Във философията на стоицизма е заложено умението да правиш възможно най-доброто, на което си способен, приемайки обстоятелствата такива, каквито са. Да не се оплакваш, да не губиш кураж, да намираш възможност във всяка ситуация, която другите биха определили като “липса на късмет”, “нещастие”, “несполука”.
Джони Пийкок е стоик, но не защото е чел нещо от Марк Аврелий или Епиктет. Макар че, най-вероятно, би се съгласил с всички техни виждания за живота. Пийкок обаче е стоик, просто защото няма друг избор.
Той може да избяга 100 метра за по-малко от 11 секунди. Това, на практика, го прави един от най-бързите атлети на Земята. Ако сте на трибуните на стадион, а той - долу на пистата, ще видите колко бързо успява да преодолее олимпийската отсечка.
Краката и ръцете му се движат в пълен синхрон, феноменално бързо. Създава усещането, че се движи толкова бързо, че прилича на синя светкавица, минаваща перпендикулярно на земната повърхност.
А после спира. Вдига победоносно ръце. Оглеждате го от глава до пети, но колкото по-надолу отива погледът ви, толкова повече се приближава до реалността - а тя е, че дори и Джони Пийкок да е топ атлет, вие (най-вероятно) го превъзхождате поне по отношение на един показател, защото имате два крака.
Пийкок е роден в Кембридж на 28 май 1993 година. На петгодишна възраст се разболява от менингит, а болестта води до увреждане на десния му крак и се налага ампутация под коляното. Някъде по това време родителите му разбират, че Джони е стоик.
Въпреки състоянието си, той не се отказва от мечтата си да бъде спортист. Има детски снимки, в които е облякъл футболен екип на националния отбор на Англия и е 100% сигурен, че един ден ще бъде национал на “трите лъва”.
И макар това да не се случва, той се нуждае “само” от една изкуствена протеза, за да може да тренира пълноценно, а малко повече от 10 години, след като кракът му под коляното е ампутиран, да стане световен шампион на 100 в категория Т44.
На параолимпийските игри в Лондон през 2012 година най-близките хора на Пийкок са по трибуните, готови да изживеят предстоящите 10,90 секунди, сякаш са цяла вечност. Със себе си Джони носи двата си талисмана - единият от тях е почетният знак на покойния му дядо от участието му във Втората световна война. Другият е сребърна плочка с изображението на свети Кристофър, която му е подарък от неговата майка.
После идва време за сигнала, осмислящ целия живот на Пийкок. Сингалът, който дава старт на състезанието, по време на което през главата на Пийкок като на лента минава цялото му детство - шокът от ампутацията, детските погледи, непоисканото съчувствие, подценяването, битката с живота.
Край на състезанието, първи е. Вече е не само олимпийски шампион, но и шампион в живота, защото е много повече от спортист. Той е човек, носещ послание - не избираш какво ще ти се падне в живота, но избираш как да реагираш.
Джони Пийкок е един от атлетите на ASICS не защото е велик шампион, а защото освен такъв, е и велик човек. От години брандът припознава ценностите си за “Здрав дух в здраво тяло” точно в личности като британеца. Защото те успяват да докоснат хората и да променят животите им.
Всъщност неговият успех прави от треньора му Дан Пфаф притежател на уникално постижение. Той е първият специалист, който е извел свои спортисти до олимпийската и параолимпийската титла на 100 метра. Пфаф е треньор на канадеца Донован Бейли при спечелването на златния медал от Атланта'96.
А историята на Джони Пийкок не завършва с Лондон, тя тепърва започва там. Британецът става световен шампион в Лион през 2013 година, европейски шампион в Суонзи през 2014, отново олимпийски шампион в Рио през 2016, както и отново европейски шампион от същата година, а през 2017 година дублира и световната си титла.
На Игрите в Токио Пийкок също е участник, като след 8 години на доминация, за първи път не печели злато, а бронз. Но това вече няма чак такова значение, защото той е повече от шампион, а глобален посланик на непримиримостта.
Точно такива са и другите посланици на ASICS, сред които, несъмнено, най-силно грее звездата на Новак Джокович.
Носителят на 23 титли от Големия шлем пренаписа историята на тениса няколко пъти, за да стигне до момент, в който е асоцииран само и единствено с думата величие.
Тенисистът е прекарал общо над 400 седмици на върха в световната ранглиста, държи рекорда за най-възрастен №1 и има 98 титли в професионалната си кариера. За мнозина, той безспорно е най-великият в историята.
Когато 37-годишният Ноле стана най-възрастният №1 в света, той коментира рекорда по много любопитен начин:
“Казват, че годините са просто число. За мен това число е 1”.
Сега му остава само на олимпийските игри в Париж да постигне последният трофей, който липсва в кариера, в която доминира пред всички останали - златният медал.
Без значение какво ще се случи, Джокович е вдъхновил стотици хиляди хора, не само спортисти, а това, може би, е най-голямата му победа.
Подобно на Джони Пийкок и останалите спортисти на ASICS, Джокович показва, че първо трябва да си шампион в живота, за да станеш шампион и в областта, с която се занимаваш.
Това е и причината ASICS да продължава да търси хора от “специална порода”. Но по-важното, да създава общество, в което да вярваш, че няма невъзможни неща е напълно нормално.
Точно такова има и в България. Отборът на ASICS FrontRunner в страната ни е общество от хора, които са свързани от любовта към бягането, спорта като цяло и активния начин на живот.
А ако спортисти като Новак Джокович са ракетоносителите на мотивацията и вдъхновението, то всички останали са ежедневните посланици, без които мисията за здрав дух в здраво тяло е невъзможна.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
