Управляващата партия в Грузия – „Грузинска мечта“ – предприе най-драстичната си стъпка срещу опозицията досега, като внесе искане в Конституционния съд за забрана на трите най-големи опозиционни формации. Ходът, който според наблюдатели може да се превърне в прецедент в новата история на страната, поставя под съмнение не само бъдещето на политическия плурализъм, но и европейската перспектива на Грузия.
Председателят на парламента Шалва Папуашвили обяви, че искът засяга „Коалицията за промяна“, Обединеното национално движение на бившия президент Михаил Саакашвили и блока „Силна Грузия“. И трите партии са с ясно изразена прозападна ориентация и са сред най-острите критици на управляващите.
Според Папуашвили те „представляват заплаха за конституционния ред“ – формулировка, която според опозицията звучи като политически предлог за прочистване на публичното пространство от неудобни гласове.
Заявлението на „Грузинска мечта“ идва само няколко месеца след като парламентът прие закон, който улеснява забраната на политически партии.
„Това е решителен удар срещу демокрацията“, коментира Иракли Купрадзе от „Силна Грузия“. Той призова гражданите към „спокойна, но твърда съпротива“. От другите две засегнати партии също предупредиха, че действията на управляващите целят окончателното овладяване на политическата сцена и поставяне на страната под еднопартиен контрол.
Официално искът е обоснован с разследване на парламентарна комисия за злоупотреби по времето на бившия президент Саакашвили. Опозицията обаче смята, че тези „доказателства“ са част от пропагандна кампания, насочена към легитимиране на репресиите.
Само преди десетилетие Грузия бе възприемана като най-западно ориентираната държава в Кавказ. Днес страната изглежда все по-далеч от този образ. От началото на войната в Украйна правителството на „Грузинска мечта“ постепенно се отдалечи от Европейския съюз и засили връзките си с Москва.
Управляващата партия замрази преговорите за членство в ЕС до 2028 г. и обвини Брюксел, че подклажда „цветна революция“ в Тбилиси. В същото време правителството заявява, че продължава да подкрепя евроинтеграцията, но само при условие, че Грузия запази „своите православни ценности“ и „мирните отношения с Русия“.
Събитията от последните месеци засилват усещането, че страната се движи към авторитаризъм. Няколко висши опозиционни фигури вече са в затвора, а арестите на участници в ежедневните антиправителствени протести стават все по-чести.
Сред най-емблематичните случаи остава този на Михаил Саакашвили – човекът, който ръководеше Грузия от 2003 до 2012 г. и който днес излежава присъда за злоупотреба с власт до 2034 г.
И макар част от обществото да го обвинява в авторитарни практики и за войната с Русия през 2008 г., Саакашвили остава символ на прозападната посока на страната, която сегашното правителство видимо изоставя.
Председателят на парламентарната комисия по европейска интеграция Леван Махашвили, цитиран от обществената медия ГПБ, оправда действията на управляващите с нуждата от „защита на националните интереси“. По думите му партии, които „се стремят да подкопаят държавата или заплашват териториалната ѝ цялост“, не могат да бъдат легитимни участници в политическия процес.
Тази риторика, позната от речника на редица авторитарни режими, поражда сериозни опасения в Тбилиси и извън него. Вместо към Европа, Грузия изглежда все повече се приближава към онези свои съседи, от които дълго се опитваше да се откъсне. Решението на Конституционния съд може да се превърне в повратна точка – не само за опозицията, но и за самата идея за демокрация в страната.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
