Младите медици не харесват идеите на властта: „Не искаме символични жестове, а структурна реформа“

Младите лекари, медицински сестри, акушерки и лаборанти, обединени в инициативата „Бъдеще в България“, които протестират за по-добри условия на труд, отхвърлиха предложения законопроект на управляващите, който трябваше да отговори на исканията им, формулирани на националния им протест на 26 май.

Вместо да се предложи структурна и дългосрочна реформа на системата за възнаграждения, законопроектът предвижда обвързване на заплатите с колективния трудов договор – нов или последно действащ – без ясно дефинирана връзка с минималната работна заплата и без гаранции за прилагане във всички лечебни заведения, независимо от източника им на финансиране.

„Това крие риск от блокиране на преговори, липса на устойчивост и размиване на отговорността. Очакваме ясни, приложими и гарантирани механизми, а не общи формулировки“, посочват от комитета.

Силна критика среща и предвиденото допълнително възнаграждение от 3% за придобита квалификация – протестиращите настояват то да бъде 5%, ако квалификацията е придобита в България, и 10%, ако е получена в друга държава членка на ЕС. Според тях именно ясната регламентация на професионалното развитие би могла да задържи кадри в системата.

По отношение на контрола върху прилагането на новите правила, протестиращите отхвърлят ролята на агенция „Медицински надзор“ и настояват тези функции да бъдат прехвърлени на Главната инспекция по труда - като по-ефективен и независим орган. Те предлагат конкретни санкции при неспазване: глоба за работодателя от 15 000 лв. за първо нарушение и 30 000 лв. при повторно.

След среща на 5 юни с представители на парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН инициативният комитет изрази разочарование, че предложенията не предлагат реално и трайно решение на основните проблеми в сектора.

В позицията им се посочва, че макар проектът частично да адресира поставените теми, той не обхваща в пълнота нито въпросите, свързани с условията на труд, нито тези за възнаграждението, извънредния труд и допълнителната квалификация.В позицията си младите медици формулират четири основни искания:

• Обвързване на основната заплата на лекар без специалност (включително специализант и ординатор) с минималната работна заплата в ясно определен кратен размер, валиден за всички лечебни заведения.

• Ефективни санкции срещу лечебни структури, които не спазват горното.

• Мотивиращи и достъпни условия за придобиване на допълнителна квалификация – у нас и в чужбина – с признати удостоверения.

• Спазване на трудовите норми, включително контрол върху извънредния труд, съгласно Кодекса на труда.

Младите медицински работници протестират на фона на нова държавна политика, целяща да ограничи „изтичането на мозъци“ в сектора. Министерството на образованието въвежда задължителни договори за част от студентите по медицина – засега 15%, които ще трябва да работят в определени държавни или общински болници след дипломирането си.

В замяна студентите ще ползват облекчения в таксите за обучение или ще учат безплатно, а по време на следването си ще стажуват срещу възнаграждение.

„Процентът на напускащите страната млади медици беше над 40%, сега е под 25%, но все още прекалено висок, за да си позволим бездействие“, обясни образователният министър Красимир Вълчев. Според него, обвързването с договори е мярка, с която държавата опитва да гарантира, че инвестицията в образованието на бъдещите лекари ще остане в страната.

Младите медици обаче са категорични – проблемът не е в това дали ще има договори, а в това какви условия ще ги очакват след дипломирането. Според тях липсата на реална перспектива и достойно възнаграждение остава основна причина за напускането.

Недостигът на медицински кадри в страната е хроничен. Според различни анализи не достигат над 17 000 медицински сестри, а в редица области – включително Перник – липсата на акушерки води до затваряне на родилни отделения.

Въпреки това здравният министър Силви Кирилов твърди, че „осигуреността на населението с акушерки е над средната за ЕС“.

Паралелно Министерският съвет одобри увеличение на семестриалните такси в 19 от държавните университети, въпреки че обучението по специалности като „медицинска сестра“ и „акушерка“ ще остане безплатно, тъй като са обявени за защитени. Очакванията са това да стимулира повече желаещи, но според протестиращите мярката е половинчата без реални гаранции за кариерно развитие.

„Оставането в България трябва да бъде избор, а не административна принуда. Задържането на кадри не минава през договори, а през достойнство“, обобщават протестиращите.

Държавата задължава студенти по медицина да работят в България