Снимка: © НСО
  • Четирима депутати от ДПС предлагат Националната служба за охрана (НСО) да въведе нова форма на охрана, която да се плаща с лични средства на застрашеното лице.
  • ДПС се опитва да узакони положение, което вече е създадено на практика -  партията сама е осигурявала коли и техника за охраната на висши партийци.
  • Ако поправката на ДПС бъде приета, то съпругата на президента Десислава Радева ще трябва да започне да си плаща, за да бъде охранявана и занапред.
  • Служителите на НСО се ползват с разширени правомощия по закон - включително с правото да издават задължителни разпореждания, да изискват информация от институции или граждани, както и да извършват временни задържания или лични обиски.

 


Охрана с материали на клиента: така може да се обобщи смисълът на последните промени в Закона за НСО, които бяха внесени от четирима депутати от ДПС начело с Мустафа Карадайъ. 

Целта на депутатите е да се въведе нова форма на охрана, която да се плаща с лични средства на застрашеното лице. Частно финансиране ще се предвижда за три групи хора, които в момента имат право на закрила "при конкретна застрашеност в мирно време". Това са 1) народните представители; 2) членовете на семействата на президента, премиера и председателя на Народното събрание; 3) други лица, свързани с националната сигурност, посегателството срещу които би подронило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката. 

Емблематичният представител на последната категория охранявани лица, разбира се, е почетният председател на ДПС Ахмед Доган. НСО осигурява неговата охрана от 2009 г. насам без прекъсване (макар да допусна опит за атентат по време на партийно събрание в НДК през януари 2013 г.). В седем от последните единадесет години Ахмед Доган не заема публична длъжност; от 2018 г. се занимава с частен бизнес като собственик на ТЕЦ "Варна". 

Един от вносителите на проектозакона е Делян Пеевски, който се ползва със закрилата на НСО от 2014 г. насам. Формално, конфликт на интереси няма, доколкото не се предполага облага за "частния интерес" на депутата, щом като той ще бъде задължен да си плаща за охраната. 

Ключовият детайл в този казус обаче е именно тук - ДПС се опитва да узакони положение, което вече е създадено на практика. По признанието на партийния лидер Мустафа Карадайъ, партията сама е осигурявала коли и техника за охраната на Доган и Пеевски, а единственият разход на НСО по тяхното обслужване са заплатите на охранителите. 

Признанието дойде след забележка от страна на президента Румен Радев, че двамата представители на ДПС са в състояние да си позволят лична охрана, без да се налага ангажирането на НСО. Обхватът на предлаганите промени от четиримата депутати подсказва, че аргументът на Радев може да се обърне срещу него и семейството му. Ако поправката на ДПС бъде приета, то съпругата на президента Десислава Радева ще трябва да започне да си плаща, за да бъде охранявана и занапред. 

Това отново разпали дългогодишния спор около смисъла от съществуването на служба като НСО - атавистична структура от епохата на Управлние "Безопасност и охрана" към тоталитарната Държавна сигурност - както и нуждата от много по-ясно дефиниране на функциите, задълженията и отчетността на работата й. 

На кого служи Службата за охрана? 

Официално - НСО съществува от 1992 г. Закон за нейната организация и дейност обаче не съществуваше до 2015 г. Дори когато 43 Народно събрание най-после разписа формалните й правомощия и обхват, критиките срещу недомисления статут на службата не бяха взети предвид. 

Националната служба за охрана е единствената специализирана военизирана институция към президента на републиката. 

Oтговорност на президента е утвърждаването на структурата и числения й състав, както и осъществяването на "общо ръководство и контрол върху дейността й". Компетентността по избора на преките ръководители на НСО обаче е споделена между държавния глава и правителството. Държавният глава издава указ за назначение на началника на службата, но той трябва да се съгласува с Министерски съвет. 

Този казус вече предизвика напрежение между "Дондуков" 1 и 2 през 2019 г., когато действащият началник на НСО ген. Данчо Дяков подаде оставка след 1,5 г. на поста по "лични причини". Премиерът Бойко Борисов използва оттеглянето на генерала за атака срещу "гафовете в президентството", а Румен Радев обвини Борисов в "загуба на самообладание". Ръководството на службата беше въвлечено в политически спор, което противоречи на базовото задължение за неутралитет на НСО. 

