Естетическите удоволствия у нас са по-скоро рядкост и затова поканата за тест драйва на новите Renault Megane ме зарадва извънредно много. Дестинацията беше винарната Кастра Рубра в обезлюденото харманлийско село Коларово, чиято къща за гости е сграда на 2019 в конкурса на Камарата на архитектите в България.
Още с пристигането там става ясно, че наградата е заслужена и това определено не е типичната къща за гости. Сградите, оформящи комплекса, се вписват чудесно в околната среда и оставят усещане за хармония. В комбинация с мрачното есенно време, този априлски следобед ми остави приятен скандинавски привкус, който в тъмните часове поляхме и с добро вино.
Поводът обаче беше да се запозная с фейслифта на Megane, който не е концентриран върху външността, но дори малките промени допринесоха за естетическото ми удоволствие. Всъщност нови са предната броня и решетка, които го правят малко по-агресивен и много приятно се вписват с характерните C-образни светлини. Самите фарове вече са full LED, независимо от нивото на оборудване, което е добре дошло. Светлините на задницата са издължени и свързани при емблемата на Renault, като има леки промени и в задната броня на автомобила.
По-солидните промени във фейслифта на Megane са вътре, като може би най-важните неща са свързани с новата инфотейнмънт система. Тя комбинира 9,3-инчов централен екран и изцяло дигитален екран на арматурното табло, като не мога да реша кой ми хареса повече.
Централният дисплей е вертикален, което всъщност е изключително естествено, предвид вертикалните екрани на смартфоните ни, с които боравим постоянно. Системата, която Renault нарича Easy Link, очевидно заема от смартфоните и за интерфейс дизайна, което прави използването ѝ лесно и удобно дори в движение. Тъч бутоните са големи, самият екран е интуитивен, а интерфейсът отговаря бързо на действията и желанията. Чисто визуално информацията е добре систематизирана и подредена, така че в нито един момент не се наложи да се лутам из менюта. Допадна ми, че по подразбиране началният екран показва навигацията, информация за музиката или радиото и информация от свързаното с Bluetooth устройство. Системата също така поддържа Apple CarPlay и Android Auto, което позволява и гласови команди, от които се възползвам с огромно удоволствие.
Въпреки чудесния екран, много ми допадна, че някои неща са оставени на физически бутони. Ужасно досадно е да трябва да се ровиш из менюта, за да пуснеш топлото в колата, затова и оценявам, че климатикът в новите Megane се управлява с удобни и интуитивни бутони и врътки. Другите елементи с физически бутони са системите за помощ при шофиране, а в лявата част на волана е управлението на адаптивния круиз контрол. Всичко това ми помогна много бързо да се ориентирам в автомобила и да мога да се наслаждавам на шофирането, вместо да бърникам из менюта.
Все пак мисля, че малко повече ми хареса дигиталният дисплей на таблото. Megane Sedan, който шофирах в първия ден на тест драйва, беше със 7-инчовата му версия, но във втория ден бях зад волана на един хечбек с 10,2-инчовата версия, която ме спечели моментално. Разликите между двете са сравнително малки, но и съществени. По-голямата площ на големия екран позволява визуализацията на навигацията да включва отрязък от картата, което прави шофирането с навигация много по-приятно, удобно и по-малко разсейващо, отколкото да гледате централния екран. При по-малката версия се вижда просто указание за посоката и след колко метра трябва да го изпълните.
Съдържанието на този екран е персонализируемо, като могат да се показват различни статистики за автомобила - като моментен разход, информация за музиката и т.н. Също така визията се променя при различните режими на шофиране и има опции да сменяте основните му цветове, което е приятна закачка. При всички положения, ако има екстра, която бих казал, че е задължителна в този автомобил, това е по-големият централен екран.
Извън екраните купето на новото Renault Megane не изневерява на традициите и предлага комфорт и добра изработка, като използваните материали са приятни на пипане, а таблото и горната част на вратите са омекотени. Воланът на Megane винаги ми е допадал и обичайните бутони за управление на звука, които се натискат с показалеца или средния пръст на дясната ръка, са си тук и са супер. Джобовете на вратите са достатъчно големи за еднолитрова бутилка, може би и за по-голяма, под централния дисплей спокойно може да се остави дори голям телефон, а единият от държачите за чаши по средата може да се контролира, за да задържи стабилно различни по размер чашки. Седалките са комфортни и въпреки по-дългото непрекъснато шофиране на прибиране към София, така и не се почувствах зле.
На пътя новото Megane също е комфортно, като окачването е добре балансирано, без да е прекалено меко или прекалено твърдо. Разликата между усещането при шофиране при различните режими е осезаема, като воланът в комфортния и еко режимите е много лек, докато при спортния режим е по-директен. Достъпен е и MySense режим, който позволява персонализация, така че сами да решите как да се държат различните елементи в управлението на автомобила. Аз лично избирам по-икономично поведение, но със спортния режим за волана. Автоматичната скоростна кутия е с двоен съединител и усещането с нея е супер, а смяната на предавките много рядко прави впечатление.
Едно от по-забавните неща е при спортния режим, в който се активира системата Renault R-Sound. Тя кара автомобила да звучи като осемцилиндров спортен звяр, който а-ха и ще литне, всеки път като вдигнете повече обороти, дори да е с ниска скорост. Звукът е много впечатляващ, като за него Renault ползва говорителите в автомобила. Говорителите бяха с логото на Bose и освен шума на мощен двигател, се справяха и с основната си задача, предлагайки плътен бас и отчетливи висоти, които ме подтикваха към доста по-шумна музика.
Единственият осезаем дискомфорт от новото Renault Megane е на задните седалки на хечбека. Аз съм висок 185 см. и когато наместя шофьорската седалка, така че да ми е комфортно, отзад остава наистина малко разстояние. Това не е проблем при седана, нито ако си имате някой по-дребен шофьор. За сметка на това - отзад има два USB входа, така че да няма нито един смартфон без батерия в колата.
В това пътуване обаче не мисля, че смартфон без батерия щеше да ме смути толкова, колкото в обичайното ежедневие. Хубавото на тест драйвовете е, че независимо колко е готина дестинацията им, целта е шофирането, точно като в клишето. Когато тръгна на път с тази идея си позволявам да мина по по-готините пътища с повече гледки, през които обикновено не минавам. Така естетическото удоволствие се утрои и върнах ключовете за колата с една лекота, която само един доволен човек може да притежава.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
