Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир, заяви, че е „в шок от мисълта, че в страна членка на ЕС и НАТО е подложен на гонение от кремълски слуги“.
В интервю за „Дойче веле“ той коментира решението на патриарх Даниил да му наложи наказание „аргос“ – забрана да служи за един месец, заради липса на „счетоводна отчетност“.
По думите на архимандрита обвинението е формално, а наказанието – несъразмерно.
„Както е добре известно на широката общественост у нас, само допреди двадесет години Църногорският манастир представляваше куп развалини на една гола поляна високо в планината без пътен достъп. В продължение на 10 години през XXI век братството живее без електричество, при спартански битови условия. Естествено, за никакво счетоводство не е могло и да става на въпрос.“
Той обяснява, че възстановяването на манастира е било изцяло поето от братството с помощта на дарители и държавни субсидии, а Софийската митрополия не е участвала:
„Поради практическото неучастие на Софийска митрополия в този процес на принципа ‘момчета, оправяйте се сами, има благословение’ към нас никога не са предявявани претенции да правим вноски в епархийския бюджет, заради което би имало нужда от църковно счетоводство. Затова такова нямаше нито при патриарх Максим, нито при патриарх Неофит“, казва Никанор. Той уточнява, че свещите в манастира нямат цени, а всеки оставя колкото реши. Нощувките и храната също са безплатни.
За игумена е загадка защо му е наложено канонично, вместо дисциплинарно наказание, което в най-тежкия си вариант е „снемане от длъжност“. Той самият от девет месеца чака да бъде освободен от поста на игумен и да му бъде издадено отпусно, без което не може да бъде приет да служи в друга епархия. Това така и не се е случило.
„Доброволно се отказах от всичко, за което съм се трудил денонощно и съм се борил със зъби и нокти. За което отдадох живота си. Патриарх Даниил ми се изплю в лицето. Жив и здрав да е.“
Преломният момент
Според Никанор напрежението между него и патриарха ескалира след престоя на 38 украински деца, преживели войната, в Църногорския манастир.
„Не искам да вярвам, че конкретно проявената човещина към едни дечица е предизвикала неистовата омраза, с която се сблъсках при срещата си с патриарха. По-скоро друго ги е подтикнало към желанието най-сетне да се разправят с мен – публикуваната информация за гостуващите деца, достигнала до десетки и десетки хиляди хора. Тези ангелски личица, на които греят усмивки, но очите издават стаена тъга, станаха неотразими посланици на украинската кауза. Това вбеси силите на мрака.“
Той припомня, че още като Видински митрополит Даниил оправда руската агресия срещу Украйна, а сега продължава да повтаря основните опорки на руската пропаганда.
„Даниил за жалост сам се нареди сред оправдаващите и нескрито симпатизиращите на руския агресор. Нека на никого да не се сърди за мнението, което обществото си е изградило за него. Аз казах, че не е подходящ за патриарх, а той го доказа“, коментира Никанор.
„Българската църква е послушница на руската“
В интервюто пред Георги Лозанов Никанор изразява тревога, че действията на новия патриарх само потвърждават зависимостта му от Москва:
„За жалост, със своите действия и със своите проповеди той успя да затвърди образа си на зависим от Кремъл човек. Всичко говори, че той следва указания отвън.“
Архимандритът смята, че БПЦ продължава да бъде под руско влияние:
„Българската църква продължава да бъде послушница на руската. Вече четвърта година Св. Синод не излиза с официално становище по повод на руската агресия в Украйна, отнела и отнемаща живота на стотици хиляди православни християни.“
Никанор отбелязва, че патриарх Даниил се съобразява с разпорежданията на Руската православна църква и това личи както в изискванията за посещението му във Вселенската патриаршия, така и в реверанса към Сръбската православна църква по отношение на литията с мощите на крал Стефан Милутин – в опит да бъде „насаден култ към този сръбски светец като покровител на българската столица“. „Във времената на патриарх Максим, който беше български патриот, това беше абсолютно немислимо!“, добавя архимандритът.
Оказва се, че и противниците на руските наративи в БПЦ са внимателно наблюдавани от Даниил. Той снемал доверието от тези членове на Светия синод, а на някои изпращал съгледвачи при частните им срещи с Вселенския патриарх.
Двуличието на държавата и „православният Иран на абсурда“
Управляващите може и да заявяват, че подкрепят Украйна, но според Никанор действията им са противоречиви, защото показват подчертано покровителствено отношение към патриарх Даниил – „най-авторитетния рупор на руската мека пропаганда след президента“.
Никанор определя това като „политическа шизофрения“ и подчертава, че конфликтът му с Даниил символизира сблъсъка между „лицата на проруска и проевропейска България“.
„Всичките му искания се изпълняват безпрекословно, сякаш не живеем в светска европейска държава, а в някакъв православен Иран на абсурда“, казва архимандритът и добавя, че е готов да приеме последствията от конфликта си с висшето духовенство на БПЦ:
„Аз съм ‘губеща’ страна в този конфликт поначало – така, както и Христос беше a priori губещ в конфликта си с Първосвещеника и Синедриона. Да престана да проповядвам, или да изменя на истината, за да ми бъде по-комфортно, означава да предам Христос. Да не бъде!“
