"Бекенбауер" - това е заглавието на документален филм, който германската телевизия ARD се готви да излъчи на 8 януари.
В същия ден целият свят научава за смъртта на футболната легенда.Той си отива в неделя на 78-годишна възраст, заобиколен от най-близките си хора.
Почина германската футболна легенда Франц Бекенбауер
След тъжната новина АRD все пак решава да пусне филма, макар с леко променен час и с известни допълнения, и да покаже Франц Бекенбауер такъв, какъвто го познават всички: без да го превръщат в герой, но и без да спестяват нищо.
Наричат го "Либерото", "Световният майстор", "Кайзера", но тези определения не стигат, за да бъде описан в цялост Франц Бекенбауер, пишат германските медии след смъртта му.
Постиженията му са безспорни: два пъти е избиран за Европейски футболист на годината, участва на 3 световни първенства и изиграва 103 мача за Западна Германия.
Бекенбауер, също като бразилеца Марио Загало и французина Дидие Дешан, са единствените в света, които печелят Световната футболна купа и като играчи, и като треньори на националните си тимове. Кайзера прави това като капитан на отбора през 1974 г. и като мениджър през 1990 г.
След като се оттегля от активната си кариера, става треньор на “Байерн” - Мюнхен, а името му е част от Залата на славата на германския футбол.
"Той беше "Либерото", при това най-големият. Но какво го прави толкова различен, че треньорът на националния отбор по футбол Юлиан Нагелсман да го нарече след смъртта му най-великия футболист в историята на страната?," пише Spiegel.
Отговорът според изданието се крие в това, че той винаги е бил не само преди противниците си, но и преди собствения си отбор и то до такава степен, че понякога е изглеждал твърде добър за тях.
"Бекенбауер не е просто Кайзер, а борец," е краткото обяснение за феномена, в който той се превръща.
Като се връща към първите стъпки в кариерата на големия футболист, Spiegel припомня, че през 1966 година той дори не е част от националния отбор и играе на съвсем друга позиция - ляво крило - при това в началото движенията му са доста неуверени.
"До момента, в който той успява да поеме пас толкова перфектно, че изглежда сякаш една билярдна топка удря друга толкова нежно, че и двете изглежда залепват една за друга," описва напредъка му Spiegel.
Вече като “либеро” (или чистач) той става играчът, който се намира малко зад защитниците и подсигурява техните действия, има ключова роля в изнасянето на топката и започването на атака.
Техническата му брилянтност обаче му носи и друго предимство - да вижда по-бързо от останалите какво се случва на терена - кой е свободен и кой е покрит.
Смята се, че Бекенбауер помага на съотборниците си с това, което изглежда най-просто - да не прави нищо особено.
А за да достигнеш подобно ниво, се изисква смелост и увереност, техника и време.
"Особено в Германия, футболна нация, която превърна битката на терена в добродетел, защитник, който не марширува, а се плъзга по терена без усилие, но с лекота, изглеждаше направо нечувано," пише още изданието.
И завършва с това, че е колкото и добри футболисти да има днес, едва ли някога отново ще се намери такъв от калибъра на Бакенбауер.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
