Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Цели 35 години са минали, откакто "Терем" в Костенец е произвел последните 122-милиметрови снаряди по съветски образец.
До януари 2023 г. - когато местният военен завод открива нова производствена линия за боеприпасите от ключово значение за снабдяването на украинската армия.
New York Times е посветил първата страница на международното си издание именно на начина, по който Западът помага на Украйна чрез подновено или подсилено производство на боеприпаси във фабрики като тази в Костенец и в базата на ВМЗ-Сопот - завод, на който се крепи икономиката на целия град.
Журналисите Томас Гибънс-Неф, Джъстин Шек и Боряна Джамбазова описват "малките градчета в България, в която голяма част от населението е проруски настроено" като неочакван стълб за поддръжка на украинската армия. Но година след избухването на войната Киев все още разчта основно на оръжия, които изстрелват боеприпаси по съветски стандарт.
САЩ и Западна Европа не произвеждат такива продукти, а малкото държави извън Русия с подобни бази са предимно в орбитата на Москва, коментира NYT
Това е причината, поради която западните страни търсят алтернативни източници, като инвестират милиони долари в схеми, чрез които едновременно да запазят сделките за боеприпаси в тайна и да избегнат политически сътресения и ответни мерки от страна на Русия.
България е описана в NYT като дъжрава с "исторически близки връзки с Москва, въпреки че е част от ЕС и НАТО". Прогнозните данни за износа на оръжия за 2022 г. са за над 3 млрд. долара, или петкратно увеличение на този показател в сравнение с 2019 г.
Интервютата на журналистите сред жителите на Костенец и Сопот показват, че никой не си прави илюзии каква е крайната дестинация на продукцията.
На централно ниво обаче държавата не иска да се афишира като доставчик на боеприпаси за Украйна - формално, Кирил Петков описа за първи път усилията на правителството да помогне на Киев едва в интервюто си за Die Welt преди седмици, а БСП и Корнелия Нинова продължават да твърдят, че страната не е изнесла "един патрон" към Украйна.
Схемата е такава: правителството разрешава експорт на боеприпаси за други страни от ЕС, вкл. Полша. Когато оръжията стигнат там, вече могат да бъдат пренесени към Украйна без намесата на официална София.
По подобен начин Люксембург снабдява Украйна с оръжия, които всъщност са произведени в Чехия. И не само.
Държавните украински компании търсят от посредници в Америка и други страни танкове, хеликопери, самолети и минохвъргачки.
"Брокери с пари от САЩ изкупуват продукцията от боеприпаси на фабрики в Босна и Херцеговина, Сърбия и Румъния. А Великобритания е създала тайно звено за въоръжаване на Украйна, според документ, с който разполага New York Times, и според данни на длъжностни лица, запознати с работата на структурата", пише изданието.
Една от сделките, които британското звено е опитало да организира, е за 40 000 снадяра и ракети по съветски образец от държавния оръжеен производител на Пакистан. Формално те трябва да стигнат до Великобритания, а Украйна не е спомената във веригата на доставки. За целта - Лондон плаща на румънски посредник за оформянето на транзакцията. Сделката се проваля, тъй като производителят не успява да достави боеприпасите, твърди медията.
NYT посочва, че за последните месеци украинската армия е изстрелвала между 2000 и 4000 снаряда на ден, но има нужда от значително повече, за да може да си върне окупираните територии от Русия.
"В един етап от войната през миналото лято Русия изстрелва до 50 000 снаряда на ден. Но и при тях количеството намалява, тъй като и Русия страда от недостиг на боеприпаси", пише медията.
САЩ също увеличават своето военно производство шесткратно в последните месеци, но повечето от боеприпасите им са за гаубиците от стандарт на НАТО, които бяха предоставени на Украйна.
Българското оръжейно производство играе "особена роля" още преди разпада на СССР, пише медията, тъй като съветският тип снаряжение се продава на всевъзможни клиенти - вкл. на двете противникови страни в Ирано-иракската война.
Дори след присъединяването към НАТО това производство не спира, а намира нови пазари на фона на военните кампании на Съединените щати в Близкия Изток.
NYT обръщат внимание и на факта, че в последните години Русия изостря отношението си към българското военно производство заради снабдяването с боеприпаси за сирийските бунтовници срещу Асад (поддържан от Москва), а освен отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев - "серия от необясними експлозии разтърсват българските компании за военна техника".
