Те са млади, наивни и нахални. Искат да ходят по клубове, да правят секс, и да слушат Сабрина, Синди Лоупър, The Pointer Sisters, Wham!, Pet Shop Boys, Даяна Рос и Дона Съмър. Те са младежите на 80-те. Имат късмета да живеят в десетилетие, чието ехо отеква и днес. Имат и нещастието да прекарат най-хубавите си години в разгара на пандемията от СПИН. 

Дотук нищо извънредно – средно на всеки две-три години излиза филм или сериал, посветен на тази тема. Докато не се появи някое заглавие от ранга на Dallas Buyers Club или великия Angels in America, който не само показва как хората се давят в океана от дезинформация и умират, а показва нова перспектива на познатата история. 

Такъв сериал е „Греховно” (It’s a Sin), чиято премиера е на 23 януари в HBO GO.

Петте епизода, които ще излязат наведнъж, са дело на номинирания за Emmy Ръсел Т. Дейвис (Доктор Кой, Един много английски скандал, С години) и британката Никола Шиндлер (Щастливата долина). Историята разказва за група младежи, които започват нов живот в Лондон: Ричи (Оли Алекзандър), Роско (Омари Дъглас) и Колин (Калъм Скот Хауълс) започват нов живот в Лондон. Скоро обстоятелствата ги събират с Джил (Лидия Уест) и всички заедно се впускат в приключението на новия си живот. Точно тогава се появява вирусът. И там започваме да мълчим и само да гледаме. 

Или в случая, да мълчим и да слушаме Лидия Уест. Актрисата даде специално интервю за „Булевард България”, в което споделя за работата си по „Греховно”. Няма как да не сме радостни от факта, че 2021 г. започва толкова добре откъм сериали. Затова се оставяме в компанията на Лидия. 

Петте епизода на « Греховно » (It’s a Sin) са налични в платформата HBO GO. Телевизионната премиера по HBO3 е планирана за 9 март.


- Здравей, Лидия. Уникално е как в сериала се открояват паралелите между ситуацията тогава и тази, в която се намираме сега. Говоря за приликите между два вируса в различни епохи. 

- Да, мисля, че част от тези прилики са дезинформацията, сплашването на населението, конспиративните теории. Всички тези тенденции според мен ще продължат, защото коравирусът едва ли ще е последният вирус, който ще ни сполети. Различното обаче е как тогава са третирани  заразените хора. Говоря за стигмата, срама, предразсъдъците, които още съществуват.

Докато с коронавируса е доста по-различно, имаме достъп до много повече информация, получихме ваксина за няколко месеца. Аз съм много щастлива от този факт, но по отношение на ХИВ на хората им е трябвало много повече време, за да достигнат това ниво и днес все още се води битка в тази посока. 

Например, беше много интересно да изследваме как персонажите реагират на всичко това. Как внимават не докосват ползвани чаши или да влизат в контакт с вируса. Защото са нямали информация.

По телевизиите са се въртели реклами с лозунги „не умирайте от невежество”, „мийте си ръцете, защото така се разпространява”,  дезинформацията е била навсякъде. Интересно е как героите от сериала боравят с тази дезинформация. 

- Как би описала работната си връзка с Ръсел Т. Дейвис? Беше ли ти той като ментор? 

Двамата имаме много специална връзка, работила съм с него върху два проекта и съм му голям фен. (Първият общ проект на Лидия Уест и Ръсел Т. Дейвис е сериалът „С години” (Years & Years) бел. авт.) Менторството за мен е малко по-различно, там предлагаш помощ без да очакваш нищо в замяна, докато в случая с Ръсел отношенията ни бяха по-скоро работни. Обичам Ръсел и работата му, и съм съгласна да направя всичко, което ми каже. Късметлийка съм, че имам тези отношения с него. Той е щедър, мил, и да ми предложат втори негов сценарий в рамките на две години, беше уникално. 

- Кой беше най-трудният елемент от ролята на Джил?

