Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Нидерландия съобщи за първия случай на евтаназия на дете в терминален стадий на заболяване.
Това е прецедент от 2024 г. насам, когато държавата разреши асистираната смърт за деца между 1 и 12-годишна възраст, но само при ограничени обстоятелства.
Съгласно нидерландското законодателство всички подобни случаи се преглеждат от независима комисия, за да се определи дали са спазени законовите изисквания.
Самоличността на детето, болестта му и други обстоятелства не се разкриват от властите. Става ясно само, че асистираната смърт е настъпила в края на 2025 г.
Министърът на здравеопазването Софи Херманс съобщи, че медико-правна комисия е прегледала случая, оценила е данните и е препратила консултативно становище до прокурорите, които трябва самостоятелно да решат следващите стъпки.
Очаква се комисията да публикува становището си на уебсайта си.
Нидерландия стана първата страна в света, която легализира евтаназията за възрастни още през 2002 г.
През 2020 г. правителството обяви, че планира да разреши на лекарите да съдействат и за прекратяването на живота на нелечимо болни деца, които са в последна фаза на заболяването си.
Промените станаха факт през 2024 г. Те разрешават евтаназията за деца на възраст от 1 до 12 години само когато детето страда непоносимо, без перспектива за подобрение и когато не съществува разумна алтернатива за лечение.
Това може да стане само при съгласието на родителите на болното дете.
Разпоредбите са предназначени за много ограничен брой случаи, при които детето изпитва "безнадеждно и непоносимо страдание".
През 2014 г. Белгия стана първата страна в света, която легализира практиката за деца. Държавата премахна възрастовото ограничение за евтаназия, като по този начин позволи на всички хора, независимо от възрастта, да поискат асистирана смърт.
Други държави, които са легализирали асистираната смърт частично или при строги условия, са Люксембург (2009), Германия (след съдебно решение, 2020 г.), Испания (2021) и Австрия (2022).
В Швейцария асистираното прекратяване на живота също е позволено, но за разлика от другите страни, държавата няма официално законодателство, регулиращо процедурата.
Вместо това, съдебни дела са определили условията за предоставяне на евтаназия, а организациите с нестопанска цел, които предоставят помощ, са създали свой собствен набор от вътрешни правила. Швейцария се отличава и защото позволява на лица, които не са нейни жители, достъп до асистирано самоубийство.
Случаят с 12-годишното дете в Нидерландия предизвика критики от католически групи и защитници на правото на живот. Тяхната теза е, че независимо от страданието на пациентите - обществото трябва да отговори със състрадателна грижа, а не с умишлено прекратяване на живота.
Църквата осъжда евтаназията и асистираното самоубийство. Според религиозни активисти въпросът за болни деца е още по-сериозен, тъй като детето не може да даде информирано съгласие.
Случаят идва на фона на продължаващите дебати относно асистираната смърт в няколко западни страни.
На 20 юни 2025 г. долната камара на британския парламент одобри законопроект за легализиране на асистираната смърт в Англия и Уелс с 314 гласа „за“ срещу 291 „против“. След това обаче текстовете бяха забавени с продължителни дебати и множество поправки в Камарата на лордовете, докато времето за окончателното приемане на закона изтече и той отпадна.
В Португалия парламентът прие подобен закон през 2023 г., но той все още е обект на политически и конституционни спорове и не се прилага активно.
В началото на тази година френският Сенат също отхвърли законопроекта за асистирана смърт. Той обаче ще бъде върнат в Националното събрание. Правителството може да позволи на долната камара да приеме законодателството окончателно без одобрението на Сената.
През март 2026 г. Ню Йорк стана 13-ият щат, който легализира медицински асистираното самоубийство. Повече от дузина други щати също обмислят да узаконят тази практика при нелечимо болни пациенти.
Дебатът за асистираната смърт вдъхнови и два от най-интересните европейски филми в последните години.
Италианският „Помилване“ на Паоло Сорентино проследява моралната дилема на овдовeлия италиански президент - бивш конституционен съдия и ревностен католик - който трябва да реши дали да подпише закон за легализиране на евтаназията. Главният герой е изправен и пред дилемата дали да разреши помилването на хора, осъдени за убийството на своите партньори. Единият от тях е възрастен учител по история, отнел живота на своята съпруга, болна от Алцхаймер.
Лентата беше откриващ филм на кинофестивала във Венеция през 2025 г. и спечели редица отличия, сред които Купа „Волпи“ за най-добър актьор за Тони Сервило и три награди „Пазинети“, включително за най-добър филм.
Сходна тема разглежда и „The Room Next Door“ на Педро Алмодовар. Филмът разглежда темата за евтаназията чрез историята на неизлечимо болната Марта, която решава сама да сложи край на живота си, тъй като в Ню Йорк няма легална възможност за медицински асистирана смърт.
„The Room Next Door“ спечели Златен лъв на кинофестивала във Венеция през 2024 г., като това е първият испански филм с тази награда.
