Снимка: © Getty Images

През 2020 г. в един от милионните градове на Русия 21-годишният Сергей Боков* завършва колеж, става дипломиран електротехник и получава призовка за военна служба. По това време младите хора в страната са насърчавани незабавно да сключат договор с Министерството на отбраната и да се присъединят към армията за период от две години, като в замяна ще им бъдат осигурени заплата, почивни дни и място за живеене.

"Подписах, защото имаше повече плюсове. Много удобно е да служиш и ми беше интересно да опозная армията по-професионално, за да разбера военния занаят". Това споделя Боков пред BBC. А медията публикува разказа на младия мъж, който се оказва насред война без предупреждение - войната, която Русия води в Украйна и която все така упорито начира "специална военна операция". 

Войникът, с когото ВВС разговаря, прекарва на фронта 37 дни. Разказва как стига до Украйна и какво вижда там.

В края на 2020 г. Боков е изпратен към военен отряд, намиращ се близо до родния му град. Младият мъж си спомня за този период с носталгия: "Ако трябва да бъда честен, след всичко, през което преминах, ми изглежда, че съм живял прекрасно".

В мирни времена службата представлява рутинна работа - проверка и поддръжка на техника, почистване и поддържане на оръжията в изправно състояние. През ноември 2021 г., когато на Боков му остава една година от договорната работа, руските сили казват на всички военни, че ще заминат в командировка във Воронеж и Белгород през януари. Причината за това не се уточнява, а главнокомандващите обясняват, че става дума за упражнения, спомня си Боков.

Преди Нова година политици по руската телевизия уверяват, че няма да има война.

"Тогава ни казаха да уведомим семействата си, че сме на обучението "Allied Resolve 2022". Дори му измислиха име, но масови учения нямаше. Излъгаха", казва Боков.

Той посреща Нова година у дома, а на 23 януари с военен влак заминава за южните градове на Черноземния регион. Когато пристига там, заедно с отряда се установяват в гората. Живеят на палатков лагер.

"В големи военни палатки спяха 20 души. Условията бяха комфортни. Всичко беше наред преди войната. Нямахме никакви подозрения, че това не е учение", спомня си войникът.

В продължение на три седмици отрядът стои там и чака, докато на 23 февруари военните командирали казват, че ще се преместят по-близо до границата, към друг лагер. 

Чухме новината, разбира се, но никой не вярваше, че това, което се случи, ще се случи. Командирите ни казаха да кажем на близките си, че отиваме в нов лагер и няма да имаме комуникация с тях", разказва Боков.

В нощта на 24 февруари войникът и отрядът му влизат на територията на Украйна. Преминали са не през ГКПП, а през горите. "Ученията", на които били пратени, били наричани "съюзнически", но войниците смятали, че те са не само съвместно с Беларус, но и съвместно с Украйна. Едва по-късно те разбират, че украинските войски са се оттеглили от границата и са пренасочили силите си към защита на градовете, нападнати от Русия на същия този 24 февруари.

Имах усещането, че в началото на войната те самите се страхуваха и се подцениха“, казва Боков за украинската армия.

Вечерта на 24 февруари руският отряд стига до изоставена ферма, където командирът съобщава, че "това не са шеги" и руските военни официално са във война. Боков не помни какви са били мислите му в този момент, но казва, че не е могъл да повярва какво се случва. 

От този ден нататък войникът почти всеки ден попада под обстрел. Неговата дивизия навлиза 30 км в Украйна, но през цялото време почти военнослужещите не знаят къде се намират. На въпроси от типа на "къде отиваме в момента", отговорът бил "на ново място", спомня си Боков. По-късно научва, че отрядът се движи в посока Чернигов - Киев. 

По пътя към столицата на Украйна обаче един от мостовете се оказва миниран и се взривява, когато руската военна техника се опитва да премине. Някои от колегите на Боков прекосяват реката и се отправят в посока Киев, но той остава на другия бряг. Присъединява към друга рота, целяща обсада на Чернигов. 

Няколко дни след началото на конфликта войникът успява да се свърже със семейството си.

"На границата ли си?", питат го те, а той им отговаря: "Не. Попаднах във война".

При взривения мост Боков за първи път вижда как негови колеги умират. 

„Освен под минохвъргачки и артилерийски обстрел, ние попаднахме и под автоматичен обстрел. Когато минавахме покрай едно село, те откриха огън. Обикаляхме и карахме напред, стреляхме назад. Така и е погледнах назад", разказва войникът.

За първи път в живота си той стреля, макар да не вижда срещу кого: "Стреляхме там, откъдето идва огънят. Просто искахме да оцелеем". Боков си спомня, че са били непрекъснато обстрелвани както по време на път, така и по паркингите, затова нощувките им били кратки.

В отряда му 70% от войниците са били на възраст под 25 години, но е имало и по-опитни.

"Имаше такива, които бяха доволни от случващото се, искаха и бяха нетърпеливи да се бият. Това са хора с опит от войната в Донбас. Те горяха за съдбата на ЛНР и ДНР и трепереха от нетърпение да им помогнат, да ги освободят. Но това са ветерани", обяснява Боков.

Колега на Боков разказва, че е служил с млади войници, "които не са знаели как да стрелят и от кой край да използват пистолета".

