- Илон Мъск предизвика политически скандал в Италия, след като критикува съдии за блокиране на миграционната политика на премиера Джорджа Мелони.
- Президентът на Италия Серджо Матарела призова Мъск да не си позволява да дава инструкции на суверенна държава.
- Правителството на Италия се опитва да реши проблема с имиграцията чрез временно депортиране на мъже от "безопасни" чужди държави във временни центрове в Албания.
- Мелони и магистратите в Италия вече влизат в открит конфликт с взаимни обвинения заради несъгласието си по спорната политика.
Милиардерът Илон Мъск се забърка в политически скандал в Италия, заради който получи критики лично от президента на страната Серджо Матарела.
Собственикът на Х реши да атакува италианските съдии заради ключово решение, което блокира миграционната политика на премиера Джорджа Мелони (в близки връзки с Мъск).
"Тези съдии трябва да си ходят", написа той в профила си по адрес на състав от съда в Рим, поставил под въпрос легитимността на правителствено решение за депортиране на мигранти във временен център в Албания.
Този коментар принуди президента Серджо Матарела да напомни на Мъск, че Италия няма да толерира външна намеса в политиката ѝ.
"Италия е велика демократична държава и знае как дасе грижи за себе си. Всеки човек - особено онзи, който скоро ще заеме важна правителствена роля в приятелска и съюзническа държава - следва да уважава суверенитета на Италия и не може да си позволява да ѝ издава инструкции", казва Матарела в своя позиция.
Министърът на външните работи на Италия Антонио Таяни от "Форца Италия" също подкрепи президента, като осъди тона на Илон Мъск - макар че подкрепя критиката срещу "част" от магистратите в страната.
Коалиционният партньор на Мелони и вицепремиер Матео Салвини обаче го приветства: "Илон Мъск е прав".
Целият спор, заради който избухна скандалът, е свързан със споразумението за трансфер на нелегални мигранти от Италия към Албания.
Според него италианското правителство може да изпраща всеки месец до 3000 кандидати за убежище в два миграционни центъра в Албания, докато реши дали съответният човек има право на престой в страната.
Хората, които може да бъдат премествани в Албания, са пълнолетни мъже, в добро здраве, които са пристигнали нелегално в Италия от т.нар. безопасни държави - т.е. страни, за които се смята, че не нарушават основни човешки права на гражданите си.
На практика тези центрове представляват временен арест за мигранти, които Италия не иска на своя територия и планира бързо да депортира там, откъдето са дошли.
Споразумението на Мелони и албанския премиер Еди Рама беше подписано през 2023 г. и е първото подобно решение за "износ" на мигранти към държави извън ЕС. Затова и се наблюдава със засилено внимание от останалите правителства в блока - а както става ясно, и от Илон Мъск.
Дотук обаче властта в Рим губи с 0:2 в съдебната зала.
Последният спор възниква заради делото на седем души с египетско и бангладешко гражданство, транспортирани с военен кораб до Албания.
Според италианското законодателство - Египет и Бангладеш са държави, в които е безопасно да бъдат връщани мигранти. Това обаче не е така спрямо европейското право, защото в двете страни или в отделни техни региони са нарушавани човешките права на малцинствата и има потенциална опасност за сигурността на евентуално депортираните граждани.
Съдът в Рим блокира заповедта за изпращането им във временния център в Албания и настоява въпросът за легитимността на тази схема да се реши на по-високо ниво от Европейския съд.
Това е вторият неуспех на кабинета Мелони да задейства схемата, като първата група от 16 мигранти са върнати от лагера в Албания обратно в Италия заради отказ на съда.
Джорджа Мелони смята, че не съдиите, а правителствата са овластени да решават кои държави са безопасни за връщане на мигранти.
"Много е трудно да се работи и да се дават отговори на тази нация, когато се сблъскваш с опозиция от част от институциите, които би трябвало да помагат в даването на отговори", казва Мелони преди месец при първото съдебно решение за връщане на мигрантите от Албания.
Спорът стига до още по-груби измерения, след като в медиите изтича писмо на зам.-прокурора към Върховния касационен съд на Италия Марко Патарнело до негови колеги с критики срещу "опасните" атаки на премиера.
Извадки от мейла на Патарнело попадат на страниците на консервативния вестник Il Tempo и са разпространени от Джорджа Мелони в профилите ѝ в социалните мрежи като "доказателство", че съдебната власт в Италия прави "заговор" срещу нея.
Изтичането на кореспонденцията и ваденето на думи от контекста доведоха и до контрадекларация на професионална асоциация на магистрати. Те защитават своите колегии съдии и осъждат политиците за това, че заблуждават общественото мнение.
Politico цитират позиция на прокурора Стефано Мусолино, който посочва, че Джорджа Мелони не критикува решението на съда, а самия съд за това, че не е отговорил на очакванията ѝ.
"Това е опасна визия за отношенията между институциите. Ако Мелони си представя, че съдебната власт ще съдейства на правителството, това означава, че тя си представя съдебна власт, която не е автономна и независима, а служи на целите, които правителството само си поставя", посочва той.
Колкото до Илон Мъск - дори и на най-богатия човек в света му се наложи да направи не особено убедителна крачка назад след критиките от президента на Италия.
Собственикът на Х публикува позиция, в която изразява уважение към Серджо Матарела и държавните институции, но заявява, че "ще продължи да изразява свободно мнението си".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
