Пътят към книгите за Милена Ташева изглежда предначертан. Така, както когато човек има призвание в смисъла на съдба, а не в този на поредица от избори и сляпа амбиция. Кариерата на тази забележителна жена говори на езика на литературата и казва, че книгите са нейна съдба: невъзможна да бъде избегната, неизбежна да се случи.
Което прави Милена един от събеседниците, с които разговорите за литература, книги, четене, слушане и всичко между тези редове се превръщат не точно в удоволствие, а в удоволствено предизвикателство за ума.
С такива хора говорим в интервютата ни в партньорство със Storytel: обединени от убеждението, че макар не всички да имаме разписана любовта към книгите в ДНК-то си, то всички имаме правото да можем да надникнем в хилядите светове на световната литература и да почерпим от тях кураж, вдъхновение и утеха.
Някъде в ранните класове на гимназията Милена има краткотрайно желание да стане полицай, но след това стремежът ѝ към книгите я увлича и решението да кандидатства „Книгоиздаване“ изкристализира.
Професионалният ѝ път започва като книжар в книжарница, минава през търговския отдел на издателство „Жанет 45“, криволичи през пиарската позиция в „Софтпрес“, отклонява се за малко към корпоративния маркетинг и за момента се спира на отговорната длъжност „отговорен редактор“ в едно от най-големите български издателства – Ciela. Тавтологията е неслучайна.
По думите ѝ позицията напомня на онова, което в други браншове се нарича „мениджър проекти“, и ако приемем, че една книга е един проект, то отговорният редактор работи по 4-5 проекта едновременно: всеки с неговите си срокове, бюджети и екипи.
В момента Милена работи по 4 книги, чието издаване на български предстои, и ако ви звучи сякаш е многоръкият Шива в книгоиздателския процес, не сте далеч от истината.
Говорим с нея за развитието на езика в условията на глобализация и нахлуващ изкуствен интелект, за аудио книгите, новите български читатели, очарованието и тежкия труд в издателския бизнес, нашумелия жанр роментъзи и още.
Българският език в сянката на английския и инвазията на AI
„Експанзията на англоезичния пазар е пазарна експанзия. Книгите на английски се печатат в многомилионни тиражи, които се внасят навсякъде по света, включително и в България“, казва Милена.
„Ние сме част от глобалната читателска общност, което е прекрасно, но носи своите предизвикателства. Прави ми впечатление, че много читатели у нас са скарани с българския език, особено по-младите, и това ще е голям проблем в бъдеще.“
Милена е на мнение, че езикът е жив организъм, който се развива много по-бързо, отколкото може да се актуализира речникът на БАН, и много по-бързо, отколкото на някои от нас им се иска, но все пак е добре да имаме лична мярка, когато става дума за подмяна на изрази.
„Когато говорим за отношенията с любим човек, да кажем „гадже“, младите днес казват, че гаджето им е „лоялно“, а не „вярно“. А „лоялен“ на български носи друг смисъл. По идентичен начин съм срещала несполучливи преводи на английския израз „morally grey“ като „морално сив“, докато по-адекватно ще звучи „човек със съмнителен морал“, дава пример тя.
В същия дискурс се намира и вечният дебат за това дали, когато имената на чуждоезични герои в една книга означават нещо, следва да бъдат преведени на български, или оставени в оригиналната си версия.
„Според мен, ако преводачът е достатъчно добър, превеждането на имената придава автентичност на текста, но сме ставали свидетели и на примери за недобри преводи, които могат да стоят малко нелепо“, посочва Милена.
Преводачите и лингвистите срещат и други предизвикателства: родените от навлизането на изкуствения интелект и в света на литературата. Макар към момента Chat GPT и „колегите“ му да не са добри в писането и в качествения превод, не можем да си затворим очите за изкушението за лесно и бързо писане на лесна и бърза литература във века на лесния и бързия живот.
„Наскоро дългоочакван дебют с висока литературна стойност излезе с щампата „Written by human“. Помните как в „1984“ на Оруел се споменават едни машини, които бълват сюжети и книги. Пророчески детайли от тази книга продължават да се изпълняват“, казва Милена.
И все пак, по думите ѝ българският читател е много взискателен, което на този етап прави употребата на AI не просто излишна, а напълно безсмислена.
Книги, читатели и платформи: игра на балони
„Българският читател е много взискателен и колкото и да се говори как българите не четат, у нас има една общност от четящи хора, които четат за всички останали.“
Според Милена пътят към това повече хора да бъдат привлечени към книгите, са жанровата литература и новите формати като Storytel.
„Скоро по БНТ започва сериалът „Мамник“ по романа на Васил Попов, написан специално за Storytel, и това ще привлече изключително много хора към книгата му. Мои познати са чули за сериала и ме питаха дали съм чувала за книгата.
Дадох си сметка, че живея в един балон, а те – в друг, и благодарение на платформи като Storytel тези балони се сливат. Това се случи и когато Георги Господинов взе „Букър“ и влезе в националните новини“, коментира Милена.
Самата тя е почитател на Storytel от излизането на платформата, има постоянен годишен абонамент и слуша аудио книги във всеки момент, в който няма възможност да чете печатни издания.
„Първото нещо, което правя, като стана сутрин, е да си пусна аудио книгата. Телефонът ми се връзва за една Bluetooth колонка, която разнасям с мен из цялата къща, включително докато си мия зъбите. Допреди появата на Storytel у нас, чистенето и готвенето ми бяха най-омразните занимания, защото ги чувствах като изгубено време. Сега има случаи, в които аудио книгата ми е толкова интересна, че мия банята за втори път, за да си я дослушам“, казва редакторката на Ciela.
