Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Алън Ливай е на почти 70 години, когато решава да предизвика себе си и да напише първия си роман. Няма издател, няма литературен агент и изобщо не предполага, че книгата ще се превърне в международен бестселър.
Първоначално дори няма намерение да я публикува – иска просто да завърши ръкописа.
Три години след като сам издава „Тео от Голдън“, от романа вече са продадени над 2,5 млн. копия. Книгата оглавява класацията на The New York Times и се нарежда сред най-продаваните художествени заглавия в Amazon в САЩ. Правата са продадени в 42 държави, а сред почитателите на романа е и Опра Уинфри, разказва The Independent.
Американската журналистка и телевизионна водеща Кейти Курик също избира „Тео от Голдън“ за своя читателски клуб.
Романът вече е издаден и на български.
92 портрета в едно кафене
Алън Ливай е роден в Бей Минет, Алабама, и дълги години няма намерение да става писател. 13 години работи като адвокат, а след това заминава за Великобритания, където изучава шотландска литература в Единбургския университет.
По-късно сменя професията и става певец и автор на песни. В продължение на години участва в различни събития и свири пред християнски организации в САЩ.
Около 2010 г. се връща у дома, за да бъде близо до брат си Гари, който е диагностициран с нелечим мозъчен тумор, и до възрастния им баща. След това изкарва един мандат като местен съдия, но отново не е сигурен накъде да продължи.
Тогава в местно кафене забелязва 92 портрета на непознати хора, нарисувани с молив и обявени за продажба.
Ливай купува няколко от тях и започва да се пита кои са хората на рисунките и защо портретите още стоят там. Постепенно му хрумва какво би станало, ако някой купи всички и тръгне да издирва хората, изобразени на тях, за да им ги подари.
Така се ражда и основната история в „Тео от Голдън“.
Главният герой е възрастен мъж на име Тео, който се премества в измисления град Голдън в американския Юг. В местно кафене той попада на същите 92 портрета и решава да ги купи един по един, а след това да открие хората от рисунките.
В замяна иска само едно – да чуе историите им.
С всяка среща Тео научава повече за загубите, тайните и надеждите на жителите на Голдън. Романът е за самотата, близостта между хората и за това колко много може да означава някой просто да те забележи.
The Independent го сравнява с „Човек на име Уве“ на Фредрик Бакман и „Вторници с Мори“ на Мич Албом.
Пише романа три години и половина
През следващите три години и половина Ливай работи по романа в малка къща близо до семейния дом.
Първата версия пише изцяло на ръка. Няма краен срок, редактор или издател, който да чака текста.
„Просто исках да видя дали имам сили да напиша дълго художествено произведение“, казва по-късно той пред The Washington Post.
Когато завършва ръкописа, който първоначално носи заглавието „The Old Man“, Ливай не планира да го публикува. За него самото написване на романа вече е достатъчно.
Приятелите му от колежа обаче го убеждават да опита. Така с помощта на племенницата си Арон Ричи, която работи като проектен мениджър, Ливай решава да издаде книгата сам.
Мълвата за книгата се разпространява от уста на уста
Ливай и Ричи не търсят големи медии или издателства. Вместо това се обръщат към хора, които авторът познава от различни периоди в живота си.
Ричи ги моли да разкажат за книгата в местни църкви, библиотеки, книжарници и читателски клубове, а самият Ливай се среща с читатели винаги когато има възможност.
Племенницата му поддържа връзка и с хората, които пишат на автора за романа, а Ливай често им отговаря лично, разказва тя пред The Washington Post.
Мълвата постепенно се разпространява от уста на уста. До края на 2023 г. от „Тео от Голдън“ са продадени около 3000 копия, а година по-късно – вече 25 000.
Само през първата половина на 2025 г. продажбите достигат 125 000, а романът стига до 38-о място в класацията на 100-те най-продавани книги в Amazon в САЩ.
Тогава интерес към книгата проявяват и големите издателства.
Сред хората, които забелязват успеха ѝ, е Сюзан Глък – литературен агент в WME (William Morris Endeavor), една от големите американски агенции за таланти и литературни права.
Пред The Wall Street Journal тя сравнява откриването на „Тео от Голдън“ с това „да влезеш в гората и да намериш еднорог“.
Големите издателства се включват
През септември 2025 г. започва наддаване за правата върху романа.
В САЩ печели Atria, част от Simon & Schuster. Само няколко седмици по-късно излиза ново издание на книгата, а преди Коледа е пусната и аудиоверсия, прочетена от актьора Дейвид Морс.
Във Великобритания правата са купени от Fontana Books, част от HarperCollins.
Въпреки че в романа има ясно изразени християнски мотиви, особено към края, Ливай казва, че не е искал да пише християнски роман. По тази причина дори отказва предложение от християнско издателство, отбелязва The Independent.
Продажбите продължават да растат и „Тео от Голдън“ преминава границата от 2,5 млн. продадени копия.
Кейти Курик – една от най-разпознаваемите американски телевизионни журналистки и дългогодишна водеща – избира романа за своя читателски клуб.
„Този човек просто излъчва доброта и състрадание. Това беше като противоотрова срещу целия хаос и озлобление в света“, казва тя за Ливай пред The Wall Street Journal.
Няколко месеца по-късно Опра Уинфри също разговаря с него за книгата в свое предаване в YouTube.
Алън Ливай вече работи и по следваща книга.
