Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Нова геоложна епоха може да е започнала на Земята в средата на 20 век - антропоцен. Това са последните заключения на група от 35 геолози, посветени на изучаването на силното влияние на човека върху планетата – климатичните промени, замърсяването и загубата на биоразнообразие, които според тях водят до преход от холоцен (последната официална епоха в развитието на Земята според науката, в която се намираме в момента) към антропоцен, съобщава CNN.
Терминът „антропоцен“ е създаден от холандския химик и нобелов лауреат Пол Круцен през 2000 г. Понятието произлиза от гръцките думи за „човек“ и „нов“. По време на научна конференция Круцен се уморил да слуша за халоцена – епохата на бозайниците, започнала след края на последния ледников период преди повече от 11 000 години – и възкликнал: „Я стига - вече не сме в холоцена, а в антропоцена“. Така се родила идеята за настъпването на новата „човешка епоха“ в развитието на Земята.
Все още официално се смята, че холоценът продължава до днес, но от 2009 г. геолозите, обединени в работна група за антропоцена, се заемат със събирането на доказателства за преминаването в новата геоложка епоха. Круцен също е част от екипа до смъртта си през 2021 г. Очаква се изследователите да обявят откритията си по време на научните конференции в Лил и Берн.
„Когато всички 8 милиарда души оказват влияние върху планетата, непременно ще има отражение“, казва Колин Уотърс, почетен професор в Департамента по география, геология и околна среда в университета в Лестър и председател на работната група за антропоцена, цитиран от CNN. Според него е време новото състояние на Земята вследствие на промените, да бъде определено от нова геоложка епоха. Според екипа антропоценът е започнал около 1950 г. - началото на ерата на тестовете на ядрени оръжия, чиито геохимични следи могат да бъдат намерени по целия свят. Не всички обаче са съгласни, че антропоценът е геоложка реалност и че изследователите имат достатъчно доказателства, за да го обявят официално за нова епоха.
Геолозите избират сред 12 геоложки обекта от целия свят, подходящи за доказване на теорията им, като се спират на езерото Крофорд в областта Онтарио, Канада. Използват го като исторически маркер, който да отбележи къде „човешката следа“ прави промяната най-видима. Според учените земните пластове около езерото представят най-ясно резултатите от човешка дейност – ядрени отпадъци, замърсяване, застрашаващо биоразнообразието и постоянно повишаващите се температури.
Не е сигурно дали работата на екипа ще бъде официално утвърдена от членовете на Международната комисия по стратиграфия и Международния съюз на геоложките науки. Смята се, че това е много трудно постижимо. Фил Гибард - секретар на комисията, казва, че терминът "геоложко събитие" би описал по-добре антропоцена от думата „епоха“. Все пак се очаква работната група да отправи предложение по-късно през годината. Процедурата преминава през няколко сложни етапа. Окончателно решение може да се очаква на 37-ия Международен геоложки конгрес в Бусан, Южна Корея, през август 2024 г.
Езерото Крофорд е малко като площ, но е дълбоко близо 24 метра и утайката, открита на дъното, може да бъде разделена на годишни слоеве, за да се вземат проби за геохимични маркери на човешката дейност. Този анализ позволява, смятат учените от групата, да се видят нагледно промените, обясни Франсин Маккарти, професор по науки за Земята в университета Брок в Канада, която е изследвала езерото.
По думите ѝ водоемът е с форма, която позволява дълбоките води да не се смесват с повърхностните води, а в резултат дъното е изолирано от останалата част на планетата, освен ако нещо не потъне..
Андрю Кънди, професор и председател по радиохимия на околната среда в Университета на Саутхемптън в Обединеното кралство и член на работната група, казва, че наличието на плутоний, какъвто е открит в Крофорд, дава ясен индикатор за това кога човечеството е станало толкова доминираща сила, че "може да остави уникален глобален „пръстов отпечатък" "на нашата планета".