„В момента практикувам т.нар. „immersive reading“: пускам аудио книгата и слушам и чета по едно и също време. Изисква човек да напасне скоростта си на четене с тази на разказвача, но с тази уговорка се оказа много приятно изживяване.“
Фентъзи в романтиката, романтика във фентъзито, роментъзи
А какво чете за удоволствие един човек, професионално отдаден на книгите?
В случая – абсолютно всичко.
„Привилегирована съм да имам възможност да издавам книги, които обичам да чета“, разказва Милена.
„Както днес мога да чета книга с много висока литературна стойност или жанрова, нишова литература на висок стил, така утре мога да хвана някой любовен роман с по-пикантен сюжет.“
Впрочем според впечатленията на Милена именно романтичният жанр доминира пазара на аудио книги на запад. Самата тя е нещо като откривател на жанра „роментъзи“ у нас, макар да не иска да се признае за такъв.
„Роментъзито, за което стана дума, е жанр, който съществува от години. Винаги е имало романтика във фентъзито и фентъзи в романтиката, защото любовта е основен човешки мотиватор. Ние действаме в живота си, провокирани от любов, така както действаме, провокирани от желанието за секс, за пари, за справедливост. В крайна сметка литературата отразява човешкия опит и човешкото изживяване. Литературата се пише от хора за хора, а не от изкуствен интелект за изкуствен интелект.“
По думите на Милена Ташева самият термин „роментъзи“ е измислен преди 2-3 години в маркетинг отделите на някои големи издателства, тъй като книгите, в които фентъзи светът е абсолютно равностоен на романтичния сюжет, са започнали да се изкачват стремително в класациите.
Пример за това е поредицата „Емпирий“ на Ребека Ярос, издавана от Ciela.
Милена попада на книгите на Ярос именно през Storytel. Пуска си книгата в началото на лятото, докато върви към плажа, след 3 часа я спира и решава, че трябва да я издадат. Оказва се, че много нови читатели влизат в света на четенето именно през жанра на роментъзито, към който спада и работата на Ярос.
„Това са читатели, на които романтиката им се услажда, а фентъзито не ги плаши. След като обаче фентъзи жанрът с романтичен сюжет се изстреля нагоре в класациите, някои по-консервативни читатели започнаха да се оплакват, че жанрът се „разводнява“ с романтика и така всички книги, писани от жени, които бяха фентъзи, сега са роментъзи“, посочва Милена и допълва, че пазарът е дискриминативен спрямо жените, въпреки че реално те купуват повече книги и именно те са водещи и определящи за това какво се чете и какво се продава.
Бъдещето на книгоиздаването? – един за всички, всички за един
Милена Ташева е категорична: бъдещето е конвергенцията между трите формата книги: аудио, електронен и печатен.
„От издателска гледна точка има конкуренция между нас и аудио книгите, тъй като се състезаваме за времето и парите на читателите, а абонаментната форма е много по-изгодна, да. Но реално форматите се допълват.
Storytel дават шанс на жанровите книги. Виждате какво стана с „Мамник“. Освен това много читатели се притесняват да „рискуват“ със съвременни български автори: за някои не вярват, че ще им харесат. За други, като Георги Господинов или Теодора Димова, се притесняват, че техните текстове няма да ги забавляват или да ги утешат достатъчно, тъй като толкова много говорим за литературната им стойност.
Когато книгите са в аудио формат обаче, тези тревоги у читателя сякаш изчезват. И така текстовете се сдобиват с нови читатели. Това се отразява и на печатните издания.“
Издателите: „40 е новото 20“ или „Северна страна“
Според Милена много хора си представят издателската работа като в сериала на Дарън Стар „40 е новото 20“.
„Влизаш в кафето, откриваш топ автор и вечерта си на парти с рокли от висшата мода и спонсорирано от поне три бранда за бижута и алкохол“, усмихва се тя.
„Няма такова нещо. Книгоиздаването прилича на миньорски труд: това е една от професиите, при които хората живеят в постоянен бърнаут. Но е и една от най-възнаграждаващите професии.
Невероятно изживяване е да видиш автор, който цял живот е искал книгата му да бъде издадена и най-сетне я вземе в ръцете си. Както и моментът, в който пътуваш в метрото и чуеш две момичета да си говорят за книга, която ти си издал. Когато излезе нова книга от нашето издателство, винаги разгръщам на последната страница, където е „техническото“ каре, за да си видя името. Всичко това са дълбоко удовлетворяващи мигове“, споделя тя.
По думите ѝ издателите имат кураторска функция: в тяхната преценка има място за личен вкус и предпочитания, както и за книги с важно обществено значение, но това невинаги са книгите, които плащат заплатата им. Случва се и да бъркат: има немалко примери с книги, които нито едно издателство не е решило да издаде, но авторът е издал сам и пазарът ги е приел топло и охотно.
В слушалките на Милена
Поглеждаме към телефона на Милена и приложението на Storytel в него. „Драконът на Морна“ на Елена Павлова, книгите на Ричард Озмънд, „Girl Dinner“ на Оливи Блейк и „Червеното хапче“, новият подкаст на Мария Пеева.
Три препоръки и едно предизвикателство за Коледа
Получаваме и трите си препоръки за заглавия от Storytel: това са „Лисицата“ на Галин Никифоров, двете книги „Змей“ („Змей закрилник“ и „Змей побратим“) на Симона Панова и „Ламя ЕООД“ на Марин Трошанов.
Предизвикателството от Милена към читателите, които ще се впуснат в търсене на книги за коледните празници: да посегнат към книга, към която не биха посегнали обичайно, и да излязат от зоната си на комфорт.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
