Снимка: © Unsplash
  • Докато Детската болница в София се опитва да се справи с финансовата и кадровата криза, Министерството на здравеопазването се опитва да осъществи проекта за нова Национална педиатрия.
  • По идеята за педиатричния комплекс се работи от 4 десетилетия, но въпреки декларираната подкрепа на няколко правителства - без успех.
  • Архитекти от КАБ и лекари оспорват законността и целесъобразността на последната поръчка за строителство на детска болница на мястото на изоставен груб строеж. 
  • Поръчката за близо 80 млн. лв. получи зелена светлина от ВАС.  


41 години след първата копка на новата Детска болница, от нея съществуват само добрите намерения и 12-етажния груб строеж. 

Планираният с десетилетия проект за национална педиатрия, в която да се концентрират всички необходими ресурси за лечение на деца, не помръдва въпреки ангажиментите на няколко правителства преди и след 1989 г. 

Последният опит за съживяване на старата идея беше подложен на критики както от архитекти, така и от страна на лекари-педиатри, които от години призовават за увеличаване на инвестициите в детското здраве. Причината: съмнения в безопасността на недостроения скелет от 1978 г. и в целесъобразността на изготвения проект, който не решава проблемите с липсата на достатъчно финансиране за клиничните пътеки, свързани с лечението на деца в цялата страна. 

По мрачно съвпадение: спорът около бъдещето му мина в сянката на детска смърт. Докато ВАС разглеждаше жалбата срещу проекта за Педиатрията, единствената действаща в момента Специализирана болница за лечение на детски болести (СБАЛДБ) "Проф. Иван Митев" изпадна в криза заради случая с 3-годишно момче, починало от тежка форма на пневмония след часове чакане за преглед. 

Двама от анестезиолозите на здравното заведение подадоха оставка, директорът и един от щатните лекари бяха временно отстранени до приключване на медицинския одит по случая. Това принуди и.д. ръководителят на болницата да обяви, че спира приема на пациенти, които се нуждаят от интензивно лечение и дихателна реанимация, като всички нуждаещи се деца ще бъдат пренасочвани към три алтернативни болници. 

Ако досега проблемът на СБАЛДБ беше в липсата на достатъчно пространство и средства за обгрижване на всички нуждаещи се пациенти, строителството на нова база няма да реши по-сериозният проблем - демотивацията и липсата на специалисти. 

"Заради липсата на финансова възможност, небрежно ръководство и некадърна кадрова политика, от 10 г. няма адекватно обучение на персонала на интензивното отделение, има значимо текучество на кадри (живо бягство през глава) и липса на адекватна техника, и други консумативи за интензивна и реанимационна дейност"

Защо Детската болница остава невъзможна идея 

Работата се разраства до запълване на наличното време. Разрастването означава усложняване. А усложняването - упадък. Законите на Паркинсън важат с пълна сила по отношение на несъществуващата Детска болница. 

Първият опит за създаването й датира от 1978 г. - тогава започва строежа на обекта на територията на Медицинския университет в София. Целта е да се фокусират на едно място специалистите по различни профили, така че медицинските проблеми на едно дете да се изясняват без нужда от транспортирането му между няколко лечебни заведения. Голяма педиатрична болница би улеснила и обучението на студенти или подготовката на специализантите по педиатрия. 

Строителството обаче е замразено в продължение на повече от 2 десетилетия. Едва през 2003-2004 г. правителството "Сакскобургготски" отново повдига възможността да инвестира в централна детска болница. 

През март 2003 г. в мандата на здравния министър Славчо Богоев са подписани договори за изграждането на болница за лечение на деца в София. Финансирането на проекта се оценява на почти 43 милиона евро, като по-голямата част от парите трябва да дойдат със заем от "Аустрия Кредитанщалд". Избраният изпълнител също е австрийска компания - "Вамед инженеринг", която се ангажира да завърши строежа за 2.5 години. 

Проектът е критикуван от опозицията в Народното събрание като "най-скъпата болница в Европа" заради съмненията за нарочно завишаване на цената за едно легло. Група депутати подават сигнал в прокуратурата по съмнения за длъжностно престъпление и неизгодна сделка. Разследването по случая за т.нар. Царска болница продължава повече от 3 години без резултат. 

Идеята за инвестиране в Национална педиатрия обаче продължава да живее. Бившият ръководител на Фонда за лечение на деца в чужбина Ива Станкова (БСП) лансира идеята за създаване на болница за комплексно детско лечение като "затовен кръг на всички услуги, с хотелски комплекс, в който да бъдат и децата, и родителите и специалистите". 