По закон НСО е длъжна да осигурява всички видове охрана на президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя в страната. Това озанчава - както лична охрана и специализиран транспорт, така и охрана на домовете/работните им пространства и охрана на мероприятията, в които участват тримата най-високопоставени държавници. 

Вицепрезидентът и главният прокурор също са осигурени с лична охрана и транспорт. Охрана се осигурява и на чуждестранни държавници, ръководители на международни организации и институции при посещенията им в България - НСО отговаряше за охраната на делегациите по време на Европейското председателство през 2018 г., при посещението на папа Франциск в страната през май 2019 г. и т.н.

Кръгът на лицата, които имат право да ползват услугите на НСО, обаче е разширен далеч извън висшето държавно ръководство. В чл. 22 на Закона за НСО се отваря най-широката възможност за субективно допълване на списъка с охраняемите лица при "конкретна застрашеност".

Наличието на такава застрашеност се потвърждава от тричленна комисия, в която влизат началникът на НСО, председателят на ДАНС и главният секретар на МВР.

Те имат право да определят вида, обхвата и срока на предоставяната охрана. Заседанията на тричленната комисия са закрити, решенията се вземат с обикновено мнозинство (без право на въздържане от гласуване). Решенията за всяко охранявано лице или обект се изготвят в един екземпляр и се маркират с гриф на сигурност. 

Тези решения не подлежат на обжалване. Единственото лице, което може да противоречи на тричленката, е "застрашеният" човек. Само той/тя може да откаже услугите на службата, с декларация. 

С решение на комисията към НСО към задължителната охрана на най-висшето държавно ръководство се добавя и опция за обслужване на 240-те народни представители, членовете на семействата на премиер, президент и председател на парламента, както и на всички "други лица, свързани с националната сигурност, посегателството спрямо които би подронило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката". В последната категория например попадаше и бившият гуверньор на БНБ Иван Искров, който се сдоби с охрана в последната година от управлението си. 

Стесняването на контрола върху решенията на НСО за сметка на мащабното разширяване на обхвата създава логически и системен конфликт. 

Сравнително пресен пример е казусът с внезапното прекратяване на охраната на Лютви Местан, непосредствено след като той беше свален от председателския пост в ДПС в края на 2015 г. - ход, който самият Местан свързва с опит за сплашване и с незаконна политическа намеса в работата на службата. 

Решението беше минало без информирането на президента, който би трябвало да отговаря за контрола върху дейността на НСО. Единствената възможност за намеса от страна на държавния глава би било решение за предсрочно прекратяване на пълномощията на началника на НСО, което може да се случи "при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на Националната служба за охрана". 

Промяната, която предлагат депутатите от ДПС спрямо чл. 22, няма за цел да подобри отчетността при вземане на решения, нито да върне фокуса върху първостепенните приоритети на службата. 

Вместо това ще се даде възможност на частни лица да продължат да ползват НСО, вместо да наемат външна охрана, като законно доплащат за екстри по "държавен" ценоразпис. В същото време, президентът, премиерът или председателят на Народното събрание ще трябва да изразходват от собствените си средства, ако службите за сигурност регистрират заплаха за живота на съпрузите или децата им. 

Вносителите от ДПС предполагат, че това ще позволи на НСО да инвестира в "необходимото съвременно и адекватно техническо оборудване, превозни средства, както и допълнителна квалификация на служителите".

Количественият ефект от спестяването обаче е невъзможен за изчисление, без да е ясно колко точно души, "свързани с националната сигурност", се охраняват допълнително от НСО и какви разходи се влагат за тяхната безопасност. Службата не предоставя публичен достъп до информация по тези въпроси. 

44 млн. лв. бюджет за "скъпото такси на властта"

Втората линия на критика срещу начина на функциониране на НСО е възлагането на общи шофьорски задължения на служители от военизирана служба, чиято дейност е елемент от дейността по защитата на националната сигурност. По определението на Владислав Горанов - тази практика започва да превръща НСО в "скъпо такси". 

Националната служба за охрана се грижи за транспортното осигуряване на дейността на администрацията на президента на републиката, в която влизат главният секретар, началниците на кабинетите на президента и вицепрезидента, 12 секретари на президента, съветниците му, членовете на кабинета му и на кабинета на главния секретар, служителите на дирекциите, комисиите и петте специализирани съвета. 

