Моника Филипова няма тренировъчен план. Няма и силно развити социални мрежи. Няма и нужда.
Когато през 2015 г. се записва на 100-километрово състезание - Обиколката на Витоша, тя подхожда плахо. Праща мъжа си на финала с ясната инструкция: ,,Чакай ме към обяд. Донеси и биричка.” Това, което се случва обаче, променя представата за аматьорския подход към ултрамаратона - Моника не само финишира, тя печели и поставя нов рекорд на трасето от 9 часа и 9 минути.
10 години по-късно, Моника отново е първа на финиш линията на Витоша 100 - едно от най-емблематичните състезания у нас, в което физиката има значение, но психиката решава всичко. Тази година тя постигна впечатляващо време от 9 часа и 13 минути. И отново - с бира в ръка, подадена от мъжа ѝ точно преди финала.
Състезанието се провежда у нас от 1983 година като маршрутът тръгва от Бояна, преминава през Владая, Кладница, язовир Студена, Чуйпетлово, Ярлово, Плана, Бистрица, Драгалевци и завършва с финал отново в Бояна.
Срещаме се с Моника в гората на един от пунктовете по трасето на Витоша 100. Тук тя се чувства в свои води, сред тишината и леко разкаляните пътеки, които познава почти наизуст. Говорим си за началото, предизвикателствата и свободата.
Родена е в семейство на професионални спортисти и от малка търси движението. Дълго е искала да стане борец като баща си, но в пети клас започва да практикува ориентиране. Споделя обаче, че никога не е била сред сериозните в отбора - предпочитала е да се наслаждава на средата, приятелите и природата.
Въпреки всичко, този спорт остава част от живота ѝ и в студентските ѝ години, когато записва да учи за треньор по ориентиране в Национална спортна академия. Бързо осъзнава, че това не е нейния път.
Най-любимото ѝ винаги е било бягането. Не за медали, а заради свободата. Какво по-хубаво от това да играеш ,,Стражари и апаши” и да надбягаш момчетата? Дори вече като студентка е обичала да прави обиколки на стадиона на НСА - без цел, без часовник, само за удоволствието.
Днес е майка на две прекрасни деца, и двамата катерачи, собственик на салон за кучешки груминг и човек с пълен график. Именно тук Моника се отличава от останалите бегачи - тренировките ѝ не се водят по план, а по желание именно заради работата и семейството ѝ.
,,След работния ден просто нямам сили да тренирам. Ако трябва да се насилвам, няма да ми е приятно. Повечето хора си мислят, че бягам всеки ден и имам добре структурирани тренировки, а аз просто бягам когато ми е кеф.”
Началото не се ражда на стадиона, а във Facebook. Когато Моника създава Facebook профила си през 2009 г., забелязва колко популярно става непрофесионалното бягане, което не е обвързано с ориентиране или лека атлетика.
Вижда, че нейна приятелка от ориентирането участва в трейл състезания. През годините се включва с нея на няколко къси дистанции, после на малко по-дълги. Така през 2015 г., печели първите си два маратона с дистанция 42 км - на о. Тасос и Чепън.
Същата година чува за ,,Обиколката на Витоша”. 100 километра, които и се струват абсурдни, но се престрашава и се записва и то в последния момент. Без очаквания и без да подозира какво ще се случи.
xазгодишното издание е деветото участие на Моника. Пропуска само едно след раждането на сина си. Но зад тези девет часа бягане се крият не малко предизвикателства. ,,Тази година ми беше най-тежката досега,” споделя тя.
Причината не са умората, теренът или километрите. Тя среща проблем с очите си. В по-голямата част от трасето има замъглено виждане, трудно се ориентира къде стъпва, пада няколко пъти и така състезанието се превръща в сляпо разчитане на инстинкта.
,,Ти сам си си конкуренция. Ествествено, другите хора, които се състезават с теб също те надъхват, но най-голямото предизвикателство си ти самият.” Точно тази вътрешна битка я мотивира да стисне зъби да финишира и за пореден път да е първа.
Равните участъци я отегчават, а еднообразието я изморява повече от баирите. Тя обича стръмни наклони, изненади и борба. Затова бягането никога не ѝ омръзва. То е различно, както тя самата.
Споменах ли, че Моника няма Strava? Това изобщо не е случайно. Забелязала колко се променят хората, когато си създадат профил в Strava (социална мрежа за тренировки) и как всяка тренировка се превръща в състезание. Тя не желае да се доказва пред никого и няма време за излишна суета.
Когато все пак реши да се подготвя за състезание го прави с по-дълги и по-бързи бягания, отново инстиктивно.
Напоследък Моника открива нов източник на адреналин - конна езда. Дълго време се страхува от големи животни, но решава да излезе от зоната си на комфорт. ,,На коня се почувствах така, както когато бягам. Само че на кон,” смее се тя.
Моника е бегач с богат опит в трейл и шосейното бягане. Най-често съчетава двата терена в една тренировка - започва по асфалт и после влиза в гората. Затова за нея е ключово обувките ѝ да бъдат хибридни - леки, но стабилни, без излишна тежест и с добра отскокливост.
ASICS Novablast 5 се оказва перфектното попадение. ,,Изключително лека обувка с добра подметка, която става както за асфалт, така и за трейл,” обяснява тя. ,,Мекотата е страхотна, грайферът е сигурен и не тежи.” Точно такава лекота търси - както в ума, така и в краката.
Екипировката не е по-малко важна. Тя е впечатлена от облеклото на ASICS - леко, дишащо и създадено така, че да не пречи на движението, а да го следва.
Неслучайно Моника резонира с максимата на ASICS - Sound Mind, Sound Body. За нея това не е просто послание, това е нейният начин на живот.
,,Чрез бягането тренираш духа и тялото, ставаш доста по-устойчив на нещата в ежедневието и проблемите в живота.’’ За Моника свободното тяло е свободен ум и точно в тази свобода се крие истинската победа.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