През март 2014 г. министърът на здравеопазването Таня Андреева (също специалист-педиатър и бивш директор на болница "Шейново") съобщава пред медиите, че се водятпреговори с инвеститори за изграждане на детска болница. Детайли по проекта не се появяват, а до края на мандата на кабинета "Орешарски" така и не се стига до финално решение. Както Таня Андреева, така и проф. Владимир Пилософ - също бивш ръководител на Фонда за лечение на деца - се присъединява към инициативен комитет за построяване на Национална педиатрична болница през 2017 г. 

Година по-късно кабинетът "Борисов 3" прави опит за "бързо" решение на проблема - като предложи да преобразува бившата правителствена болница "Лозенец" в детска болница срещу финансиране на част от задълженията й. Ръководството на Софийския университет, който ползва болницата за своя учебна база като Медицински факултет, обаче се обявява против промяната на профила - и отново се стига до провал. И поредно претопляне на идеята за нова Педиатрия в стария "скелет".  

Протести, жалби и 80 млн. лв. 

Няколко дни преди края на 2018 г. правителството прави нов опит за раздвижване на проекта за Педиатрията, като решава да се отделят 20 милиона лева за начало на строежа върху мястото на недовършената сграда от 1978 г. Обществената поръчка за избор на проектант, строител и надзор е обявена през пролетта на 2019 г. Общата прогнозна стойност за трите дейности е 79 535 000 лв., а част от финансирането е осигурено с европейски средства. 

Предложено е да се открият общо 11 клиники - по пулмология, УНГ, очна клиника, неврология, генетика, ендокринология и диабет, ревматология, гастроентерология, нефрология, детска клинична хематология и онкология, детска кардиология и кардиохирургия и образна диагностика.  

Едновременно с това напрежението около СБАЛДБ "Проф. Иван Митев" започва да се увеличава все повече. Лекарите от детската болница започват серия от протести с искане за промяна на статута на лечебното заведение, премахване на лимитите за приема при педиатричната грижа и увеличаване на заплатите на персонала. 

Преговорите с Министерството на здравеопазването постигат само частичен успех. НЗОК се съгласява да отпусне 50 милиона лв. от резерва на здравното осигуряване, за да се повишат цените на някои от най-ниско платените клинични пътеки, включително за бременни жени и деца. Решението как да бъдат разпределени допълнителните средства се оставя на ръководството на всяка отделна болница. 

Междувременно - обществената поръчката за строителството на Педиатрията отново е замразена, този път заради жалба от страна на Камарата на архитектите в България срещу решението за дострояване на 12-етажния изоставен комплекс. 

Архитектите посочват, че в сегашния си вид строежът не отговаря нито на нормите за земетръс, нито на общия устройствн план на Столична община, който предвижда сторителство до 20 метра. Посочва се още, че бетонът и арматурата са търпели процеси на износване, ръждясване и рушене в продължение на 40 години, докато са били изложени на атмосферните условия без никаква защита. Проектът е критикуван и заради пропуски и некомпетентно описание на изискванията в техническото задание. 

Между август и ноември 2019 г. жалбата се движи между Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд. По съвпадение - няколко дни след разгарянето на политическия скандал около лечението на 3-годишния Александър в СБАЛДБ, съдът взе окончателно решение, с което отхвърля жалбата на архитектите и допуска поръчката на Министерството на здравеопазването да продължи. 

До момента са подадени три оферти от консорциуми: 

- ДЗЗД "Детска болница София" - "Климатроник" ЕООД, "Иновасионес Текникас ен симентасионес Итекса", "Проес консулторес" 

- ДЗЗД "Детско здраве" - "Главболгарстрой", "ГБС-Пловдив", "Главболгарстрой интернешънал" 

- Обединение "Здраве за децата на България" - "Трейс груп холд", "Смарт билд дигитал", "Монолит" 

В средата на ноември Министерството на здравеопазването е поискало допълнителни документи от кандидатите заради пропуски, а изборът на изпълнител предстои. 

Нерешени обаче остават серия от жизненоважни въпроси, които засягат не само едно лечебно заведение в София, а всички болници в страната. 


Цените на клиничните пътеки за лечение на деца не бяха променяни с години, преди да се стигне до протеста на лекарите от СБАЛДБ през април 2019 г. От Центъра за защита на правата в здравеопазването, ръководен от бившия зам.-министър на здравеопазването Стойчо Кацаров, предупреждават, че ако заплащането за педиатрите остане ниско, това може да доведе новата детска болница до затъване в дългове - или принуждаване на семействата на болни деца да доплащат за обслужването. От центъра посочват, че "във всеки по-голям град има отделения по инвазивна кардиология, а няма детски отделения", а причината е ниското заплащане за лечението от НЗОК. 

Ако имаме 100 милиона лева, не е ли по-добре да се инвестират във всички налични детски отделения в страната, така че всички деца да имат по-добри условия, се пита в техен коментар по казуса с детската болница. Отговорът е риторичен. "Всеки може да прецени".

Прочети