Отделно НСО осигурява специализиран транспорт на членовете на Министерски съвет (4 вицепремиери и 15 министри), членовете на Конституционния съд (12 съдии), зам.-председателите на Народното събрание (5 души в този мандат на парламента), председателя на ВКС, председателя на ВАС и кмета на София. 

Право на служебен транспорт с шофьор от НСО имат и бившите председатели на Народното събрание или премиери до 4 години от освобождаването им от длъжност. Това е право, от което по закон могат да се възползват бившият правосъден министър Цецка Цачева (оглавявала 43 НС до началото на 2017 г.) и първият председател на 44 НС Димитър Главчев. 

Отделно: НСО осигурява охрана в продължение на 1 година и на лицата, които са били президенти на Република България, ползващи някои от институционалните права и след края на мандата си по закон. Старите президенти имат право да ползват специализиран транспорт от службата безсрочно, т.е. отвъд изтичането на едногодишния период след края на мандата. 

До 2019 г. в групата на транспортните привилегии попадаше и омбудсманът на републиката, но институцията отпадна от закона за НСО по предложение на Владислав Горанов след конфликт с Мая Манолова. 

Бюджетът на службата за 2020 г. е в размер на малко над 44 млн. лв., от които 38,7 млн. лв. са разходи за персонал и почти 5 млн. лв. за издръжка. Каква част от тези средства отиват само за превози по служебни мероприятия, не става ясно от публичните отчети на НСО, но в отговор на запитване от организацията "БОЕЦ" службата отговаря, че само за 2019 г. автомобилите й са изминали над 2,5 милиона километра (включително по линия на специализирания транспорт). 

"Само при абсолютна необходимост"

Осигуряването на специализиран транспорт от офицери и сержанти е далеч отвъд нормалните изисквания за служебен превоз на повечето от изброените по-горе длъжности. От друга страна, служителите на НСО се ползват с разширени правомощия по закон - включително с правото да издават задължителни разпореждания, да изискват информация от институции, организации, търговски дружества или граждани, каквато те са длъжни да осигуряват, както и да извършват временни задържания или лични обиски.  

Законът дава право на служителите на НСО да не информират физически лица, чиито лични данни се събират, обработват или съхраняват по повод охранителната дейност. Имат право да проверяват документи за самоличност, багаж и товар в транспортни средства, да използват лични предпазни и защитни средства и да прилагат физическа сила (само ако е абсолютно необходимо) включително с: въжета, белезници, електрошокови и други палки и приспособления; димки; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; халосни патрони, патрони с гумени или пластмасови накрайници или шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, устройства за светлинно и звуково въздействие; бронирани машини.

Единствената забрана за прилагане на физическа сила и помощни средства от страна на служители на НСО засяга "видимо малолетни лица и бременни жени". При това - ограничението не важи по време на масови безредици, при които има "непосредствена опасност за живота на охраняваното лице, когато са изчерпани всички други средства". 

Време ли е за реформа в НСО?

Отговорът се разбира от само себе си. Последният случай, който доказа нуждата от по-сериозен контрол върху дейността и бюджета на НСО, е от 2017-2018 г., когато Военната прокуратура започна проверка срещу тогавашния началник ген. Ангел Антонов след сигнал за злоупотреби с имущество на службата - включително в поддръжката на ведомствените бази за почивка и тренировки. 

АДФИ също беше мобилизирана да провери финансовото състояние на НСО, като стигна до изводи за нарушения при провеждането на обществени поръчки. Докладът беше предаден на държавното обвинение. 

Наказателно производство обаче не беше образувано, а междувременно ген. Антонов беше назначен за консул на България в Санкт Петербург. Пренасочването към дипломатическа служба впоследствие се превърна в практика за осигуряване на заетост след неуспешен мандат (справка: бившия ръководител на КПКОНПИ Пламен Георгиев). 

НСО няма нужда от полу-приватизация. Има нужда от внимателно изчистване от всички несвойствени функции и още по-внимателна работа по институционална отчетност и публична комуникация. В противен случай, никога няма да надскочи репутацията си на пряк наследник на УБО, създадено не за да пази държавността, а да обслужва политически капризи. 

Прочети