Тува е един от най-изолираните региони на Русия - намира в централната азиатска част на страната до границата с Монголия, на близо 4700 километра разстояние от Москва.
Невъзможно е да се стигне с влак до столицата ѝ Кизил - има гара, но няма ЖП-линия, защото не е достроена от тържественото ѝ откриване от Путин през 2011 г. досега. Пътуванията към останалите части на Русия може да станат само със самолет или с автомобил, по двулентовото шосе "Енисей", единствения асфалтиран път от Тува към северните части на страната.
Република Тува е родното място на министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу, но е и на първо място по брой на смъртните случаи сред войници, загинали в Украйна, спрямо цялото население.
Тук военната служба се оказва привлекателна за много от жителите на Тува, защото е един от най-надеждните начини да се оттласнат от дъното на бедността. Журналистът Владимир Севриновский публикува в "Медуза" мрачен репортаж за причините, поради които азиатската федеративна република дава толкова много жертви на фронт, отдалечен на хиляди километри от родните им места.
За разлика от останалите републики в Руската федерация, тук руснаците са малцинство, само около 16% от населението според последното преброяване от 2010 г. Броят им в Тува намалява рязко след разпадането на СССР и продължава да спада и досега. Престъпността е сред най-високите в цялата държава, което води и до масово разпространение на предразсъдъци за тувинците сред останалите руснаци като за агресивни и опасни хора.
Сибирските руски азиатци са свързвани и с много от бруталните престъпления, които руската армия извършва в Украйна.
Това е републиката с най-голям дял от населението, което живее под линията на бедност - 34,1%, а почти седем процента живеят в пълна нищета. Средната заплата през 2021 г. в Тува е малко над 20 000 рубли, или около 330 долара на месец. Според данни на "Медиазона" към 9 септември - 94 от общо 6219 идентифицирани убити военни са от Тува. Тук не се броят безследно изчезналите или онези, чиято смърт не може да се засече през публичните източници. И това е най-високият показател сред руските региони - в Дагестан жертвите са 292, но населението на кавказката република е в пъти по-голямо от Тува.
Тува се сдобива с полигон, военно градче и мотострелкова бригада през 2015 г. Военната служба изведнъж се оказва най-достъпния начин за издигане в обществото.
Заплатите на войниците са почти тройни на фона на обичайното ниво за региона. Никой не подозира, че ще се случи истинска война.
Първоначално военната агресия се подкрепя от местното население.
"Когато повечето хора живеят на границата на мизерията и няма достъпно качествено образование, откъде може да се появи масово критично мислене?", коментира местен антивоенен активист на име Аян. Той не обвинява обикновените тувинци, които поддържат инвазията, защото ги смята за жертви на пропагандата.
Вината е на местните идеолози - правителствени служители, образовани хора, лидери на обществено мнение, които прославят войната и изпращат съгражданите си на фронта.
"Не знам как тези хора се поглеждат в огледалото. Щях да се отнасям по друг начин, ако някой беше нападнал наши територии. Но пропагандата твърди, че загиналите тувинци са отдали геройски живота си за родината. Каква родина? Къде е Тува, а къде е Лисичанск?", коментира той.
Според него войната вече внася разногласия в почти всяко местно семейство.
"Много пъти съм чувал как роднините се опитват да убедят мъжете да не ходят на война, защото няма какво да търси в чужда държава. А съпругите им казват "До гуша сме затънали в дългове, кредити, бързи заеми. Отивай на война, изкарай някакви пари".
Местни активисти се опитват да помагат на семействата на войници, които изчезват на фронта.
В края на май три момчета на по 18-19 години подписват договор за военна служба, но настояват да се уволнят, след като веднага ги изпращат на първа линия в Украйна.
Вместо да изпълнят рапортите им, руските командири ги арестуват и ги предават на наемници от ЧВК "Вагнер" - след което връзката с тях изчезва.
Роднините на момчетата започват да пишат писма до всички институции, за да търсят информация какво се случва с тях. Малко по-късно войниците отново се появяват в град Попасная (градът е практически унищожен през юни след сражения), но нямат нито лични документи, нито бронежилетки - командирите им ги отнемат, когато те пишат рапортите за отказ от служба.
