Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Зад огромната популярност на рибеното масло стои една история от така популярната напоследък Гренландия. Въпреки че Гренландия е датска територия, през 70-те години изследователи установяват, че жителите на острова имат по-ниски нива на триглицериди в кръвта в сравнение с датчаните, които живеят на континента.
Високите триглицериди повишават риска от сърдечно-съдови заболявания, нискито - обратно.
Учените заключили, че обяснението за ниските нива на коронарна болест и атеросклероза сред инуитите - коренното население на Гренландия се крие в диетата им, която включва много мазна риба, китове и тюлени.
Така положителният ефект за сърцето бил приписан на омега-3 мастните киселини в тези храни и най-вече на две от тях - ейкозапентаенова киселина (EPA) и докозахексаенова киселина (DHA).
Тка се родила идеята, че омега -3 киселините под формата на капсули могат да имат „чудодеен“ ефект за сърцето.
Днес тези хранителни добавки са сред най-продаваните в света, като най-често се предлагат като рибено масло, но съществуват и във вариант на масло от водорасли или ленено масло.
Обещанията за ефекта от тях са грандиозни: твърди се, че предпазват от деменция, подпамагат функцията на сърцето, оказват добро въздействие при депресия и автоимунни заболявания, облекчават сухи очи, имат противовъзпалителен ефект и дори водят до удължаване на живота.
Проблемът е, че основната теория върху която почива широката им употреба - че инуитската диета действително предпазва от сърдечни болести - днес се смята за опровергана.
Омега-3 мастните киселини наистина имат важни функции в организма, но както подчертава проф. Мартин Смолих от Института по хранителна медицина в Любек пред "Шпигел", от това не следва автоматично, че хранителните добавки са полезни.
За какво са нужни омега-3 мастните киселини
Към омега-3 мастните киселини спада освен EPA и DHA и алфа-линоленовата киселина (ALA). Последната е много важна, тъй като организмът не може да я произвежда сам и трябва да я получава чрез храната.
Макар че омега-3 киселините са нужни в малки дози, те са жизненоважни за организма, тъй като изграждат клетъчните мембрани, особено в мозъка и ретината, поддържат гъвкавостта на кръвоносните съдове и нервните клетки, подобряват предаването на нервни сигнали и участват в образуването на вещества, които влияят върху кръвното налягане, съсирването и възпалението.
Те участват и в регулацията на невротрансмитери като допамина, който влияе на настроението и мотивацията.
Така описано, звучи логично капсулите с рибено масло да имат голям ефект върху организма. Проф. Смолих обаче е скептичен - досега проучванията не са показали или са показали само минимални ефекти от омега-3 киселините върху организма, посочва той.
Ефектът от рибеното масло
Най-много изследвания са свързани със сърдечно-съдовото здраве, посочва Смолих. При някои от тях се виждат малък ефект върху подобряването работата на кардиоваскуларната система, но той е слаб и клинично почти незначителен. Затова кардиологичните дружества не препоръчват прием на омега-3 добавки за превенция на сърдечно-съдови заболявания.
Изключение са хората с много високи триглицериди – при тях високи дози омега-3 под лекарски контрол могат да бъдат полезни.
При диабетици, хора прекарали инфаркт или при такива, които има повишен риск от сърдечно заболяване добавките не оказват допълнителни ползи. Няма убедителни доказателства и че при прием на омега-3 киселини това води до защита от деменция или до подобряване на мозъчната функция. Същото важи и за зрението.
При ревматични заболявания, депресивни или други психически заболявания ефектите са незначителни.
В същото време приемът на омега-3 крие известни рискове.
Високите дози могат да причинят предсърдно мъждене (сърдечна аритмия) или кървене, или да повишат „лошия“ холестерол.
Затова не бива да се приемат без лекарско предписание, особено от хора със сърдечни заболявания или на кръворазреждащи лекарства.
Германският федерален институт за оценка на риска (BfR) препоръчва приемът на омега-3 мастни киселини да не бъде повече от 1,5 грама на ден. Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) съветва здравите хора да не консумират повече от пет грама омега-3 на ден чрез добавки.
Тези, които обичат да ядат риба, нямат от какво да се притесняват обаче, посочва проф. Смолих, потенциално опасни дози не могат да бъдат достигнати само чрез консумация на богати на омега-3 храни, уточнява той.
Напротив, по думите му най-добрият начин за приемане на омега-3 мастни киселини е именно чрез храната.
Тази теза защитава и канадско-американския лекар и изследовател Питър Атия, който прави фурор в областта на медицината на дълголетието. В предаването "60 минути" по CBS той застъпва идеята за здравословното хранене и отрича приема на каквито и да било добавки и витамини като негов заместител.
В случая недостигът на омега-3 действително е рядък. За алфа-линоленовата киселинаса достатъчни 1–2 грама дневно, които лесно се набавят с една супена лъжица рапично, ленено или орехово масло, както и с орехи, чия или ленено семе.
Останалите два вида се съдържат в мазни риби като херинга, скумрия, сьомга, риба тон, пъстърва и шаран. Препоръката е да се консумират 1–2 порции риба седмично. За вегетарианци и вегани алтернатива е масло от микроводорасли.
Бременните и кърмещите жени имат по-високи нужди от омега-3 (около 200 mg дневно), тъй като те са важни за развитието на мозъка и зрението на бебето. Ако не ядат риба, приемът на добавките може да е разумно решение.
В заключение омега-3 мастните киселини са важни, но това не означава, че капсулите с рибено масло са панацея. Балансираното хранене, движението и отказът от тютюнопушене са много по-ефективни за здравето от всяка добавка.
За някои хора приемът на добавки с омега-3 може да има смисъл, но само след консултация с лекар и без нереалистични очаквания, защото повечето обещания около тях, поне засега, са повече маркетинг, отколкото наука.
