Съпругата на Алексей Навални - Юлия - обяви, че е готова да продължи неговото дело и да се бори срещу режима на Владимир Путин.
Юлия Навалная направи видеообръщение през YouTube-канала на своя покоен съпруг, като заяви, че има информация за конкретния повод, заради който Путин е издал заповед за ликвидирането на Навални в затвора.
"Със сигурност ще разберем и кой конкретно - и как - е извършил това престъпление. Ще посочим фамилията му и ще покажем лицето му. Но главното, което можем да направим за Алексей и за себе си, е да продължаваме да се борим - повече, по-отчаяно и по-яростно от преди", каза Навалная.
Вижте цялото ѝ обръщение тук:
Днес за първи път искам да се обърна към вас през този канал. Аз не трябваше да бъда на това място. Не трябваше аз да записвам това съобщение, а Алексей Навални.
Но този човек беше убит от Владимир Путин. Преди три дни Владимир Путин уби моя съпруг Алексей Навални. Путин уби бащата на моите деца.
Путин ми отне най-скъпото - най-близкия и най-любим човек. Но Путин отне Навални и от вас. Някъде в колония в Крайния Север, отвъд Полярния кръг, във вечната зима,
Путин уби не просто човека Алексей Навални, а поиска да убие и нашата надежда. Нашата свобода. Нашето бъдеще.
Това е най-доброто доказателство, че Русия може да бъде различна. За това, че ние сме силни, смели и се борим отчаяно. За това, че искаме да живеем по друг начин.
През всички тези години стоях редом до Алексей. Избори, митинги, домашен арест, обиски, задържания, затвори, отравяне. И нови митинги, арести. И отново затвор. Последната ни среща беше през февруари 2022 г. Точно 2 години по-късно Путин го уби.
Всички тези години бях заедно с Алексей. Бях щастлива да съм до него и да го подкрепям. Но днес искам да бъда до вас. Защото знам, че вашата загуба е не по-малка от моята.
Алексей загина в колония след 3 години на мъчения и тормоз.
Той не просто излежаваше присъда. Не я изкара като останалите. Той беше подложен на мъчение. Държаха го в карцера, в бетонна кутийка.
Само си представете: това е стая с размер 6-7 кв. м. В нея няма нищо друго освен табуретка, мивка, дупка в пода вместо тоалетна, и креват, който се вдига на стената, за да може да се ляга върху него.
Има една чаша, една книга и една четка за зъби. Нищо друго няма в продължение на стотици дни. Издевателстваха над него - отрязаха го от света, не му даваха химикалка и лист хартия, за да напише писмо до мен или децата ни.
Уморяваха го от глад в продължение на три години. И той не се отказваше. През цялото време той поддържаше нас - ободряваше ни, смееше се, шегуваше се, въодушевляваше ни. Нито за частица от секундата не се съмняваше за какво се бори и защо страда.
Моят съпруг не можеше да бъде сломен. И точно затова Путин го уби.
Позорно, страхливо, така и не се реши да го погледне в очи или просто да го назове по име.
Също толкова подло и страхливо сега крият тялото му. Не го показват на неговата майка, не го дават, лъжат жалко и очакват кога ще изчезнат следите от поредния новичок на Путин.
Знаем какъв е конкретният повод, поради който Путин уби Алексей преди три дни. Скоро ще ви разкажем за това.
Със сигурност ще разберем и кой конкретно - и как - е извършил това престъпление. Ще посочим фамилията му и ще покажем лицето му.
Но главното, което можем да направим за Алексей и за себе си, е да продължаваме да се борим - повече, по-отчаяно и по-яростно от преди. Знам, че изглежда така, сякаш повече не можем.
Но трябва да продължаваме. Да се съберем заедно в един силен юмрук и да ударим по този обезумял режим, по Путин, по неговите приятели, по бандитите в пагони, "готвачите" и убийците, които осакатиха нашата родина.
Знам, чувствам, че ви разяжда един въпрос - Защо изобщо Алексей се върна, защо доброволно се хвърли в лапите на онези, които веднъж почти го убиха?
Защо направи такава жертва, като можеше да живее спокойно, да се занимава със себе си и със семейството си? Да не говори, да не разследва, да не излиза нарпед, да не се бори.
Но той не можеше. Повече от всичко на света Алексей обичаше Русия. Обичаше своята страна, обичаше вас. Той вярваше в нас и в нашата Русия, в нашето бъдеще. В това, че ние заслужавам нещо по-добро. Вярваше не само на думи, но и на дела. Толкова дълбоко и искрено, че беше готов да даде живота си за това.
Неговата огромна любов ни стига, за да продължаваме делото му - толкова дълго, колкото е нужно. Също толкова яростно и смело, както го правеше Алексей.
Всички мислят сега: Откъде да намеря сили, как да продължавам да живея занапред.
Ще намерим сила в неговата памет. В неговите идеи, неговите мисли, в неговата непобедима вяра в нас. И аз ще търся своите сили именно в това.
Убивайки Алексей, Путин уби половината от мен самата. Половината на моето сърце и душа.
Но ми остана втора половина - и тя ми подсказва, че нямам право да се предавам.
Ще продължавам делото на Алексей Навални и да се боря за нашата държава. Призовавам ви да застанете до мен. Не само да споделим безкрайната мъка и болка, която ни обхвана и не ни пуска. Моля ви да споделим яростта - яростта, злобата и ненавистта към онзи, който посмя да убие нашето бъдеще.
Обръщам се към вас с думите на Алексей, в които той силно вярваше.
"Не е срамно да направиш нещо малко. Срамно е да не направиш нищо. Срамно е да се оставиш да те изплашат".
Трябва да използваме всяка възможност да се борим срещу войната, срещу корупцията, срещу несправеделивостта. Да се борим за честни избори и свобода на словото. Да се борим за това, което ще ни върне нашата държава Русия - свободна, мирна, щастлива. Прекрасната Русия на бъдещето, за която така мечтаеше моят съпруг.
Искам да живея в тази Русия, искам там да живеят нашите деца с Алексей. Искам заедно с вас да я построим такава, каквато си я представяше Алексей Навални - пълна с достойнство, справедливост, любов.
Само така немислимата жертва, която той направи, може да не остане напразна.
Борете се и не се предавайте. Аз не се страхувам. И вие не се бойте от нищо.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
