Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Бекенбауер" - това е заглавието на документален филм, който германската телевизия ARD се готви да излъчи на 8 януари.
В същия ден целият свят научава за смъртта на футболната легенда.Той си отива в неделя на 78-годишна възраст, заобиколен от най-близките си хора.
Почина германската футболна легенда Франц Бекенбауер
След тъжната новина АRD все пак решава да пусне филма, макар с леко променен час и с известни допълнения, и да покаже Франц Бекенбауер такъв, какъвто го познават всички: без да го превръщат в герой, но и без да спестяват нищо.
Наричат го "Либерото", "Световният майстор", "Кайзера", но тези определения не стигат, за да бъде описан в цялост Франц Бекенбауер, пишат германските медии след смъртта му.
Постиженията му са безспорни: два пъти е избиран за Европейски футболист на годината, участва на 3 световни първенства и изиграва 103 мача за Западна Германия.
Бекенбауер, също като бразилеца Марио Загало и французина Дидие Дешан, са единствените в света, които печелят Световната футболна купа и като играчи, и като треньори на националните си тимове. Кайзера прави това като капитан на отбора през 1974 г. и като мениджър през 1990 г.
След като се оттегля от активната си кариера, става треньор на “Байерн” - Мюнхен, а името му е част от Залата на славата на германския футбол.
"Той беше "Либерото", при това най-големият. Но какво го прави толкова различен, че треньорът на националния отбор по футбол Юлиан Нагелсман да го нарече след смъртта му най-великия футболист в историята на страната?," пише Spiegel.
Отговорът според изданието се крие в това, че той винаги е бил не само преди противниците си, но и преди собствения си отбор и то до такава степен, че понякога е изглеждал твърде добър за тях.
"Бекенбауер не е просто Кайзер, а борец," е краткото обяснение за феномена, в който той се превръща.
Като се връща към първите стъпки в кариерата на големия футболист, Spiegel припомня, че през 1966 година той дори не е част от националния отбор и играе на съвсем друга позиция - ляво крило - при това в началото движенията му са доста неуверени.
"До момента, в който той успява да поеме пас толкова перфектно, че изглежда сякаш една билярдна топка удря друга толкова нежно, че и двете изглежда залепват една за друга," описва напредъка му Spiegel.
Вече като “либеро” (или чистач) той става играчът, който се намира малко зад защитниците и подсигурява техните действия, има ключова роля в изнасянето на топката и започването на атака.
Техническата му брилянтност обаче му носи и друго предимство - да вижда по-бързо от останалите какво се случва на терена - кой е свободен и кой е покрит.
Смята се, че Бекенбауер помага на съотборниците си с това, което изглежда най-просто - да не прави нищо особено.
А за да достигнеш подобно ниво, се изисква смелост и увереност, техника и време.
"Особено в Германия, футболна нация, която превърна битката на терена в добродетел, защитник, който не марширува, а се плъзга по терена без усилие, но с лекота, изглеждаше направо нечувано," пише още изданието.
И завършва с това, че е колкото и добри футболисти да има днес, едва ли някога отново ще се намери такъв от калибъра на Бакенбауер.
