„MVP, MVP!“ – баскетболните фенове огласиха цялата зала, а той заплака от щастие.
Този човек играе баскетбол с лекота. Или по-скоро преподава. Когато е на паркета с топка срещу теб, знаеш, че рядко ще имаш шанс да го спреш. Вече е сътворил история и е станал най-младият MVP (най-полезен играч) в NBA – нещо, с което дори Меджик Джонсън и Майкъл Джордан не могат да се похвалят. Но ето, че е нужен само миг една кариера да рухне.
Дерик Роуз се свлича на земята в мача срещу Филаделфия от плейофите на сезон 2012. Стиска зъби от болка, а диагнозата е най-страшната за един млад активен спортист – скъсани връзки на коляното. В повечето случаи това може да се тълкува като край на кариерата, особено в спортове като баскетбола – там изграденият ритъм е най-важното нещо, а дългото отсъствие от паркета е равносилно на изгнание.
Тези няколко секунди са най-решаващият момент в кариерата на Роуз. Младият и талантлив гард на „Чикаго Булс“ е готов да стъпи в обувките на Майкъл Джордан и да върне отбора към величието от 90-те. Но приказката му съвсем не е с щастлива развръзка. Всъщност, тя дори не е приключила, защото Дерик днес става на 32 и още всява страх у противниците в големите американски зали с екипа на "Детройт Пистънс".
„С топката той можеше да прави неща, които нормалните седмокласници не успяваха. Дори някои юноши не ги умееха“, твърди треньорът му от гимназията Робърт Смит. „Всеки ден ти показва все повече и повече“, казва бившият наставник на „Булс“ Тим Тибодо. „Той има в себе си онази аура на ЛеБрон Джеймс, която го прави естествен лидер, която му помага да прескача от едно ниво на друго“, споделя бившият му съотборник Линдзи Хънтър. Всичко това говори красноречиво за влиянието върху играта на наричания отвъд Океана D-Rose.
Той е класическото американско момче, което цял ден играе „стрийт баскет“ и мечтае да пробие в NBA. За разлика от повечето мечтатели – Роуз има огромен талант. Той е роден през 1988 и расте в Чикаго, а точно тогава градът е полудял по новата звезда Майкъл Джордан и по шесткратните шампиони от „Булс“. Вероятно оттам Дерик е попил манталитета на победител.
В колежа той играе за Memphis Tigers. С него в състава си тимът постига сезона с най-много победи в историята си – 38 срещу само две поражения. Достига до №1 ранкинг и играе в мача за титлата на NCAA. А всичко се дължи на малката фурия, която пробива защитата с бърз кръстосан дрибъл, лети между два пъти по-високите съперници и завършва с лекота под коша с майсторски движения с отскок и понякога невъзможни изпълнения. Бележи от всяка позиция и бъдещето му е ясно – NBA го чака с отворени обятия.
Роуз е избран под №1 в Драфта на лигата. Това означава, че е най-добрият млад играч в света. Тийнейджърът слага шапка на „Булс“ с доволна усмивка и феновете вече виждат новия Джордан. Той е впечатляващ не само защото вкарва и побеждава, а защото е от онзи тип играчи, които ти се иска да гледаш в продължение на часове, дни и седмици. Които ти носят наслада от играта и те карат да се изправяш на крака всеки път, когато са на прага на величието.
И така, момчето от Чикаго влиза в голямата игра точно през 2008 – времена, в които Коби Брайънт е господар, ЛеБрон Джеймс набира все по-голяма скорост, а „Бостън Селтикс“ току-що са станали шампиони с доминантното трио Пол Пиърс, Рей Алън и Кевин Гарнет. Как изобщо някой може да се конкурира с тези играчи?
В първия си сезон като играч на „Булс“ D-Rose бележи страхотните за новобранец 16,8 точки на мач. Вкарва почти половината от изстрелите си през целия сезон и реализира средно по 6,3 асистенции. Комисарят на NBA с радост му връчва наградата за „Най-полезен новобранец“.
Лигата вече има своето ново лице. Аурата на Роуз е уникална и Чикаго пак е жив. Билбордите с неговия лик са навсякъде, феновете си купуват жадно потници с първи номер на гърба, рекламите и спонсорските договори валят, а Дерик е поставен под огромно напрежение.
