"Не спори с ламята"

В Деня на храбростта, Гергьовден, си спомняме за разказа "Не спори с ламята" на Йордан Радичков, с добра доза българска самоирония в легендата за тримата братя и ламята.

Една нощ из селището се разнесоха трясъци, придружени с викове “Стой!”, “Дръж!” и други заканителни възгласи.

После по улицата се зададе ламята, яхната от трима братя. Те бяха чевръсти момчета, извънредно пъргави, и хванали ламята веднага щом тя задигнала ябълката им.

- Дай ябълката, ламьо! – викаше гневно първият брат.

- Няма да я дам! – казваше му ламята.

- Море, ще я дадеш ти! – казваше вторият брат.

- Няма да я дам! – държеше ламята на своето.

- Ще я дадеш и хоро ще играеш! – заканваше се третият брат.

Но ламята си знаеше своето:

- Няма да я дам!

Тримата братя преминаха с ламята през селото, излязоха в полето и се загубиха.

Няколко дни наред чувахме, че стигнали чак до планините, но ламята все не искала да даде ябълката. Някои казваха, че братята ще успеят да си вземат ябълката, а други твърдяха, че няма да успеят, защото къде се е чуло и видяло ламя да даде ябълката.

Но това бяха само предположения. И ламя, и братя изчезнаха, мина лятото, дойде есента, почнаха да падат дебели слани, заваля сняг. Тъкмо заваля сняг и в селото отново се появиха тримата братя с ламята.

- Ще дадеш ти ябълката, ламьо! – викаше първият брат.

- Няма да я дам! – казваше му ламята.

- Ще я дадеш ти, ще я дадеш – казваше вторият брат.

- Няма да я дам! – държеше ламята на своето.

- Ще я дадеш и хоро ще играеш! – заканваше се третият брат.

Но ламята си знаеше своето:

- Няма да я дам!

Попитах момчетата: “Как е момчета, трудно ли се спори с ламята?”, а най-големият брат каза:

- Мани, мани! Остави, че сума думи издумахме, ами заваля сняг и ни измръзнаха ушите.

- Измръзнаха ни – потвърдиха другите братя.

- Да ви измръзнат! – каза ламята.

- Ти не се заяждай, ами дай ябълката! – каза големият брат.

- Няма да я дам! – каза ламята.

Братята обаче не се отказаха от своето, вързаха ламята пред къщата си и винаги щом някой от тях минеше край нея, я питаше няма ли да даде ябълката и ламята казваше, че няма да я даде.

По-късно те престанаха да си говорят с ламята, ами само се спираха пред нея, поглеждаха я въпросително в очите, а тя казваше:

- Тц!