Младите мъже успяват да се върнат обратно от Донбас в Тува и да си възстановят документите. След това обаче местният военен комитет им изпраща призовки за наборна служба. Когато войниците подават сигнал до прокуратурата за това, че са държани насила в армията, срещу тях са образувани дела за "фалшиви доноси".
Министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу е родом от Тува и съдейства за откриването на военната база. Наричат го "единственият, който е успял да си пробие път от Тува и да стане известен човек".
Независимо от унищожителната статистика за войната, Шойгу остава местната гордост, портретите му украсяват калканите на блокове в столицата Кизил, а крайбрежната алея край Енисей носи името на баща му Кужугет Шойгу (бивш секретар на местната партийна комунистическа организация по време на СССР).
Местните пропагандисти повдигат бойния дух на тувинците, като сравняват Путин с Чингис хан, а Шойгу - с помощника на монголския пълководец Субетей. Аналогията първо се родила като шега. Войната обаче скоро започва да носи смърт на повярвалите в нея.
През пролетта на 2022 г. официалният сайт на правителтвото на Тува публикува почти всеки ден съобщения за загинали военнослужещи от републиката в Украйна. Междувременно - местните власти организират "патриотични флашмобове", за да не губят бойния ентусиазъм, и създават легенди за героични постъпки на туванци на фронта. Вторият (след Шойгу) жител на републиката, получил званието "Герой на Русия", е Мерген Донгак - военен, превърнат в "лице" на войната.
Според официалната версия - Донгак се е прославил в Украйна, като изнесъл от фронта тялото на ранения командир на взвода по време на активна битка и след като сам поел командването, принудил противника да избяга. "Героят" се появява по официални събития заедно с ръководителя на републиката, но в столицата на Тува вече няма нищо друго, което да напомня на войната. Само рядко се вижда буквата Z, изписана по линейките на "Спешна помощ".
Ако републиката не беше масово обхваната от бедност, смята Аян, много по-малко хора щяха да рискуват живота си срещу 200 000 рубли на месец. Но и онези, които изкарват пари в Украйна, не се радват на доходите си.
"Има момчета, които се връщат след раняване на фронта, получават компенсация 3 милиона рубли, но не знаят какво да правят след преживяното по време на войната. Започват да пият и прахосват парите", коментира той. Противниците на войната стават все повече, но всеки от тях има роднина и познат в управлението. Срещу всеки има лост за влияние, а властта се възползва "умело" от него.
Тува е място, в което шаманите са на особена почит - водачи на религиозни култове, за които местните хора вярват, че могат да лекуват или закрилят по силата на връзката им с природата.
Журналистът от "Медуза" разговаря с няколко шамани, към които семействата на войниците се обръщат за помощ.
"Едно момче дойде в инвалидна количка. Украинец, но воювал за Русия. Майка му купи от мен нокът от мечка. Брат му подаде рапорт за уволнение от мотстрелковата бригада, но не му разрешават. Договорът е като присъда. Ако не го изпълниш, ставаш изменник или дезертьор", казва стар селски шаман пред репортера.
Отначало той също е обмислял дали да не се запише като доброволец, но по-късно се разубеждава. Опитал се е и да накара своя племенник да се откаже от военна служба при едно от връщанията му от Украйна.
"Казах му - ти си единственият ми племенник, носил съм те на раменете си. Имаш дъщеря, роди ти се син, докато беше в Украйна. Не отивай там, проклета да е тази война. Но нищо не се промени. Той удължи договора си с пет години. Основно заради кредитите. Но има и друга мотивация - отмъщение. Заради приятелите. Заради събратята - тувинци. Отишли са живи и здрави, смяли са се, пели са песни за любовта, за тайгата, за животните, а сега ги няма", казва той.
"Всичко ще свърши зле", коментира шаманът. "Войната. Много умират. Всички пари отиват нататък - за оръжие и лекарства. Ние, тувинците, останахме малко. Все едно сме в зоопарк".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
