Мон Дьо пере най-добре

Който не е гледал в тази неделна сутрин церемонията по единственото, специалното, различното, нетипичното и какво ли още не като заявка интервю с персоната Дьона*, може и да не се къпе днес.

Прелюдията е бляскава – първо самият интервюиращ дава интервю, в което драматично разяснява, че предстоящото интервю е като никое друго, много е специално, такова не е правил, защото темата била общественозначима.

Заедно с другата водеща дават инструкции на зрителите как трябва да се гледа това интервю. Не как трябва да се вземе е важното, а как зрителят е длъжен да го гледа – безкритично към медията, разбира се. Тя каквото е могла, е направила, щом е докарала такъв топ гост в студиото.

Следва разказ как находчивият водещ се е добрал до най-желаната, но видиш ли, поставил ѝ условия – ще ѝ задава въпроси (уха, ще има въпроси в интервю, не е ли малко прекалено?).

Другата водеща също е впечатлена: „Имаше ли отговори, на които Дьона казва, че няма да отговори?“.

Не, категоричен е Мон Дьо. Даже е предупредил гостенката, че този път няма да има ни музика, ни нещо, което да е в нейна подкрепа в интервюто. И накрая всеки сам да си преценя.

Секунди по-късно самото интервю започва с музика, надписи, драматични стоп кадри, допълнителни покрития за подсилване на усещанията. С други думи - започва си един специален трибют към гостенката с всички възможни монтажни инструменти.

От него веднага разбираме, че тя е жертва, разбира се, че никога не би шофирала или застанала пред камера (сякаш и с второто може да утрепе някого) под въздействието на наркотици.

Да, открити са такива в кръвта й, но те, загатва се, не са отсега. Можело да са отпреди седмици, дори отпреди месеци, пояснява Дьона. Да, случвало се е да посяга към кокаина - все пак е човек, като всички останали, но не се гордее с това.

Това с какво се гордее или не, какво ползва или не ползва, си е лично нейна работа, но понеже тезата в този трибют е, че нявга все пак е посягала, най-важният въпрос – „Кога последно посегна, преди да те арестуват, докато шофираш?“, остава без отговор. Но пък има музичка.

Сериозна тема от много време насам, насред цялата пандемия от шофиране в неадекватно състояние, е именно наличието на наркотици в тестовете при проверки на пътя или при пътнотранспортни проишествия.

Стабилни са аргументите, че не може следата от наркотик в кръвта да е доказателство за непосредствената му употреба преди шофирането. Една цигара марихуана, изпушена в събота, да е повод в четвъртък следващата седмица да бъдеш арестуван при рутинна проверка – не е адекватно, води редовно и до търсене на механизъм, по-известен като „как да оправим нещата“.

В същото време именно това е и доводът на всяка една защита, дори при тежки катастрофи с жертви, за да паднат обвиненията в съда.

Промяна в законодателството е предложена и тя все още се обсъжда. С нея може да се въведат конкретни количествени параметри за всеки вид наркотици, които биха били някакво мерило за времето, в което е употребен наркотикът.

Нищо от това обаче не става повод за дискусия в това иначе специално интервю.

Дьона върти очи в темпото на центрофуга и подминава въпроса - той не й се задава повторно. На зрителя нали вече му е обяснено, че тя ще „отговаря на всички отговори“, без значение е какво реално се случва.

„Малко детински реагирах с тази снимка и за това съжалявам“, пояснява гостенката и тук всички деца е редно да се замислят, ако друг път така по детски решат да се снимат призори с Коцето и чаша уиски в ръка.

„А какво ти липсваше в живота, за да посегнеш към наркотиците?“, забива вече истински водещият.

„Много добър въпрос!“, оценява справедливата емпатия гостенката.

Не става ясно и какво й е липсвало, разбира се, не е това целта на интервюто. То тече 20 минути в национален ефир, но не дава нито един отговор, нито пък активира каквато и да било дискусия с цел по-бърза промяна в законодателството, свързана с тестовете.

Интервюто завършва с констатацията, че в крайна сметка не е убила никого. Така е, и затова като че ли ѝ се дължи извинение.

Дали ако Милен Цветков беше направил интервюто с нея, щеше да остави същото усещане? Няма как да разберем. Но неделя все пак е ден за пране и къпане.

*Дьона може и да се изписва по друг начин, но така е по-удобно спрямо водещия. Нали на всички трябва да им е удобно.