Около 5 775 000 души са се преброили по време на националната кампания на НСИ през септември и октомври, като по предварителни данни това са близо 83% от гражданите на страната.
Първи резултати от Преброяване 2021 ще бъдат обявени в края на годината, а окончателната картина на населението ще е ясна едва през 2022 г. Това каза Магдалена Костова, директор на Дирекция "Демография и социална статистика" в НСИ, пред БНР.
Целта на кампанията е не само да се види колко души живеят в страната, но и какъв е профилът им - образование, работен статут, условия на живот, мобилност.
Предварителната прогноза за прираста на населението обаче не е позитивна.
"Ние използваме за база данните за нашето население, които всяка година публикуваме от текущата демографска статистика. В края на 2020 г. то беше около 6 916 000 души. Ясно е, че населението в страната най-вероятно ще бъде по-малко, предвид демографските промени в последните години", казва Костова в интервюто за "Хоризонт".
Средно с между 50 и 60 000 души на година намалява населението на страната, като това се дължи по-малко на външната миграция и в голяма степен на отрицателния естествен прираст - повече хора умират, отколкото се раждат.
Ниската раждаемост е по-скоро типична за всички развити страни. Смъртността в България обаче е "изключително висока", посочва Костова.
"В комбинация с емигрирането на млади хора в активна и фертилна възраст това влошава възрастовата структура на населението. 22% от населението на страната в момента е на възраст 65 и повече години. Възрастните жени са повече, отколкото мъжете, те живеят със средно 7 г. повече от мъжете. Намалява населението в трудоспособна възраст, особено са засегнати северозападните райони, областите Смолян, Велико Търново, Габрово", казва тя.
Най-бързо обезлюдяват северозападните райони на страната - при тях се отчита много ниска раждаемост и висока смъртност.
"В област Видин 30% от населението е на 65+ години, т.е. почти всеки трети е възрастен човек. Това поражда цикличност - няма млади хора, няма работна ръка, не се правят инвестиции в региона и води до все повече застаряване на населението. Преброяването вероятно ще покаже, че то е намаляло още повече в тези региони", казва Магдалена Костова.
Covid-пандемията дава много сериозно отражение върху всички показатели на демографската картина в България.
"Смъртността през 2020 г. се покачи изключително много - 126 000 лица са починали, което е с 16 000 повече от предходната година. Коронавирусът има както пряко, така и косвено отношение към това. Официално - около 8000 души са починали от Covid-19 през миналата година. Останалите са починали или от други болести, или поради това, че не са ходили на лекар, профилактични прегледи и др.", казва Костова.
Раждаемостта през 2020 г. също пада - от НСИ го отдават на несигурността и страховете на бъдещите родители от здравната криза, заради която те предпочитат да отложат създаването на семейство.
Браковете в България също намаляват през миналата година.
"За първи път от много години през 2020 г. се увеличи миграцията от градовете към селата. 50% от всички хора, които са променили своя адрес в рамките на страната, са мигрирали от градовете към селата. Това се е случило предимно в периода март-април, като засяга всички големи градове", казва тя.
София е една от областите, в които населението все пак се увеличава.
"В София живее 18% от населението на страната. Това е най-желаният притегателен център за хората. Основните причини, които движат миграцията към София, са възможностите за работа, образование, по-добри условия на живот и по-добри условия за отглеждане на деца", казва Костова.
Тя призова политическото ръководство на страната да вземе предвид предупрежденията на НСИ за състоянието на населението, като стимулира българските граждани да останат да живеят и работят в страната. Магдалена Костова посочи, че макар да са влошени, демографските тенденции не са необратими:
"Има как да се обърне тенденцията, просто трябва да се вземат подходящи мерки".