Когато Володимир Зеленски печели президентските избори в Украйна през пролетта на 2019 г., най-щастливият човек в семейството е синът му Кирил.
6-годишното дете не знае какво всъщност означава успехът на баща му. Не разбира, че оттук нататък Зеленски почти няма да се прибира у дома, че семейните срещи ще стават все по-редки. Или че само три години по-късно Русия ще организира пълномащабна война срещу родината му.
Ако руската "цел номер 1" е унищожението на Украйна, "цел номер 2" е президентското семейство.
Първата дама на Украйна Олена Зеленска предпочита да не мисли за страха, а да разчита на своето чувство за дълг и отговорност. Тя смята, че напрежението, на което е подложено цялото общество, ще го направи по-силно в края на войната - защото "изпитанията закаляват във всеки смисъл".
"Ще има мир. Със сигурност ще има. Затова сме убедени в силите си. Нямаме съмнения в победата. (В армията) има мъже на повече от 50 години, които имат своето място в живота и воюват за своите внуци - за да се върнат и да им дадат възможност да растат. Всеки ден преди да отидат на битка, гледат клипове с внуците си. Това ги вдъхновява, защото знаят за какво воюват. Младежите воюват за своето бъдеще. Ние воюваме за своята държава, затова нямаме съмнения дали победата ще дойде", казва тя в интервю за BBC.
Зеленска посочва, че за всички украинци "думата мир е със знак за равенство с думата победа".
"Всички разбираме, че без нашата победа няма да има мир в нашата страна, за съжаление. Тъй като имаме такъв враг с такива намерения и методи за водене на война. Техният мир може да е фиктивен, лъжлив, неправилен, кратък. Затова ни е необходима победа", казва тя.
На въпроса дали я притеснява перспективата за постигане на мир срещу отстъпване на част от украинските територии, завзети от Русия, тя казва:
"Не можем да предадем хората, които в момента се намират в окупираните територии. Не можем да ги изоставим. Това са хора, които чакат освобождение. Ако се съгласим, означава да предадем хората, които вече загинаха във войната. Това ще означава, че са загинали напразно. Това не е морално.
Всички хора го вярват. Това не е политическа позиция на президента или правителството. Това е позицията на украинците, която президентът също споделя", казва Зеленска.
Войната променя собствената ѝ роля в обществото - от жената в сянката на Зеленски тя се превръща в истински посланик на Украйна пред света.
Участва в международни форуми, обединява съпругите и съпрузите на държавни глави от цял свят, поканена е в Конгреса на САЩ, където призовава американските власти да предоставят отбранителни оръжия на Украйна - "в името на спасението, така че нашите деца да не бъдат убити в домовете си".
"Всеки ден се страхувам, че следващата ракетна атака ще бъде фатална. И аз не съм застрахована от подобно нещо, както и всички останали украинци. И децата ми, и родителите ми, и родителите на съпруга ми, и всичките ми приятели и близки. Затова поисках оръжия. И не бих казала, че съм навлязла в политическото поле. За съжаление тези решения се вземат на политическо ниво. Затова говорих с хората, които разполагат с тази власт - но говорих с тях на лично ниво. Като майка, дъщеря, жена", казва тя.
Изпитанията, през които Украйна премина в последните 9 месеца, са толкова тежки, че последната криза със спиранията на тока заради руските ракетни удари не може да пречупи волята им за успех.
"На въпроса "Как сте?" обикновено отговаряме "Държим се". Ставаме все по-находчиви, опитваме се да правим всичко, докато има ток. Когато има ток, не отлагаме нищо за по-късно", казва Зеленска.
Тя цитира данни на социологическо проучване, коеот показва, че над 90% от хората в Украйна са склонни да търпят лишения за повече от 2 години, ако знаят, че има перспектива за членство на страната им в ЕС.
"Знаем защо го правим - за победата, за чувството за собственото ни достойство, за това, че ни чака демократичното семейство - и искаме да бъдем равни в него с останалите. Знаете, че е лесно да бягаш на маратон, когато знаеш колко километра ти остават. За съжаление ние не знаем колко остава - трябва да разчитаме на собствените си сили", казва тя.
Съпругите на президентите на Полша, Франция и Германия - Агата Дуда, Брижит Макрон, Елке Буденбендер - са сред жените, които най-силно подкрепят Зеленска.
С Емине Ердоган - първата дама на Турция - успяват да договорят евакуация на децата от две социални институции в област Одеса. Връзките между тях са постоянни и всеки знае с какво може да помогне.
"Благодаря им, защото всички разбират, че това не е просто война в Украйна, това е глобална война, война на мирогледите. Всеки избира на чия страна да застане. И те са с мен, те с нас", казва тя.
Олена Зеленска смята, че войната ще промени завинаги украинското общество - особено жените.
В Украйна са останали жените-военни доброволци, медици, учителки - хората, които знаят, че не могат да напуснат, защото работата им е прекалено важна. Докато работят за победата, те продължават да се грижат и за децата и близките си.
От друга страна, около 8 милиона украинци бяха принудени да се изселят заради войната и продължават да живеят в чужбина - основно това са жени и деца.
"И това е много важна роля. Поемаш отговорност като родител, заминаваш за непозната страна. Повечето от тях работят и се грижат за децата и близките си, и се опитват да се интегрират в непознатото общество. Тези тежести са много големи, но все пак вярвам, че изпитанията ще ни направят по-силни. Жената, която преживее всичко това, повече няма да направи крачка назад. И съм сигурна, че нашата вътрешна самоувереност ще нараства заедно с всички тези проблеми", казва Олена Зеленска.
Тя посочва, че дори в момента правителството на Украйна е отворено за много повече жени - министри, дипломати, посланици, които печелят уважението на колегите си.
Единствените хора, за които Олена Зеленска не намира думи, са руските майки.
"Опитвала съм се да мисля за това няколко пъти. Особено когато всичко започна, мислих, че може би някой (в Русия) ще ме чуе. Сега виждаме, че никой нищо не слуша. Да измисляме речи за онези, които не желаят да слушат, е загуба на време. Те са затворени в своето информационно пространство и това не е случайно. Техните държавни ръководители имат нужда да ги държат в този информационен вакуум", казва тя.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
