Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Президентът на САЩ Доналд Тръмп не бойкотира ангажимента за колективна отбрана на НАТО - прословутия чл. 5 от договора за Алианса, който го задължава да защити всяка страна членка, ако тя е обект на нападение. От своя страна всички държави за съгласни да достигнат до 5% от Брутния вътрешен продукт годишни разходи за армиите си до 2035 г. - изискване, което именно Тръмп отдавна държи да бъде изпълнено, за да продължи и Вашингтон да изпълнява ангажиментите си.
Това са два от изводите от заключителната декларация от Срещата на върха на НАТО. „Нападение срещу един е нападение срещу всички. Оставаме единни и твърди в решимостта си да защитим нашия един милиард граждани, да браним Алианса и да опазим свободата и демокрацията си“, посочват страните членки. Преди разговорите американският президент даваше противоречиви сигнали - ден по-рано той заяви, че се ангажира да бъде приятел на страните от НАТО, но че член 5 има „многобройни дефиниции“.
Подкрепата на САЩ е от изключително значение, тъй като страната разполага с най-силната и голяма армия в НАТО.
За ръст на инвестициите в отбрана се обяви и българският премиер Росен Желязков, който представлява страната на форума. Той обяви и че България ще изработи национален план за инвестиции в отбранителните способности.
Според плана на НАТО, който вече изглежда консенсусен, годишните разходи за отбрана на всяка страна трябва да нараснат до 5% от БВП до 2035 г., като поне 3.5% от БВП ще отиват за директни разходи за отбрана – включително модернизация на армията, изпълнение на целите за способности на НАТО и развитие на военна инфраструктура. Още до 1.5% ще могат да се изразходват за киберсигурност, защита на критичната инфраструктура, гражданска готовност и иновации в отбранителната индустрия.
Страните членки на Алиана записаха в общата си декларация и че Русия е дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност.
Съюзниците се ангажираха и да оказват подкрепа на нападнатата от Москва Украйна в дългосрочен план.
НАТО подчертава, че сигурността на Украйна е неразделна част от сигурността на Алианса. Затова държавите членки ще могат да включват директната си помощ към отбраната на Украйна и нейния военнопромишлен комплекс в годишните си разходи за отбрана. Това е ясен сигнал към Москва, че подкрепата за Киев не е временна, а част от дългосрочна стратегия.
Друг приоритет в декларацията е засилването на индустриалното сътрудничество в рамките на НАТО. Лидерите се обединяват около идеята за премахване на бариерите пред търговията с оръжия и технологии между съюзниците, както и за ускоряване на трансфера на иновации и нови технологии. Очаква се това да стимулира създаването на общи производствени линии, включително за боеприпаси, дронове и киберсистеми.