„Мислех, че ние сме руската армия, най-добрата в света, но когато ни нападнат през нощта, пехотата няма устройства за нощно виждане, ние сме като слепи котенца. Украинците имат танкове с американски нощни уреди. Аз съм шокиран от нашите. Копейки струва да оборудваме всички с тези устройства за нощно виждане, защо ги нямаме?", казва източникът на BBC.

От началото на войната в потвърждение на думите му излязоха прихванати записи как руските военни се оплакват на семействата си, с които са се свързали, от недостатъците на руското военно оборудване, включително липсата на очила за нощно виждане.

По пътя към Чернигов, Боков си спомня предимно обстрелите и казва, че не всички са стигнали живи до града - макар истински битки да не е имало. Две седмици, след като прекосява границата, отрядът му заема позиция край Чернигов и започва да го обстрелва всяка вечер, но няма достатъчно руски сили, за да бъде превзет бързо градът. 

"Нямаше достатъчно сили и така и не дочакахме подсилването. Попитахте какъв е планът. Съдейки по стратегията, която следвахме – или по-скоро липсата на такава, отидохме без хеликоптери, просто строени в колона, все едно отивахме на парад. Изглежда командването е имало план – много бързо да превземе Украйна и нейните градове. Изчислението може би е било, че украинците ще се предадат", споделя войникът.

От началото на март атаките срещу Чернигов се извършват в три посоки. По думите на кмета всички ходове са минирани, а боевете се водят по пътищата и мостовете в предградията, но руските военни така и не успявят да превземат града.

Боков си спомня, че докато обикалят селата наоколо, местните жители не казвали нищо лошо на руските войници, нарамили оръжие. Един ден обаче на отряда е наредено да не взима никаква храна от хората в селото, тъй като в съседен военен полк войници били  умрели, след като приели храна от възрастни жени в селото.

Войникът твърди, че не е чувал за екзекуции или умишлено насилие срещу мирното население в селата, но не изключва местните жители да са пострадали "случайно" от шрапнели по време на обстрел. Според украинските власти обаче около 7000 души са били убити в месеца на обстрела в Чернигов. Журналистите определиха града като "капан на смъртта", тъй като в него нямаше ток, топлина и вода, а наличието на хляб се превърна в лукс.

Боков прекарва общо 37 дни на територията на Украйна, след което отрядът му получава нова заповед - пренасочва се към ново непознато място. И така войникът се озовава обратно в Русия. 

"Официално никой не каза дали ще се приберем за дълго или не. Четохме новините, че войната продължава, деескалация само в една посока, а имаше и слухове сред военните, че сега ще се прегрупираме и всичко ще продължи”, спомня си Боков. 

Скоро руските власти обявават това официално. В същото време почти половината от първата рота на Боков, която се завръща от Киев, отказва да изчака прегрупирането. Голяма част от войниците, които се прибират в страната, бързат да напишат молби за напускане на армията. По данни на проекта Conflict Intelligence Team, между 20 и 40% от руските военнослужещи, изтеглени от фронтовете на Киев, Чернигов и Суми, са опитали да се откажат от по-нататъшно участие във войната.

Боков обаче решава да остане на границата и не смее да си тръгне, след като властите го убеждават да не напуска. Те го предупреждават, че има вероятност да го вкарат в затвора и това заплашва всички, които напуснат служба - да бъдат обвинени по редица наказателни дела. 

На 24 април войникът получава заповед да се върне на територията на Украйна близо до Харков. По-късно обаче той и негов колега пишат молба, че "самоволно са напуснали полевия лагер на границата с Украйна поради факта, че отказват да участват в специалната операция, тъй като са морално и психологически изтощени и не могат да продължат“.

Документите на младия мъж са били приети без разногласия. Когато говори пред ВВС, Боков е у дома от една седмица, но ще трябва да довърши военното си задължение към държавата - вече като наборник, тъй като се отказва от договора си с Министерството на отбраната. Остават му три месеца да служи.

* Името на войника е променено от съобръжения за сигурност, но идентичността на лицето е потвърдена от екипа на ВВС и се съхранява от медията.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Пандемията на богатите: Нов милиардер на всеки 30 часа от началото на 2020 г. до днес

В същото време расте броят на хората, достигащи до крайна бедност

Кирил Петков за подаръка си към папата: Искахме да занесем нещо духовно

Българската делегация ще подари изработена от вълна сцена на Рождество Христово

"Пътят към освобождението е дълъг": Беларуските доброволци, които се бият в помощ на Украйна

"Невъзможно е да освободим Беларус, без да изгоним фашистките войски на Путин от Украйна“, казва един от бойците

СЗО: Пандемията все още не е приключила. „Отслабваме бдителността си на свой риск.“

Почти 1 млрд. души в страните с по-ниски доходи все още не са ваксинирани, отбелязва директорът на СЗО

Зеленски ще говори на Световния икономически форум в Давос

Продължава интензивната руска офанзива в Луганск

В навечерието на 24 май: Мощи на Кирил и Методий идват за пръв път в България

Ще останат достъпни за всенародно поклонение до 25 май

Украинските депутати посрещнаха на крака и с овации полския президент Анджей Дуда

Дуда е първият чуждестранен лидер, говорещ пред Върховната рада след началото на инвазията