След десетилетия опити за откриване на лекарство, което да забавя унищожаването на мозъчните клетки от болестта на Алцхаймер, учените постигнаха пробив и доказаха, че успешното лечение е възможно.
Lecanemab атакува лепкавия белтък бета амилоид, който се натрупва в мозъците на хората със заболяването.
Това е само началото в борбата срещу Алцхаймер, тъй като лекарството има скромен ефект и е спорно доколко действието му би рефлектирало върху ежедневието на засегнатите. То постига резултати в ранните етапи на болестта, което означава, че за да бъде от полза в по-масов план, ще е нужен и напредък в навременното ѝ диагностициране.
Въпреки това изследователите определят откритието като "изключително значимо", съобщава BBC.
Един от основните учени, насочили се преди 30 години към идеята да бъде таргетиран амилоидът, професор Джон Харди, го определи като "историческо" и е оптимист, че "виждаме началото на терапиите срещу Алцхаймер." Професор Тара Спайърс-Джоунс от Единбургския университет също наблегна на това колко значими са резултатите - "тъй като дълго време се изправяхме пред 100% провал в опитите си."
Към момента пациентите са третирани с други лекарства, но тяхната функция е единствено да им помага да се справят със симптомите, а не да променя хода на заболяването.
Повече от 55 милиона души в света са жертви на болестта, като се очаква броят им да нарасне до 139 милиона до 2050 година.
Как работи lecanemab?
Той е антитяло, което е проектирано да провокира имунната система да изчисти амилоида от мозъка. Амилоидът представлява протеин, който се струпва в пространствата между невроните и образува плаки, които са един от отличителните белези на Алцхаймер.
Резултатите не демонстрират откриването на "чудодейно лекарство" - заболяването продължава да нанася щети върху мозъка на засегнатите, но влошаването се забавя с около 25% в течението на 18-месечно лечение.
В момента данните се обработват от регулаторите в САЩ, за да се вземе решение дали lecanemab може да влезе в широка употреба. Планът е през следващата година същият процес да започне и в други държави .
Съществуват и рискове. 7% от третираните пациенти е трябвало да спрат приема поради странични ефекти. При 17% от участниците в тестването на продукта е отбелязан риск от мозъчен кръвоизлив, а при 13% - от мозъчен оток.
Доктор Сюзан Колхас посочва, че "постигнатият ефект е скромен, но ни дава нещо, за което да се хванем" и следващото поколение на лекарството ще бъде по-добро.
Доктор Елизабет Култард казва, че хората разполагат със средно шест години независим живот, след като започне лекото когнитивно увреждане. Ако то бъде забавено с четвърт, това може да се равнява на допълните 19 месеца, "но все още няма как да бъдем сигурни в това", посочва тя.
Активните изследвания продължават, като учените не се фокусират единствено върху амилоида, който е само един аспект от сложната болест.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
