Норвегия показа на ЕС как се обвързват средства с върховенството на закона

Докато Европейската комисия обмисля дали и как да обвърже отпускането на еврофондове със спазване на върховенството на закона, една държава извън ЕС показва как се прави – Норвегия.

Страната гласува на национален референдум през 1994 да не влиза в блока, но запази тесните си икономически отношения с ЕС. Тя си плаща за достъпа до вътрешния пазар със солидни безвъзмездни средства, отпускани на 15 страни членки с по-слаби икономики – система, наричана „ЕЕА and Norway Grants“.

В последните години обаче Осло поставя строги условия за отпускане на тези грантове. Норвегия изисква от реципиентите да зачитат ценностите на Европа, както и малцинствата, човешките права и върховенството на закона. Понякога страната стига дори по-далеч от ЕС, що се отнася до налагането на санкции.

През 2014 Осло спря грантовете за Унгария на стойност 214 милиона евро. Те бяха предназначени за периода 2014-2021, но Норвегия откри нарушения при изразходването им от страна на правителството в Будапеща и веднага взе необходимите мерки. Според властите в скандинавската страна – Виктор Орбан е поел твърде голям контрол върху разпределението на средствата. Така грантовете все още остават блокирани.

През февруари тази година Норвегия замрази и 65 милиона евро за проект, подкрепящ развитието на съдилищата и затворите в Полша. Причината – притеснения относно независимостта на съдебната власт в страната, която според Осло е попаднала под контрола на управляващата партия „Право и справедливост“ (PiS).

През септември Норвегия продължи със санкциите и отхвърли още една програма по схемата „EEA and Norway Grants“, насочена към Полша. Тя предвиждаше 100 млн. евро за няколко полски града, но миналата година те се обявиха против идеологията на LGBTQ+ и се нарекоха „свободни зони“, което накара Осло да замрази грантовете.

„Всички дейности, финансирани от норвежките грантове, изискват реципиентите да зачитат и активно да промотират фундаменталните права и свободи, включително правата на малцинствата“, каза пред Politico политическият съветник към норвежкото външно министерство Марте Зьолковски. „Полските градове, които представиха резолюции и се обявиха за свободни от LGBT-общността зони, нарушават правилата на „EEA and Norway Grants“. Полша все още не е отвърнала на санкциите.

Освен че лиши Варшава и Будапеща от финансови средства, ходът на Осло подчертава още повече липсата на действия от страна на ЕС. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен осъди Полша заради „свободните зони“, но санкциите на Комисията бяха по-скоро символични – блокиране на по 25 хиляди евро средства за всеки един от шестте града. А ходът на Норвегия ще коства милиони евро на всеки един от тях.

„Малко е иронично, че има държава извън Европейския съюз, която действа с по-твърда ръка срещу това, което се случва в Унгария и Полша, отколкото самият ЕС“, смята политическият изследовател от Университета в Копенхаген Марлин Уинд.

За мнозина обявяването на Полша против LGBTQ+ общността е нарушение на член 2 на основния закон на ЕС, който гласи „зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона, зачитане на човешките права“. Въпреки това ЕС все още не е обвързал евросредствата с върховенството на закона – нещо, за което се заговори и в България след дебатите в ЕП и критичната резолюция спрямо страната ни.

Кой как гласува по резолюцията на ЕП за България (инфографика)

От ЕС обявиха, че към следващия бюджет, който вече бе гласуван, и към програмата „Следващо поколение ЕС“ ще бъдат прикрепени определени условия. Все още обаче остават доста неясни детайли.

Срещу Полша и Унгария вече бе задействано дисциплинарно производство по член 7 – нарушаване на ценностите на ЕС. Тази точка бе активирана през декември 2017 за Варшава, а почти година след това – и за Будапеща. И двете страни отричат обвиненията. Оттогава насам по казусите няма развитие.

Междувременно санкциите на Норвегия спрямо Полша скоро ще бъдат приложени, най-вече защото Осло може да действа самостоятелно, а Европейският съвет трябва да се съобрази с позициите на всички страни членки, включително на тези, срещу които Брюксел желае да предприеме мерки.