕИ.
Делът на зелената енергия в общото количество електроенергия, произведена това лято, почти се изравни с произведеното от ТЕЦ - 24% спрямо 25%.
Какво ще стане през зимата, ако няма въглищни ТЕЦ е често повтарян въпрос в последните дни.
Краткият отговор е, че ако токът от въглища отпадне след една седмица, ВЕИ трудно ще поеме допълнителния товар. Именно затова е и пътната карта до 2038 година. Териториалният план за справедлив преход за област Стара Загора, където са концентрирани въглищните ТЕЦ, предвижда до 2030 г. само там да бъдат разработени проекти за минимум 7,5 гигавата вятърни и слънчеви мощности.
За сравнение в момента трите ТЕЦ-а „Марица Изток“ плюс ТЕЦ „Брикел“ са с обща мощност по-малко от 3,5 гигавата.
Държавата планира новите ВЕИ мощности да се утроят до 2035 г. Плановете предвиждат още инвестиции в системи за съхранение на енергия, както и в развитие на мрежата, което е ключово за присъединяване на растящия брой нови инсталации.
Дотогава ще бъде поддържан капацитет от 1 GW мощности, използващи лигнитни въглища, за обезпечаване на критичните нужди за осигуряване на националния електроенергиен баланс при различни климатични и геополитически сценарии.
Така след 2035 г., въглищните мощности не се очаква да имат значима роля в енергийния микс на България.
А според анализ на Центъра за изследване на демокрацията, електроенергията от лигнитни въглища ще има съществена роля в българската енергетика само до 2025 г., като след този период себестойността ѝ до голяма степен ще надхвърля пазарната цена на енергията и използването ѝ чувствително ще намалее. (Причината споменатата година да е 2025-а е, че според действащите европейски регламенти от тази година няма да има възможност за държавно финансиране на производството на ток от въглищни централи - б.р.)
Според разгледаните в доклада сценарии то ще спадне до под 5% от енергийния микс на страната между 2030 и 2035 г. по пазарни причини. Експертите смятат, че това няма да доведе до повишен риск за енергийните доставки, а България ще остане нетен износител на електроенергия през целия период на преход.