За него обаче такава дума не съществува. „Играя баскетбол, защото това е начин да се отърся от всички останали проблеми. Просто излизам на паркета и не мисля за нищо друго. Движа се свободно и се забавлявам“, казва гардът на „биковете“. И избухва с 20,8 точки на мач в следващата си кампания, преди да дойде и най-доброто му постижение в рамките на един сезон – 25 точки средно на двубой плюс 7,7 асистенции. Роуз отвежда Чикаго до първата позиция в Източната конференция с 62 победи от 82 двубоя и немислимото се случва.
„MVP“ – чува се викът на феновете в залата на „Булс“, когато D-Rose вдига трофея за „Най-полезен играч“ в NBA. На 22 години той става най-младият носител на наградата. Това е най-голямото индивидуално отличие в света на баскетбола и то не принадлежеше нито на Коби Брайънт, нито на ЛеБрон Джеймс през 2011.
Макар да загуби финала на конференцията от Маями, Роуз се завърна още по-силен следващата кампания и пак изведе тима си до плейофите. Още в първия кръг обаче съдбата реши да сложи прът в колелата на младия гард. Бруталната контузия наложи операция и го извади от игра през целия сезон 2012-2013. Следващия ноември, преборил травмата, гардът се завърна и феновете полудяха. Той обаче не изглеждаше на себе си. В играта му нямаше ритъм и прословутата експлозивност въпреки всичките му опити да се представи на ниво. Паузата си бе казала тежката дума. А на всичко отгоре Дерик контузи десния менискус и пропусна остатъка и от тази кампания.
Всичко беше против Роуз – завръщаше се и отново се контузваше. Последва травма на коляното, която се усложни и баскетболистът пропусна още 30 двубоя. Играеше по около 30 минути средно на мач, но нямаше същия ефект върху двубоите и Чикаго отпадаше в първите кръгове на плейофите.
И така, Дерик се сбогува с родния град и с любимите фенове през 2016, когато замина за Ню Йорк. Последва период и в Кливланд, за да може да се озове в Минесота през 2018. Никой вече не говореше за най-младия MVP в историята. Критиците само намекваха колко провалена е кариерата му и колко тъжна е баскетболната му приказка. Така е в спорта – рядко се раждат хора като Джордан, Шакил О'Нийл, ЛеБрон, Гарнет, Коби и Дънкан. Трудно е да си на тяхното ниво.
Но точно тогава, в една октомврийска вечер в Минесота, на паркета излезе не 31-годишният D-Rose, а 22-годишният най-полезен играч. Забравеният гард накара феновете на „горските вълци“ да повдигнат вежди при първите няколко отбелязани тройки. После с майсторство се обърна в центъра на паркета и даде виртуозна асистенция. Привържениците започнаха да крещят все по-силно и да искат още. А Роуз бе готов да им го даде. Защитниците на Юта видяха движение от старата школа, в което Дерик скочи и прокара ръцете си около бранителя, за да завърши с отскок от другия край на коша, а вече и коментаторите не вярваха на случващото се.
Прероденият Роуз с лекота излизаше от заслоните и бележеше точка след точка, подаваше на съотборниците си на лесни позиции за вкарване, взимаше дори борби, летеше от задно в предно поле и на няколко пъти „счупи глезените“ на съперниците. Най-голямото унижение в баскетбола – да те съборят на земята, без да са те докоснали.
А накрая – D-Rose блокира изстрел, с който Юта можеше да измъкне победата. Мачът свърши. Играчите на Минесота го прегърнаха, когато на таблото срещу името му се изписаха 50 точки. Никой не вярваше. Да, това можеше да бъде само единичен случай на магия, в която Роуз припомни за себе си. Можеше да е единственият път, в който поне за миг е намерил това, което загуби. Но в онзи момент аурата му се завърна. Може да не играе в плейофи и на финали за титли, но Дерик доказа в онзи ден колко важна част е от историята на баскетбола.
„Какво означава това за теб, Дерик?“, попита го репортерът. „Всичко. Всичко. Трудя се непрестанно“, каза той през сълзи. „Направих го за отбора, но нямаше да мога без тези фенове, без тези съотборници, без цялата подкрепа. Благодаря ви!“.
„MVP, MVP!“ – баскетболните фенове огласиха цялата зала, а той заплака от щастие.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