- Мисля, че най-трудното беше да пресъздам нейната сила. Джил е многопластов, силен и  емпатиращ персонаж. За мен тази роля беше голяма отговорност. Например, когато видиш знак на вратата „Заразни болести, влизането е на собствена отговорност”, когато гледаш статистите как се разхождат с грима, имитиращ петна по лицата, само да видиш това и да знаеш, че не е просто драма, а история, която е засегнала животите на толкова много хора, тогава отговорността се усеща много повече.

Имах няколко момента, когато просто трябваше да се преборя с тези емоции и с осъзнаването през какво са минали хората. И това беше най-трудното, тъй като Джил е толкова силна и безразсъдна в определени моменти. 

- Действието в сериала се развива през 80-те години. Какво мислиш, че младите хора ще си вземат от този период, когато го гледат? 

- Надявам се да си вземат универсалните за всяка епоха теми: приятелството, любовта, забавата, всичко от музиката, секса, всичко което хората са имали тогава, е онова, за което живеем днес. Мисля, че тези теми минават през годините. Например аз вече слушам много музика от 80-те и изпитвам силна носталгия, а дори не съм била родена тогава. Това е нещо безвременно. Надявам се хората да не възприемат сериала като историческа драма. 

- Съветваше ли те Ръсел Т. Дейвис да четеш определени книги или да гледаш някои от филмите, които засягат тази тема? 

- Не. Мисля, че е наша работа като актьори, когато получим дадена роля, сами да правим проучванията си. Аз исках да съм добре информирана за случилото се през този период. Затова гледах филми, посветени на СПИН, четох някои забележителни книги, сред които Ghosts of St Vincent, която разказва история за времето, в което се появяват първите лекарства.

Не бива да забравяме, че Джил е само на 18 години, така че не исках да поемам твърде много информация, на която да базирам ролята си. Опитвах се да науча толкова, колкото трябва да знам, предвид персонажа ми. 

- Гледайки сериала ни става ясно, че някои от проблемите, свързани с разкриването пред най-близките ни хора не са се променили и до днес. Например една от истините, която и сериалът показва, е как всъщност приятелите ти стават семейство, когато истинското семейство те отхвърли. Защо според теб това не се е променило и до днес? Променили сме толкова много неща, човечеството се е развило толкова много за 30 години, но това нещо, сексуалността на нашите най-близки хора, все още е проблем за някои? 

Според мен идеята за избраното семейство, особено в ЛГБТИ общността, е много важна, защото има толкова много срам, който задавя идентичността. И това да имаш избор над своята идентичност, е силно присъстващ фактор в общността. Не можем да изберем семейството си, затова намираме хора, които споделят нашите виждания, ценности, интереси, вкусове и идентичност. Много хора от тази общност са дискриминирани от най-близките си, затова отиват навън и търсят онези хора, с които ще се чувстват свободно. Хора, с които могат да бъдат себе си. Това се случва и днес и все още е част от борбата за права на ЛГБТИ общността. То е като болест, която се предава през поколенията. 

- По какво според теб „Греховно” се различава от останалите продукции, засягащи пандемията от СПИН? 

Мисля, че силата на сериала е в това, че предоставя една много свежа перспектива над тези случки. Едва ли показва, нещо, което предишните филми и сериали не са показали, но начинът, по който го прави, е много свеж. Историята е нова, публиката се среща за първи път с тези персонажи, израства заедно с тях, опознава ги, научава историята за вируса през техните очи. Всъщност ние не искаме да го класифицираме като СПИН драма. СПИН е само фонът, на който се случват нещата.

Драмата в тази история е именно идеята за семейството. Тази идея за избраното семейство, приятелството и любовта, които виреят там. Това бихме искали хората да запомнят – любовта и забавата. Защото всичко останалото се случва постоянно, и е съкрушително, но важното е да празнуваме живота. Ето например, докато всичко това се е случвало, хората все пак са продължавали да живеят.

Същото е и сега с коронавируса - той не ни спира да живеем. В момента например водим този разговор в Zoom от различни краища на света, правим тренировки по Zoom, това е едно ново общуване. Лошите неща се случват, но важното е да живееш и да минаваш през тях. Мисля, че в това се изразява свежата перспектива на сериала.


Този текст е част от newsletter-а на "Булевард България". Ако искате да получавате избрани от екипа ни статии веднъж седмично, абонирайте се тук.